Моето поколение има нужда от геройства

Днешните млади хора очевидно са уникално лишени от вяра в Бог. Публикувани тази седмица от Pew Forum изследвания разкриват, че 25% от младите американци, родени след 1980 г., се самоопределят като "атеисти", "агностици" или "нищо конкретно", докато при предишното поколение цифрата е 19%. Подобен спад в момента е факт и във Великобритания, като British Humanist Association съобщава за 10% намаляване на вярващите в религии сред младите хора в последните 10 години. Из Западна Европа, по-малко младежи от когато и да е посещават църковни служби и други религиозни церемонии. Оповестената липса на официални религиозни вярвания съвпада с доминиращия стереотип за поколението на новото хилядолетие като аморално, лишено от посока и вманиачено по собственото си "аз" – но моето поколение по нищо не прилича на това.

На практика бих възразила, че тези от нас, които стават възрастни през XXI век, са по-традиционалисти от нашите родители. Поколенческите теоретици Строс и Хау идентифицираха хората около хилядолетието, родени между 1980 и 1999 г., като поколението на "героите": придържащи се към общоприетото, последователни, малко скучни, и с дълбокото желание да спасят несигурния свят, който ние ще наследим, противоположно на по-хаотичните и цинични възрастни от " поколението X". Последната серия "герои", според Строс и Хау, беше "великото" поколение, което се е сражавало във Втората световна война. Поколението на герои узрява в периоди на социална криза, и сянката на глобалната рецесия и климатичните промени е убедила съвременните млади хора, че от нас зависи да поправим грешките на нашите бащи и деди. Просто не искаме от Бога да ни помага да го правим.

25-годишната Тамсин Омънд, която се е обучавала за англикански свещеник, преди да стане активист по климатичните промени, казва: "Не чувствах да има някаква енергия за промяна в църквата – а знаех, че мога да направя много повече. Когато напуснах университета, почувствах, че е мое призвание да бъда свещеник, но също така се боях от климатичните промени. Исках да накарам християните да осъзнаят, че вярата им е свързана с климатичните промени, но реакцията беше много безучастна. Беше адски обезсърчително." Омънд напуска църквата и попада на групата от активисти Climate Rush. Тя казва, че активизмът на тема околната среда сега е неин основен приоритет: "Нашата реакция на климатичните промени ще определя бъдещето."

Подобно на много млади хора, Омънд има дълбоко усещане за морална и социална справедливост, но не вярва, че остарелите духовни и политически институции ще осигурят промяната, която тя желае. Тази промяна е конкретна - и сравнена с амбициите на предишните поколения, изненадващо умерена: повечето хора от поколението на хилядолетието не мечтаят за огромни богатства или утопичен нов световен ред, а за шанса да удържат прилична работа в свят, който не изгаря в пламъци.

С малобройни забележими изключения, моите връстници са движени от желанието не да създават, не да се бунтуват, а да стабилизират. Искаме работа, своето място в стълбицата на обществото и дома, и да запазим планетата. Ние сме толерантни, поддържаме гражданското партньорство на хора от един и същ пол и даваме пари за благотворителност. Ние сме рационални и вярваме в науката и технологията, които ще решават нашите проблеми. Моето поколение може да не влиза в църквата, храма или синагогата всеки уикенд, но пък и не тичаме из улиците, разпръсквайки цветя и преоткривайки рокмузиката. Напротив: поколението на хилядолетието заменя културния и духовен традиционализъм на своите бащи и деди със собствен традиционализъм.

Този нов традиционализъм не е задължително да е прогресивен: същият стремеж към поправяне и подреждане на нашето общество, които са породили младите активисти на зеленото движение, също така подхранват и нарастващия брой млади членове на десни и дясноцентристки партии. "Младите са по-морални, отколкото хората съзнават, и искат система, която прави нещата по-добри, което е причината повечето от нас да се присъединяват към Консервативната партия," обяснява 27-годишният Шейн Гриър, популярен блогър, пишеш на тема консерватизма. Докато новите членове на Conservative Future, които са се увеличили с 30% от 2008 г. насам, изглежда вярват в равенството, същото не може да се каже за младите отряди на BNP и English Defence League. Нашите либерални родители може да имат доста причини да се страхуват, както и много неща, които да научат от страстта на моето поколение да дезинфекцира видимите рани на нашето общество.

Въпреки че сме безбожници, поколението на хилядолетието е далеч от дегенерация: ние сме тласкани от силен импулс да стабилизираме обществото. Ако ни бъде дадена възможността, можем още да спасим света – и подобно на военното поколение преди нас, също така сме предопределени да бъдем следващото велико поколение на 40-те, солидните, традиционалисти по душа възрастни, в бунт срещу които ще растат бъдещите поколения. Амбициите на моето поколение, подобно на нашите попзвезди, са смели, скучни и буржоазни. Но със света, разпадащ се пред очите ни, може ли някой да ни вини за това?