Това е може би най-старата форма на екзекуция в света - и със сигурност най-варварската. В Западния свят смъртта чрез пребиване с камъни е толкова далеч от живота, че е най-известна заради скечовете на Монти Пайтън и зловещи белетристични произведения като разказа на Шърли Джексън "Лотарията".
И все пак два скорошни случая от реалността засегнаха оголен нерв: млада двойка беше пребита до смърт миналата седмица в Северен Афганистан, защото пристанали един на друг - мрачен знак за активизирането на талибаните. А миналия месец стартира цяла международна кампания в защита на иранска жена - Сакинех Мохамади Аштиани, осъдена на смърт чрез пребиване с камъни по обвинение в прелюбодеяние.
(Според Шериата достатъчно е да се намерят поне двама свидетели - при това мъже, които да потвърдят, че жената е прелюбодействала, за да бъде издадена "присъдата" й - бел. р.)
Гневът, който тези случаи предизвикват - извън чистия анахронизъм на пребиването с камъни през XXI век, изглежда произлиза от пропастта между отношението към секса на Запад и в части от ислямския свят. Някои радикални движения са прибягнали до драконовски наказания и начини за възраждането на отдавна забравено минало, в търсенето на религиозна истина.
Пребиването с камъни на прелюбодейци някога е имало за цел да предотврати раждането на "копелета", които биха могли да размият мъжките племенни кръвни линии на средновековна Арабия. Но сега се случва в свят, където все повече жени изискват свобода на възпроизводството, равно заплащане и равен статус с мъжете - в някои ислямски държави, както и на Запад.
Бразилия предложи убежище на иранката
Този сблъсък стана очевиден миналия месец, когато президентът на Бразилия - Луис Игнасио Лула да Силва, предложи убежище на Аштиани, иранката, обвинена в прелюбодейство. Неговите коментари ясно показаха, че той я възприема като жертва - Бразилия определено не е известна със строго отношение към извънбрачния секс. Онлайн петицията за освобождаването й получи стотици хиляди подписи.
Казусът доведе до неловко положение за иранското правителство, което цени тесните си дипломатически връзки с Бразилия. Техеран бързо преквалифицира престъплението й като убийство - в очевиден опит да легитимира процеса срещу нея.
Талибаните, обратно, не са уязвими на опити да бъдат засрамени. През 90-те години те се самоопределят главно чрез налагането на невероятно жестока и широко оспорвана версия на ислямския закон, при която убийствата с камъни при прелюбодеяние стават практика.
Накъде е поел Афганистан...
Пребиването с камъни, извършено миналата седмица от стотици селяни в провинция Кундуз, беше потресаващ знак накъде (може би) е поел Афганистан.
"Не можем да дадем точна статистика колко екзекуции чрез пребиване с камъни са извършени, но това беше широко разпространено при управлението на талибаните", казва Надер Надери, върховен комисар на независимата Комисия по човешки права на Афганистан.
"Често мъжът, виновен за акта, успяваше да избяга, и само жената изтърпяваше наказанието - особено ако той имаше връзки или беше от талибаните." Други сексуални престъпления са били наказвани също така свирепо: хомосексуалистите например са наказвани със сриване на тухлена стена върху тях.
Убийството с камъни не е започнало с исляма
Убийството с камъни се практикува не само сред мюсюлманите, нито пък е започнало с исляма. Групи за защита на човешките права казват, че младо момиче е било убито с камъни през 2007 г. в Иракски Кюрдистан, където се практикува древна кюрдска религия.
В Стария завет има епизод, в който Мойсей организира на човек, нарушил Сабат (свещената събота за евреите, през която е забранено да се прави каквото и да било - бел.р.), наказание чрез пребиване с камъни. И такива екзекуции вероятно са се случвали сред еврейските общности в древния Близък Изток.
Равинският закон, създаден в началото на първи век от Новата ера, споменава убийството с камъни като наказание за различни престъпления - със сложни инструкции как би трябвало да се извършва. Но не е ясно до каква степен е било използвано, ако изобщо някога е влизало в действие, казва Бари Уимпфхаймер, асистент по религия в университета "Нортуестърн" и експерт по еврейско право.
Някои мюсюлмани се оплакват, че пребиването с камъни - както и други традиционни наказания като бичуване и ампутиране на ръце, често се превръщат в сензация на Запад и така опетняват репутацията на исляма като цяло. Повечето от тези жестоки наказания се прилагат от талибаните и други радикали, които по думите на много ислямски учени, имат твърде малко реални познания за ислямските закони.
Практикува се в Иран, Саудитска Арабия, Сомалия, Судан, Пакистан и Нигерия
Убиването с камъни е законно наказание само в шепа мюсюлмански страни - като допълнение към към Иран, то е валидно още в Саудитска Арабия, Сомалия, Судан, Пакистан и Нигерия, (както и части, контролирани от талибаните в Афганистан), но рядко се прилага.
Пребиването с камъни не е предписано от Корана. Наказанието произхожда от законовите традиции на исляма, известни като хадити, които го определят като наказание за прелюбодейство.
Въпреки че наказанието може да изглежда дивашко за хората от Запада, учените твърдят, че то съответства на ценностите на арабското общество по времето на Мохамед - пророкът-основоположник на исляма.
"Прелюбодеянието е смятано за оскърбително за някои от фундаменталните цели на ислямския закон: защита на родословието, семейството, честта и имуществото," казва Кристен Стилт, доцент в университета "Нортуестърн", която е писала за ислямските закони. "Това е било племенно общество - и това да се знае на кого са принадлежали децата в него е било много важно."
(Между другото, именно разрешеното многоженство в исляма идва също оттам - Пророкът го въздига като норма, тъй като след войните имало твърде много вдовици, за които някой трябвало да се грижи, както и за децата им. Именно затова Мохамед налага тази норма - бел.р.)
Това помага да бъде обяснена връзката между сексуалните престъпления и пребиването с камъни, за разлика от другите форми на екзекуция. Престъпление, което изглежда, че нарушава идентичността на общността, е изисквало колективна реакция. Със сигурност особеният ужас на пребиването с камъни идва и от перспективата да бъдеш ударен с камък от приятел, съсед, роднина...
Но ислямският закон изисква много строги условия за издаване на присъда, водеща до пребиване с камъни: четири мъже свидетели трябва да удостоверят, че са видели сексуалния акт - и техните показания трябва да си съответстват в пълни подробности, в противен случай те може да подлежат на наказателно преследване, казва Арън Зисов, специалист по ислямски закони в Принстънския университет.
Някои учени даже твърдят, че пребиването с камъни е предвидено само като символично предупреждение срещу неподходящо поведение, отколкото като наказание, което да бъде приемано буквално.
Политика или правоверност
Във всеки случай обществата еволюират. Стъпката да се въведат тежки наказания като пребиването с камъни - известно колективно като "худ" по арабската дума за граници, е в крайна сметка въпрос на политика, не на религиозна правоверност. Дори в Османската империя, когато светската и религиозна власт са били съчетани, пребиването с камъни и други наказания са се възприемали като груби остатъци от миналото.
В Иран политическата власт на исляма след революцията от 1979 г. води до нов наказателен кодекс, който включва и пребиване с камъни. Той предписва подробно какъв да бъде ритуалът: мъжете трябва да бъдат заровени в изправена позиция до кръста, жените до над гърдите.
Използваните камъни не трябва да бъдат достатъчно големи, за да убият човек с един или два удара, нито толкова малки, че да бъдат смятани за чакъл. Ако прелюбодеянието е доказано от признание, съдията трябва да хвърли първия камък; ако е доказано от свидетели, то един от свидетелите е първи.
Всеки, който оцелее след пребиване с камъни, бива освободен без допълнително наказание. Но това е малковероятно, като се има предвид, че жертвите обикновено са овързани в плат и ръцете им са вързани, преди да бъдат заровени.
Иранските лидери очевидно са притеснени от въпроса за пребиването с камъни, което помрачава репутацията на страната. Президентът Махмуд Ахмадинеджад наскоро заяви, че "много малко" хора са били осъдени на пребиване с камъни - и че съдилищата не са оповестявали никаква информация за такива случаи. Ирански адвокати, участвали в подобни съдебни процеси, казват, че около 100 случая на пребиване с камъни са били проведени от революцията насам, но практиката е недотам разпространена.
Иран се колебае, но убийството с камъни е още в Наказателния кодекс
Между 2006-а и 2008-а са били извършени поне шест екзекуции чрез пребиване с камъни -всичките тайни, твърди Хади Гаеми, директор на Международната кампания за човешки права в Иран. В момента поне 10 души лежат в ирански затвори с такава присъда - седем жени и трима мъже, добавя той.
Има масирана местна кампания срещу пребиването с камъни в Иран, основно организирана от жени. Бившият шеф на иранската съдебна власт е издал няколко препоръки до съдиите да не налагат или привеждат в изпълнение присъди за пребиване с камъни, но всички те са били игнорирани. Парламентарен комитет препоръча миналата година убийството с камъни да бъде премахнато от Наказателния кодекс, но предложението така и не стигна до гласуване.
В Афганистан, обратно, пребиването с камъни изглежда е във възход.
"Наблюдава се увеличение на тези т.нар. "приложения на правосъдието" от талибаните в случаи на нарушаване на морала," казва Надер Надери. "В последните седем месеца 200 души са били убити за демонстриране на неодобрение или критикуване на действия на талибаните."
