Дебатът за казармата много прилича на самата казарма. Темата е специфична, изисква са определена експертност, но ние всички участваме в нея по принудата на обществения дълг, приписваме й някаква абстрактна важност, а резултатът е най-вече загуба на време.
Най-гласовити обикновено са новоизлюпените командирчета, чийто принос се изчерпва в гласовито парадиране по медийния плац, за да бъде оправдано пред началството повишението в чин.
Именно едно такова командирче, което по собствените му думи не знаело какво точно служило, "прикоткано" заради уменията му с химикалката, но въпреки това в авангарда на евентуално нахлуване в Македония (!), се опитва да върне казармата в публичното пространство.
Така, както по въпросите на секса най-компетентни са импотентните, така и по военните въпроси най-големите разбирачи винаги са недослужилите щабни писари. Дали тук става дума за образователно-трудовата повинност на един бивш министър-председател или просто за задължителния предизборен популизъм на друг, вече придобил поста в мокрите си сънища, няма значение. Дори да го избутаме в периферията на интереса си, темата остана.
Казармата е сред любимите ни носталгични спомени. Тогава всички бяхме еднакво прецакани, което е най-голямото приближаване до социална справедливост, на което сме били свидетели.
Националната ни сигурност и преди беше въпрос на договорки с външнополитически партньори, не зависеше от стригани хлапаци с метли в ръка, които от скука се чудят какъв номер да си скроят взаимно.
Възмъжаването се случваше въпреки подобни глупости, не благодарение на тях. Защото насила никой не може да те направи разумен и отговорен, ако ще по цял ден да правиш сапунки на пода на спалното.
Общото схващане обаче диктува друго. В съзнанието на сънародниците ни казармата има по-особен статут; тя е редуцирана до идеята за ред и дисциплина, а това е вечният ни непостижим национален блян. Пагонът дава илюзорно усещане за контрол и субординация, от които не можеш да се измъкнеш. Това е единствената форма, в която да спазваш правилата не те прави по-глупав от останалите.
Така казармата е в ролята на въображаем гарант на общото ни възмъжаване и узряване като нация; проблемът е, че хем сами сме си го измислили и искаме да вярваме в него, хем знаем, че е измислен и не вярваме. Ето ви родният вариант на Параграф 22.
Заради това изначално недоверие, родната казарма произвеждаше не хора, които са добри в спазването на ред, а специалисти в заобикалянето му; и как ще е иначе, щом дори официалният термин беше „отбиване на служба". В радикалните си фантазии ние често говорим за „военно положение" или „гражданска война", но именно задължителната военната служба направи тези словосъчетания несъстоятелни на родна почва.
Ние прекрасно знаем какъв кух конструкт е собственото ни военно обучение, за да се доверим напълно на институцията. И въпреки това говорим за нея с патос, защото за пореден път мечтаем някои с магическа пръчица да може да ни преобразява и то в съвсем конкретен срок.
Дисциплината, мъжеството, чувството за отговорност са качества, които не се придобиват за броени месеци. Утвърждаването им започва в съвсем ранна детска възраст и продължава цял живот. Важи за човешките личности, но дваж повече важи за обществата, които формират.
Казармата - глупаво нещо, предложено от глупави хора с надеждата да ги подкрепят още по-глупави. Един от начините да познаеш в компания глупав човек - най-интересните случки в живота му са от казармата
Именно в тази посока, четете и дано ме разберете какво Ви предстои - та толкова за Казармата Ви: "Майданът ще халоса Евросъюза като бумеранг Намираме се в седмицата след победилата революция. Ураджийско време. От историята на всички революции знаем, че в тези мътни дни обикновено се разчистват сметки, изчезват хора, горят се документи и прочее. Но медиите живеят в епохата на ПР. Затова гледаме нахъсващи репортажи от кичовия разкош във вилите на низвергнатите клептократи. Виждаме опечалени киевчани, които поднасят цветя на Майдана и угрижената Катрин Аштън с няколко карамфила в ръка. Димна завеса от печал и възмущение, зад която се конструира новата власт. В тези дни всеки, който си позволява да мисли в България, е обявен за евразиец, путинист, а защо не и за адвокат на Янукович. Погледнем ли критично на събитията обаче, констатираме, че Украйна е на прага на фалита, Русия и Западът са в необявена студена война, а сметките от нея ще плащат Европа, Русия и обикновените украинци. Не и Съединените щати, които решиха своята стратегическа задача да не допуснат встъпването на Украйна в постсъветския митнически съюз, доминиран от Москва. В националния ни дебат десните често глаголстват на тема "България - Троянски кон на Русия в ЕС". Едно обаче е сигурно: Полша, един от основните стратези на Източното партньорство на ЕС, се доказа като ефикасен Троянски кон на Съединените щати единствените печеливши от украинската криза. При разпад на страната, който изглежда вероятен, в Европа ще се появи нова Берлинска стена, която би могла да се нарича да речем Днепърски вал. Изместена по на Изток от старата. Нова травма на снагата на уж интегриращия се Стар свят. На второ място понятието Евромайдан рискува да халоса Евросъюза като бумеранг. Може би още през май, на изборите за Европейски парламент. Защото с недалновидното си Източно партньорство ЕС събуди в Украйна надежди, които нито може да финансира, нито възнамерява да удовлетвори. Тези за пълноправно членство на Украйна в Европа. Онова, което постигна Брюксел, волю или неволю, е да изправи един срещу друг украинския Изток и украинския Запад, да възкреси агресивния национализъм, чийто идеолог от 20-те, Дмитро Донцов, е откровен фашист. Украинската драма със сигурност ще повлияе и на европейския дебат, ще гълта милиарди за фалиралата икономика, ще подсили емиграционните потоци и ще влее сили на националистическите партии в ЕС които и бездруго имат шансове за пробив в европарламента. На трето място съществува реален риск драмата да прерасне в трагедия по югославския сценарий, предвид пъстрата етническа карта на Украйна, в която живеят и около 200 000 етнически българи, част от които потенциални имигранти у нас. В резюме: с несръчната си източна политика Евросъюзът опроверга самото си призвание. Създаден с идеята да омиротвори един измъчен от войни континент, днес ЕС съучаства в дестабилизацията на една страна, от която зависи спокойствието на целия Стар свят." P.S. Абсолютно правилна констатация, поздравления за автора на статията!!! В момента, Полша иззе ролята на Германия, а Меркел се опомни, на финалната права за случващото се!!! Ще ми се да вярвам, че ЕС ще оцелее, но мисля, че е въпрос на време да се разруши, заради зараждащият се национализъм, а за това ще помогне спогодбата за Стандартизация между САЩ и ЕС(Германия) - САЩ са почти успели с плячкосването!!! Ще живеем в интересни времена, а ако Глобализацията не рухне, ще се случи, обедняване на Запада, за сметка на задържане на положението в Изтока, но и това ще си има солена цена за Изтока, да не говорим за Запада!!! Украйна ще бъде разцепена, чакаме да видим реакцията на Турция по въпроса, единственият коз на ЕС - агония без край!!! Ако ЕС рухне, за това ще е виновна само Германия!!! Най-вероятно при такъв сценарий ще заработи Стандартизацията и ще се изтегли еврофинансирането от Периферията към най-големите страни членки, с най-апетитни перспективи за благоденствие - ще борят емиграционните казуси!!! САЩ, UK и Германия, при всички случаи печелят при такъв сценарий, а Полша ще бъде отслабена под напора на Русия - ще стане твърде зависима за да не слушка - очаквайте Северния съюз!!! Голямата борба накъде да тръгне Ислямската вълна, към ЕС или към Русия, мисля че ще изиграе решаваща роля за въвличането на Турция в краткосрочен сценарий, по адрес на Русия!!! Руснаците най-вероятно знаят какво им предстои, но българите едва ли!!! Дано не се разпадне ЕС, дано Германия оправдае доверието, което Източна Европа й гласува, дано Ние българите, не се озовем безпътни!!!
Е , какво общо има това със статията или с Параграф 22?
До Борката: Обърках мястото, но по-добре го пускай в "Оня, дето не Го трият" - предполагам те касае пряко!!!
Вижте, такъв е опита ни от близкото минало. Има и други работещи решения. Например швейцарския модел. Идеята е да сме в състояние сами да се защитаваме от външни заплахи. Щото иначе ще "храним чужда армия", както Наполеон е отбелязал. Горивата ще стават все по-скъпа и оскъдна стока, а ние сме точно на кръстопътя на тръбите от изтока към Европа.
Ванка_N, пак не разбрах какво искаш да кажеш...?