Много сме, стилни сме

Казах си, че трябва да е голям пич - непознатият къмпингар от Градина, който ми предложи колелото си, за да стигна до Созопол и да се върна. Чак дни по-късно се питам защо това да е най-подходящият транспорт, особено покрай патрулки, ако в касовата ти бележка вече плуват няколко рома и с мъка отлепяш поглед от пейзажа - както и тялото си. Морето обаче те прави ужасно безцеремонен към живота ти.

Срам съм за всички колоездачи, докато по виещия се път карам на зигзаг със самонадеяната физиономия на ваканционен пияница, който си мисли, че може да оцелее и насред морска буря върху дъска със запас от пакетче солети и шише вода. Не че е някакво свръхсложно трасе, но нямаше да е зле някой да ме напсува или поне да ми покаже с кисел жест, че съм поредният враг на българския туризъм.

Иначе се пиша за наивно нещо-като-хипи, на което всичко друго му е виновно - мръсният въздух, сякаш повърната морска вода, тътнещата чалга, подозрителната храна - но не и тежката торба с бохемска безотговорност, която връзва на врата си. Границата между шофьори и велосипедисти освен това винаги се размазва върху пияните ни физиономии.

Някъде между постморския махмурлук и трезвото самонадъхване, че в София трябва да се внимава изрично, тъй като автомобилните фундаменталисти са оставили нежността си на плажа, се появи новината, че се увеличават катастрофите с участието на колоездачи, употребили алкохол.

Като човек от отбора на каращите колело сигурно е колегиално да подчертая, че пияните шофьори са в пъти по-опасни, но ако искаме да ни броят за адекватни участници в движението не е зле да си гледаме в своя дрегер. Твоята работа обаче е да се изкъпеш, да си пиеш енергийната напитка и да се съсредоточиш в пътя, а оттам нататък някой да упражнява контрол и ако може, да ти създаде повече условия за безаварийно придвижване (темата с велоалеите вече сме я изчерпали).

Наред с други предложения в Закона за движение по пътищата, стана ясно, че пилите велосипeдисти "ще бъдат сваляни от колелата", каквото и да значи това. Неясната формулировка, както и това, че тепърва ще се обсъжда дали да се отнемат колелата на злоупотребили с алкохол и с колко да се вдигнат глобите, говорят за липсата на съзнание от страна на институциите, че колоездачите не са малко, не са извънземна общност и нищо човешко не им е чуждо.

Съжалявам, че не съм отнасяла глоба, за да се легитимирам за редовна част от трафика, а не като оцеляващ по чудо каскадьор от пародиен филм.

В момента санкцията за пиян велосипедист е до 30 лева. Колко обаче могат да вдигнат ръка, че са глобявани? Някой виждал ли е човек с палка да спира човек на колело. Да не би да ни спасява клишето, че колоездачите се водят за някакви алтернативни клетници и едва ли могат да им измъкнат подкуп...

Няма съмнение, че колела вече карат студенти, продавачи, копирайтъри, изпълнителни директори - всякакви пъстри граждани, които избират този превоз не от хлапашки бунт, а в търсене на удобство (колкото и да е спорен терминът точно за местните условия), включително по-ниски разходи и по-еко живот.

Тези хора си имат и своите бдящи представители, благодарение на които придвижването с колело за малко не се превърна в циркаджийско назидание. През пролетта парламентарната група на ГЕРБ внесе предложение за въвеждане на задължителни светлоотразителни жилетки за всички колоездачи в страната. Само си представи красивата мадама от снимката, която е станала час по-рано от нормалното, за да се постарае да радва окото, наметната с някой от онези електриково жълто-зелени елеци.

България щеше да стане единствената европейска страна, където жилетката е задължителна, а не препоръчителна (в пет страни това е норма, но само за нощно време и по пътищата извън населените места).

Тогава сдружения като "Велоеволюция" протестираха срещу подобно правило, като един от аргументите им беше, че велосипедът е символ на свободно и лесно придвижване и всяко обременяване променя неговата същност като транспортно средство и кара хората да го смятат за опасен и непредпочитан транспорт.

Според тях блъснатите от автомобили колоездачи биха се оказали виновни, дори когато са пострадали след незачитане на тяхната територия и предимство на пътя - само защото са без жилетка. В крайна сметка депутатите решиха велосипедистите да се движат с такава извън населените места през нощта и при намалена видимост, което все пак е маркиране на някакво разумно отношение. Самият факт, че на някой му е хрумнало да ни опакова в ослепителни цветове обаче ни праща в идиотска система, в която щом ми се виждаш странен, ще ти лепна клеймо.

Така карането на колело се обсъжда повече откъм забрани, вместо насърчаващо. Разбира се, че то не трябва да се пропагандира с кухи фрази, а всеки да направи този избор самостоятелно и отговорно - с каска или без на главата, абсолютно трезвен. Но ако този начин на придвижване е достатъчно приятен европейски пример, тук още среща недружелюбност. Освен ако с цялата си наглост не минаваш през морския залез.