Вторник сутрин е. Със сина ми крачим към спирката на градския автобус. Той е в лека опозиция. Дърпа се назад и хленчи, докато аз с премерени крачки се опитвам да стопя пътя. Всяка сутрин водим един и същи разговор. Той не иска да ходи на детска, а аз му обяснявам, че няма как да стане, нали сме на работа.
Маршрутът е отработен и три минути преди поредната кола да пристигне ние сме на позиция. Автобус № 111 спира пред нас и отваря врати. Качваме се , както винаги, през първата врата до шофьора, защото там са местата, които би трябвало да са за деца.
Водачът ми прави загрижена забележка да сложа сина ми да седне, затваря вратите и плавно потегля. Отдъхвам си, успяхме и тази сутрин, слагам ръка през рамото на малкия вече по-спокоен и поглеждам напред през шофьорското стъкло...
Не изтръпвам. Само лека безнадежност ме хваща за гърлото за секунда. От сенника на водача ме гледат, наредени един до друг, бившият премиер на България и президентът на Русия. Бойко в характерен стил "ала Кръстника" - леко приведен, с ръце скръстени пред брадичката, сбърчено чело и повдигната вежда. Путин в цял ръст с характерен поглед. Очи, от които лъха хладна злоба и непредвидимата решителност на човек с дълбоки емоционални травми, отгледан в инкубатора на КГБ.
Двама лидери, един манталитет (макар и с дълбоки нюанси), една система, едно минало, едно настояще, една и съща липса на надежда за бъдещето в излъчването им. Чудя се що за човек би си окачил снимки на тези хора и би ги поставил на нивото на очите си като
ориентир за ежедневен хоризонт...
Мислите ми потичат към едно изгубено минало, няколко духовно осакатени поколения и един строй, който си мислехме, че си е отишъл. Епохата на грубия тоталитарен социализъм. Първичният изби физически елита на няколко нации, а вторичният продължава да ни унищожава духовно вече десетилетия.
Сещам се за десетките непораснали мъже, които срещам в ежедневието си. Сещам се за един гений на педагогиката и психологията, по чиито зловещи методи са били възпитавани няколко поколения преди нас.
Физическото насилие и принудителният труд са характерни за системата на Макаренко. Без излишно внимание, без подаръци, дори и по празниците, без рождени дни, без Коледа... Труд и дисциплина, ако не става - тояга. Това са били методи за възпитаване на „трудни деца" в институции, но методите в голяма степен са възприети и в семейните отношения, създавайки поколения от душевни инвалиди.
Нещо повече, този абсурд се превръща в държавна политика за десетилетия
Родители, впрегнати в трудови кооперативи, заводи и комбинати, и деца натикани в детски градини. Родители, впрегнати в заблудата да поставят партийното безумие на петилетките над грижата за крехката детска душевност. Родители, ограбени чрез ежедневния си труд, и деца с ограбена психика. Перфектно изпълнение на социализма, съвременна форма на робовладелство.
Ще ви принудим да работите много за малко пари, докато работите, ще гледаме децата ви, възпитавайки ги като следващо поколение трудоваци „ залудо" - и освен всичко друго, ще ви накараме да вярвате, че това е правилно. Вие ще ни вярвате толкова силно, че ще слагате образите ни на снимки, които да определят ежедневните ви хоризонти. Това състояние е познато като „Стокхолмски синдром". Тогава, когато похитените започват да симпатизират на похитителите си.
Тоталитарната държава изземва функциите на майка и баща от децата на своето поколение и така ги превръща в роби доживот на системата. Лишени от майчина ласка и грижа в ежедневието, децата придобиват хронична нужда да си ги набавят дори и в зряла възраст. Държавата е тяхна майка доживот.
Тази, която знае по-добре какво да облечем, какво да ядем, какво да говорим и какво да мислим. Тя по-добре знае и как да харчи парите ни. Тя ще се погрижи за всичко и от нас нищо не зависи.
Липсата на елементарни стимули и похвали в ранно детство ни карат да ги търсим в зряла възраст. Макар и подсъзнателно, непрекъснато се стремим към одобрението на другите, след като не сме го получавали достатъчно от родителите си, които са били твърде заети да градят социализма. Или просто са приели, че „децата се целуват само на сън", както казваше моя близка, за да не се разглезят. Става ми страшно като се сетя!
Всички сме ранени от социализма
Държавата като институция е длъжна да поеме своята отговорност във възстановяването на духовната пълнота на нацията ни. Чрез сериозни реформи във все още твърде болната ни система на образованието. Насърчавайки родителските кооперативи като алтернатива на детските градини. Признавайки „Хоумскуулинга" като по-качествена алтернатива на средното ни образование.
А за тези, които ще продължат да се развиват в средните училища, като им даде възможност да изучават предмета „Религия". Това е начинът децата да получат правилни ценности и да не позволяват животът им да се определя от съмнителни идоли в зряла възраст.
Разумното гражданско общество не е фикция. За да бъде изградено, то има нужда от стабилна основа, в която да бетонира своите ценности. Основата, която ни остави (и все още ни предлага) социализма, е твърде сеизмична и ценностите ни се клатят след всеки полъх на многобройните либерални течения.
Автобусът спира пред детската градина. Със сина ми тръгваме към входа. Той все така си мрънка, че не му се ходи. Аз пък вече съм леко притеснен и нямам търпение да минат осемте часа, които ще ни разделят през деня.
Нетърпелив съм да му давам от вниманието и бащинските си ласки. И се надявам да изградят от него човек, който ще постави правилните снимки на нивото на очите си в ежедневието. За да го вдъхновяват и водят.
Притча за родители Учителка помолила децата да напишат съчинение за това, какво биха искали Бог да направи за тях. Вечерта, когато проверявала работите, тя се натъкнала на едно съчинение, което много я разстроило. В този момент влязъл мъжът и и я видял да плаче. -Какво се е случило? – попитал той. -Чети! – отговорила тя и му подала съчинението на едно момченце. “Господи, днес ще те помоля за нещо странно: Превърни ме в телевизор! Искам да заема неговото място. Искам да живея, както живее телевизорът в нашия дом. Искам да имам важно място и да събирам семейството около себе си. Искам да ме слушат, без да ме прекъсват и да задават въпроси, докато говоря. Искам да бъда център на внимание. Искам да ги занимавам така, както ги занимава телевизорът. Искам да бъда в компанията на татко, когато той се прибира вкъщи, даже и да е изморен. Искам мама вместо това, да ме игнорира, да идва при мен, когато се чувства самотна и тъжна. Искам поне понякога моите родители да оставят всичко настрани и да прекарат малко време с мен. Боже, не искам толкова много… Искам само да живея, както живее всеки телевизор!” -Кошмар! Бедното дете! – възкликнал мъжът. – Що за родители са това?! -Това е съчинението на нашия син …..
Нищо няма за коментиране тук. Човека е описал своите лични усещания и собствения си поглед за нещата. Не кара никого да се съгласява с него, нито настоява,че този текст е истината и цялата истина. Всички, дето пишем тук вършим почти същото. Даже нещо повече-критикуваме, поучаваме, квалифицираме и т.н. И това е нормално.
Авторе, браво! Чудесно си усетил нещата.
"Насърчавайки родителските кооперативи" - това пак си чист комунизъм и разлика не виждам с детските градини - пак чужди хора се грижат за чужди деца. "Признавайки „Хоумскуулинга" като по-качествена алтернатива на средното ни образование." Значи проблема с ниското образование ще го решим като натоварим родителите, които хал хабер си нямат от нищо в повечето случаи да образоват децата си, които пък ще са лишени от социализиране със себеподобни, което е изключително важно в тая възраст. Невероятна идея. Аз лично мисля, че физик по-добре би обяснявал физика отколкото безработната леля на детето, която завършила само средно и яростно вярва в астрология и гледачки. Образованието не е само тъпчене на факти в тиквата на детето. Учителят трабвя да може и да отговаря на въпроси. Иначе образованието можеше да го правим и само като караме децата да четат учебници. "... да изучават предмета „Религия". Това е начинът децата да получат правилни ценности и да не позволяват животът им да се определя от съмнителни идоли..." Предполагам, че авторът има предвид християнство, не че има особена разлика между религиите де. Според библията човешкият род е започвал на два пъти след умопомрачително кръвосмешение. Адам и Ева си раждат деца. Тия братя и сестри се ебат, после техните деца също. Идва време на Ной да спасява животните и семейството си. Свършва потопа и пак се почва якото ебане между близки роднини за да се насели отново света. Прекрасно. В библията също така е писано да не се роптае срещу управниците, както се вижда в един от следните цитати. "А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, но нека бъде мълчалива." -- 1 Тимотей 2:12 "Но ако е истинно това нещо, че не се е намерило девство у момата, тогава да изведат момата и да я поставят пред вратата на бащиния й дом, и мъжете от града й да я убият с камъни, та да умре; защото е сторила безчестие в Израиля, като е блудствувала в бащиния си дом. Така да отмахнеш злото изсред себе си. Ако се намери някой лежащ с омъжена жена, тогава и двамата да бъдат убити, мъжът, който е лежал с жената и жената. Така да отмахнеш злото от Израиля." Второзаконие 22:20-22 "Говори на Аарона, като му речеш: Който от твоето потомство, във всичките им поколения, има недостатък, той да не пристъпва да принася хляба на Бога си. Защото никой, който има недостатък, не бива да пристъпва: човек сляп, или куц, или със сплескан нос, или с нещо излишно, или човек със строшена нога, или строшена ръка, или гърбав, или завързляк, или с повредени очи, или със суха краста, или с лишаи, или килав. Ни един човек от потомството на свещеника Аарона, който има недостатък, да не пристъпва за да принесе Господните чрез огън приноси; понеже има недостатък, не бива да пристъпи да принесе хляба на Бога си. От пресветите и от светите приноси нека яде хляба на Бога си; но да не влиза до завесата нито да се приближава при олтара, понеже има недостатък, за да не омърсява светилищата Ми; защото Аз съм Господ, Който ги освещавам." Левит 21:17-23 "Да не хулиш съдиите, нито да кълнеш началник на людете си. Да не забавяш да принесеш първака на гумното си и на жлеба си. Първородния между синовете си ще дадеш на Мене. Така ще постъпиш и с говедото си и с овцата си; седем дена ще остане малкото с майка си, а на седмия ден ще го дадеш на Мене." Изход 22:28-30 "А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме. А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща, или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство, който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят вечен живот." Лука 18:28-30 Само който не е чел библията, може да си мисли, че религията учи на някакъв морал.
Атеист не значи комунист. А нещо не разбрах, обори ли ме? Май не....
Явно имаме различни виждания по много важни неща с автора, но според мен всеки, койот говори за религия в училищата е реакционер, каквито и нюанси да носи определението.