В Сирия бизнесът си продължава както обикновено.
Въпреки мрачния пейзаж на разрушения, който лоялните към властта сили оставят след себе си и санкциите, наложени от Запада, няколко предприемачи в сферата на влияние на властта все още трупат печалби, коментират експерти на сирийския режим. Те разкриват част от тази тайна и грабителска система, която позволява на президента Башар ал Асад да запазва лоялността на поддръжниците си и да финансира войната си срещу опозицията.
Докато контролираната от правителството част от страната участваше в псевдо-президентски избори, които осигуриха на Асад третия му мандат, систематичното изнасяне на пари от страната и зависимостта на Дамаск от неговите съюзници, особено Иран, никога не е било толкова сериозно.
"Почти няма средства, които законно да влизат в държавната хазна," казва бивш близък приятел на клана Асад. "Петролните кладенци вече са под контрола на бунтовниците или кюрдите. Хората не си плащат данъците, нито сметките за вода или електричество. Всичко, с което разполага режимът, за да плаща на държавните служители заплатите им, са различни финансови схеми и пряка помощ от Иран и Ирак."
По отношение на схемите, парадът се командва от Рами Маклуф. Братовчед на Башар Ал Асад, той контролира голяма част от сирийската икономика, включително и основната мобилна мрежа в страната - Syriatel. С Айман Джабер и Абдел Кадер Сабра, двама бизнесмени от крайбрежните райони, и Самир Хасан, бивш служител на Nestle, той е инвестирал във внос на хранителни продукти, особено жито, ориз, захар и чай. Този нов пазар се появи след лошите добиви от миналата година, и след като бунтовниците поеха контрола над големи селски райони.
А за разлика от петрола, доставките на храни не попадат под европейското ембарго
Друг божи дар, предизвикан от кризата, стана вносът на петрол, който бе предаден в частни ръце, след като държавата изгуби контрола си над находищата в Деир ез-Зор и Ал Хасака. Този пазар е още по-привлекателен, откакто миналата година Иран отпусна на Сирия кредит от $3.6 млрд. за покупка на суров петрол и петролни продукти.
Късметлиите получават доставките си от Иран и Ирак, но и от бунтовнически групи, които са поели контрола над кладенците. В началото на годината, западните консулства вече съобщаваха, че пратеници на режима са купили петрол от фронта "Ал Нусра", джихадистка група, действаща в Деир ез-Зор.
"От икономическа гледна точка, конфликтът разбърка картите," казва Питър Харлинг от International Crisis Group. "Той принуди големи семейства да заминат в изгнание или да затворят бизнеса си и позволи появата на ново поколение участници в политически и икономически схеми." Един от посредниците на пазара на зърно е фамилия Фоз от Латакия, членове на която работят за генерал Ду ал-Хима Шалиш, братовчед на Башар ал Асад, който ръководи охраната на президента и е обект на санкции от Запада.
За да избегнат международните санкции, тези, които печелят от войната, работят под прикритие. "Рами Маклуф има група адвокати, работещи за него, които се занимават със създаването на непублични инвестиционни компании," твърди член на финансовия елит на Дамаск.
Някои от тези "кухи фирми" са идентифицирани от разследващи от американското Министерство на финансите и Европейската комисия. Инвестиционен фонд на Каймановите острови и холдинг, наречен Drex Technologies, със седалище в Люксембург, бяха добавени през 2012 към черния списък с компании и предприемачи, обвинени във финансирането на режима на Асад.
Тайни връзки с Дубай, Русия и Румъния
Според добре информиран сирийски бизнесмен, братовчедът на Асад, Рами Маклуф, е успял да скрие по-голямата част от богатството си, голям процент от него в Дубай. Емирството в Персийския залив, където живее сестрата на сирийския президент - Бушра Ал Асад, е приютило много активи на елита от Близкия Изток след началото на Арабската пролет. "От 2011, Дубай играе в нашия регион същата роля, която Швейцария е играла в Европа през Втората световна война," казва сирийският бизнесмен.
Чрез баща си Мохамед, който живее ту в Дамаск, ту в Москва, собственикът на Syriatel също така има достъп до средства в Русия. Именно там се печатат сирийските пари, откакто Австрия бе принудена да прекрати договора със Сирия, заради наложените европейски санкции през есента на 2011 г. През декември същата година Кремъл, като стабилен поддръжник на Дамаск, разреши на централната банка на Сирия да отвори сметки в рубли в руски банки, план за заобикаляне на западните санкции, които забраняват на сирийците да сключват сделки в долари.
Империята на Маклуф има и поделение в Румъния, където посланик на Сирия е тъстът на Рами - Уалид Отман. "Дейността на сина му в Европа, особено във Виена и Букурещ, осигурява милиони долари в брой, които се изпращат обратно в Сирия," казва Айман Абдел Нур, редактор на новинарския уебсайт All4Syria и бивш съветник на Башар ал Асад, който сега е на страната на опозицията.
Групата от сирийски олигарси включва и братът на президента - Махер ал Асад, както и неговите подчинени Мохамед Хамшо, Самер Дебс и Халид Кадур
Махер, който държи високодоходния пазар на гласова телефония през Интернет (VOIP) в Сирия, очаква разрешение от туристическото министерство на страната да построи изкуствен остров до Тартус.
В замяна на държавното съдействие, тези индустриалци връщат в страната част от печалбите си. От резервите на Syriatel според някои източници се плащат заплати на държавните служители, както и може би за "Шабиха" - подкрепящите режима въоръжени групи. Според икономиста Джихад Язиги, който е автор на доклад за военната икономика на Сирия, автобусните компании предоставят возилата си на армията.
Друг знак за устойчивостта на тази каста е, че почти никой от бизнесмените, чиито имена присъстват в черния списък, не се е присъединил към опозицията. Малък брой хора са успели да постигнат заличаването от американски и европейски съдилища на имената им от списъка, заради случаи на объркана самоличност.
И все пак да не забравяме очевидното: за огромното мнозинство от сирийски предприемачи, конфликтът е истинска катастрофа. Експерти на ООН твърдят, че дори при годишен растеж от 5%, Сирия ще има нужда от поне 30 години, преди нейният БВП да се върне на нивата преди войната.
