Толкова мечтаех да стана рехабилитатор. Кандидатствах, приеха ме. И то в онзи колеж, дело на една велика българка, дарила имотите си за построяване на приют за бедни, милосърдна сестра през 1877-1878 г. (Йорданка Филаретова - бел.р.).
Казвам велика, защото наистина е развивала обществена и благотворителна дейност. Не като днешните благотворители, които носят вафли в детските домове по Нова година и ги дават по всички медии. E, напънах се, постарах се и ей ме на. Рехабилитатор съм.
Изтърпях всичко в името на това да се науча на важните за един професионалист по здравни грижи неща. Като казвам всичко, имам предвид: единствените работещи тоалетни на втория етаж в колежа за всички специалности - санитарни инспектори, зъботехници, рехабилитатори, медицинска козметика, лаборанти и др.
Всеки курс по 60-70 човека. Две тоалетни и за мъже и за жени - на едно място. Понякога без течаща вода, без сапун. И това в медицински колеж, място, където те учат колко важна е хигиената.
Свиква се - носиш си сапун, мокри кърпи. Тоалетните се ползват и за съблекални - просто няма друго възможно място, където да си облечеш униформата - бялата престилка и панталона. Не е удобно да подскачаш на един крак, за да си налучкаш крачолите, но се свиква. Eстествено - игнорираш погледите на влизащите по нужда студенти, които мярват гащите ти или сутиена. Както казах - свиква се.
В името на каузата, за която си там, свикваш с всичко. Примиряваш се и с това, че курсовете са големи и в упражненията по масаж не достигат масажни кушетки за всички. И идва логичният въпрос - защо се приемат по 60-70 човека, след като няма материална база? И таксата за обучение не покрива ли закупуването на още няколко масажни кушетки и стола?
Отиваш на практика в някоя голяма болница и си щастлив, че можеш да видиш нещата отвътре - да видиш как работят големи специалисти, да работиш редом с тях. Щастието ти е попарено още след втория ден, когато разбираш, че в базата има и група кинезитерапевти от НСА, които са привилегировани да се качват в отделенията, а ти стоиш подпрян някъде и гледаш озадачен.
На въпрос, зададен в колежа, защо сме пренебрегвани, отговорът е: Защото те са немедицинска специалност и си плащат по болниците, за да ги учат на практика, а колежът дава символични суми на болниците. Ето ти абсурд! Значи рехабилитаторът е медицински специалист и се намира на точното място, където да се обучава, а немедицинският се ползва с привилегия, защото НСА плаща по-големи суми на базата за практика!
E, завършихме. Въпреки несгодите, неуредиците - и то с отличен успех. Дойде време да си търсим работа като рехабилитатори. Ударихме на камък и тук - оказа се, че ако човек има връзки, отива да работи в болница. Независимо, че едва е изкретал обучението си и с клизми е изкарвал тройките!
Нищо, че не различава левия от десния си крак - работи с пациенти и има самочувствие. Най-бездарните ни колеги вече работят. Когато търсиш работа в болниците ти отговарят рязко,че няма щат - напуснел ли рехабилитатор, закриват щата. Съветват ни да си търсим работа в масажни центрове и фитнеси - за нас работа нямало в болниците. Където и да питаме за работа - изритват ни като кучета - нямало работа, имали си хора.
В един дом за медико-социални грижи ми отговориха, че търсят кинезитерапевт. На въпроса ми каква е разликата между кинезитерапевта и рехабилитатора женицата не можа да ми отговори, но продължи да си държи на своето. За тези, които не знаят - рехабилитаторът е професионалист по здравни грижи, който изучава из основи кинезитерапия, масаж и физиотерапия при доктори, доценти и професори по медицина. Кинезитерапевтът учи в Национална спортна академия - набляга се на спорт, не на медицина.
Преглътнах всичко и реших да продължа обучението си в магистърска програма "Рехабилитация и ерготерапия" в Медицински университет-София. Оказа се, че за такава могат да кандидатстват кинезитерапевти, но не и рехабилитатори. Абсурдите продължават. Защо рехабилитатор от колежа не може да кандидатства в надграждаща програма за магистър по своята специалност, а кинезитерапевтът може? Искам отговор.
Питам се защо ми е отличната диплома? Къде да се реализирам? Какво да работя? Какво се случва с обучението в милата ни родина? В какво се превръщат мечтите.
