В "Наръчник при кандидатстване за работа" описах ролята на специалистите от отдел "Човешки ресурси" (и моя опит с тях) при набиране на кандидати за работа. Сега ще се опитам да представя процеса от другата страна, когато аз съм участвал в подбор на кандидати за дадена свободна позиция.
...И така във вашия отдел се е открила свободна бройка за мотивиран и интелигентен човек. Как точно се е стигнало дотук няма да коментираме. Най-добрият случай е да имате нужда от допълнителен служител поради разрастване на бизнеса, навлизане на нов пазар и др..
Но по-вероятният сценарий е да сте съкратили няколко човека от екипа някъде в началото на кризата (или те сами да са напуснали) и сега виждате, че на останалите им е доста трудно да се справят с ежедневните си задачи.
Задачата
Пред вас стои задачата да намерите млад, образован, с опит в мултикултурна среда, устойчив на стрес, енергичен, мотивиран, владеещ минимум три езика и ходещ по вода кадър за най-ниската възможна заплата. Но това не е никак лесна задача, дори сега при този голям избор на търсещи работа специалисти.
Откъде да започнете? Първо трябва да дефинирате длъжностната му характеристика. Моля?!?! Да, първо трябва да решите какво точно ще работи. Отговори от типа "Ще работи същото като Генчо...а той всъщност какво точно работи?" не звучат убедително. Сега е моментът да вземете от HR отдела длъжностните характеристики (да, има такива) на останалите членове на екипа и на тяхна база да определите какво ще върши новия човек.
Може другите да нямат толкова опит с различни софтуерни приложения и новакът да се занимава основно с тази част от работата. Или той да се заеме с административната част и да освободи останалите от нея. За по-сигурно попитайте и екипа. Те най-добре знаят какъв човек им трябва. Това също ще покаже, че цените тяхното мнение и се консултирате с тях по важни въпроси.
След като сте решили какво ще работи новият служител, трябва да се свържете с отдел "Човешки ресурси" и да ги уведомите, че има свободна позиция при вас и искате да намерите човек за нея. За по-достоверно им покажете документа с подписа на Големия шеф.
От HR отдела (след като са се убедили, че не ги лъжете, както миналия път) най-вероятно ще ви изпратят да попълните една форма с данни за свободната позиция, какъв човек ви трябва, с какъв опит и образование, какво ще му предложите освен "работа в млад и динамичен екип" и др. Тази форма има структурата на обява за работа - изисквания, описание на позицията и какво се предлага. Липсва само информация за компанията, но това така или иначе е стандартен текст, който се слага най-отгоре на всяка обява за работа.
Само да вметна, че дори да имам възможност да избирам, предпочитам да работя с HR отдела на самата компания (а не с агенция за подбор) най-малкото защото те познават по-добре компанията, нейните цели, останалите служители и т.н.
Трудната част
Сега идва трудната част. Какво образование да има? Средно или висше. Не мога да дам универсален отговор. Зависи от много неща. Но ще ви кажа какво е основното предимство на висшистите. Това не са знанията, придобити в дългите часове сън по време на лекция, уморителното писане на пищови или търсене на реферат в интернет.
Предимството е средата, в която са живели 4 или 5 години. Тя ги е научила на самостоятелност (без мама и тате), отговорност ("Сори, момчета, аз днес трябваше да купя хляб"), работа в екип ("Аз ще направя пищовите по Гражданско право, а ти по Трудово"), управление на средства ("Днес е вторник, а вече изхарчих парите за седмицата. Някой да има да ми даде 5 лева?"), справяне с бюджетни ограничения ("Пак ще трябва да караме на солети и лютеница"), преследване на поставените цели ("Спокойно пичове, още две преки и сме си у нас"), изпълнение на дадени обещания ("Повече никога няма да пия!"), устойчивост в стресови ситуации ("Ау, какъв е този крокодил, който лежи до мен") и други ценни качества.
Дали да посочите конкретна специалност, с което ще привлечете по-малко, но по-качествени кандидати или да запишете само направлението като "икономическо" или "техническо" образование и да привлечете повече автобиографии, от които после да избирате, е въпрос на избор и стратегия.
С опит - или на обучение
Другото поле за попълване е изискване за професионален опит и дали изобщо трябва да има такъв. Зависи от позицията. Ако решите, че най-добре да е без опит и вие да си го обучите, трябва да знаете едно-две неща, с които съм се сблъсквал в такива ситуации.
Първо, не е добре да наемате човек съвсем без трудов опит, ако нямате добра корпоративна програма за въвеждащо обучение ("Гришата ще му покаже това-онова" не се брои). Това означава, че трябва вие или някой друг да отдели доста време за да обучи новия човек на основни трудови навици като идване навреме на работа, дрескод на фирмата, умение за водене на професионална комуникация (като имейли), държание на срещи с клиенти, как се пише доклад и др.
Полезно нещо в случая е да си направите нещо като Ръководство за нови служители, където да опишете тези неща. То, естествено, трябва да се актуализира отвреме навреме. Ако искате все пак човек без опит, най-добрият вариант е да има все пак около 1 година стаж, в която е изградил някакви трудови навици.
Другият вариант е да наемете професионалист с голям опит. В този случай внимавайте, ако той е придобит само на една позиция. HR-ите ще кажат, че това говори за стабилност и устойчивост. На мен това ми подсказва, че най-вероятно човекът не е много амбициозен, за да се задържи толкова време на едно място и на една и съща позиция.
Другото нещо е, че той толкова е свикнал с неговия начин на работа, че ще му е трудно да се приспособи на новото място. Непрекъснато ще чувате как е било на "предишното" работа. Според мен, идеалният кандидат има 2 или 3 години от опита, който търсим и стаж на поне още две места в различни сфери.
...И други умения
Стигаме до "Други умения". Всички кандидати си мислят, че притежават уменията, описани в обявата за работа. А и кой ще си признае, че не е толкова организиран, колкото му се иска. Но вие все пак ги опишете.
Ако търсите човек, който ще работи с поверителна информация, добре е да се знае, че той трябва да е отговорен и да разбира, че не може да я споделя с всеки. В случай че работата е свързана със стрес и спазване на крайни срокове, запишете, че търсите човек, който да може да работи в такава среда.
За езиците е ясно, че всеки трябва да владее поне английски и още един западен език. Добре е да напишете и на какво ниво. Изискването за "немски език" не означава нищо. А и не изисквайте владеенето на чужди езици за всяка позиция. Бай Георги склададжията не е необходимо да знае чужд език. Като дойде големия шеф на проверка, все ще може му каже едно "Hello" или "Hola".
Един съвет, ако не предлагате допълнителни обучения, не го записвайте в секция "Какво предлагаме" само за да привлечете повече кандидати. Не е нужно съвместната ви работа да започва с лъжа.
И така подготвили сте проект на обявата за работа и я изпращате на отдел "Човешки ресурси". Те доста я редактират и като ви я върнат за финален преглед, вие се чудите това същата обява ли е и вие такъв човек ли търсите. Пълна е с клишета и HR-ски жаргон.
С тази обява най-много някакви сухари и кандидати, които пускат по 200 CV-та на ден да привлечете. Но, HR-ката ви "убеждава", че така звучи "по-професионално" и вие се съгласявате.
След две-три седмици получавате от отдел ЧР excel-ска таблица с кандидатите и дали отговарят на описаните изисквания. Повечето полета са празни или само с един въпросителен знак в тях. В останалите има "Yes" или "No". Накрая в коментарите има няколко кандидати, определени като „Overqualified?".
Тъй като тези неща нищо не ви говорят, изисквате и самите CV-та и мотивационни писма на кандидатите. Тук картинката вече се изяснява. Половината кандидати нямат изобщо нужния трудов опит. Няма как опит като продавач на банички да се смята за опит като касиер в банка, нали?
Прекалено квалифицираните по-скоро трябва да кандидатстват за шеф на моя шеф. И те отпадат. Тези, които са изкарвали под 6 месеца на няколко последователни места, също не се класират. Може би не са си намерили мястото? Може би.
Но не знам защо си мислите, че ще го намерят при вас. Ако са се задържали по над 1 година и следващата им работа е по някакъв начин свързана с предишната, това е друго нещо. Склонен съм да поканя такива кандидати за работа.
Интервютата (ако участват и бъдещите преки ръководители на кандидатите) протичат като приятелски разговор, като от време на време се намесва и HR за някой "професионален" въпрос. Питате кандидатите какво са правели на предишното място, колко души са ръководели, как са се справяли с проблемите и т.н.
Накрая задавате и няколко специфични въпроси за вашата област, за да разберете дали всичко казано от кандидата има покритие. Записвате си внимателно. Не разчитайте да запомните всичко. Ако накрая се колебаете между двама или повече кандидата ще оцените това.
Накрая избирате "най-добрия" и той започва работа при вас. Честито!
Българският пазар на труда се опитва с горчилка да преглътне големия хап - заплата се плаща за една (1) дейност, не три. Ах, колко красиво е да можеш да правиш няколко неща, но да получаваш все същата заплата, а повишението да е блян. Колко удобно и комфортно е за работодателя да намира кадри, които са вещи в повече от една сфери и да експлоатира тези техни умения, като бавно, но сигурно ги превръща в задължения. Това го казвам от личен опит. И тъй като тази практика е била отработвана дъ-ъ-ъ-ъ-лги години, сега едно тясно специализирано умение във фирма с българско финансиране е НЕПРИЕМЛИВО. Да, когато парите идват от твоя джоб, по-добре е да са малко, отколкото повече, нали така? Та, ако не можеш да боравиш с редица софтуерни приложения, не разбираш няколко езика и не знаеш как да смениш ангренажен ремък ('щото на шефа м'ое да му се наложи, нали се сещате) - ми, пич, к'ъв го търсиш тука?! Аз поне имам щастието да съм в "западна" фирма където индивидуалния труд що годе се цени (ще излъжа, ако кажа, че всичко е цвете) и хората, които правят понички - правят понички, а тези, които се занимават с графичен ди зайн... ми, сещайте се. Дълго време ще е нужно на нашата мила страна да разбере, че не редно, правилно, а и доходоносно да изискваш от хората специализация в няколко сфери, защото: 1. Това не ги прави специалисти, а просто разпилява таланта им 2. Показва, че и ти не си специалист търсейки евтиното пред правилното 3. Гони все повече и повече хора с огромен потенциал отвъд границата
Thunderbird, Не искам да слагам думи в устата на автора, но мисля че ставаше въпрос конкретно за образованието в България. 4 години бях в НБУ и като сметна парите, които платих само, за да си докажа, че нещата трябваше да ги открия и науча сам - ами, едно голямо "ебах си" ще кажа. С ръка на сърцето (да, сега с една пиша) казвам, че това беше най-огромната ми загуба на време и средства. Иначе безспорно, образованието по другите - хайде да кажем повечето - страни сигурно е далеч по-полезно и приложимо, а и търсено. Тук, от всички интервюта, на които съм бил никога не са ми задавали и един въпрос относно висшето. Тоест това е просто документ, който показва само и единствено решимостта да "избуташ". От там насетне... кучета го яли.
Thunderbird, Аз твърдя, че висшето образование няма смисъл за повечето български университети. Аз съм завършил два от тях (бакалавър и магистър), близки мои роднини и приятели са завършили (или завършват) още 4-5. От тези университети излизат над 90% от всички завършили. Мисля, че това е добър процент. А за тези висшисти, които са учили в друг град или държава, мога с чиста съвест да кажа (от личен опит, естествено), че са доста по-узрели и подготвени. Въпреки, че в статията съм го описал от забавната страна на нещата, съм напълно убеден в това. Тук става въпрос за не за някакви знания (те се придобиват в процеса на работа), а качества като самостоятелност, отговорност, работа в екип. Дори за една дискотека трябва организация. Правил съм няколко пъти компромис от този ми принцип и след това съм съжалявал. Последния пример беше съвсем скоро. Може и да има изключения, но те само потвърждават правилото.
Аз съм съгласна с това, че качеството на българското образование е под всякаква критика. Описанието на получения опит от живот в общежитие определено е много образно и забавно, но то е единствената част от статията към която имам забележки. Аз считам, че си по самостоятелен, когато можеш да поемеш отговорност за действията си; когато избираш да работиш, вместо да чакаш джобни; когато някак съумяваш да си на работа, на лекция и да вместиш с това и социален живот... . В тази връзка не смятам, че едно адекватно мениджърско или HR-ско решение трябва да е основано на това дали кандидата живее сам, с роднини, с приятели... Няма правило което обуславя връзка между местожителството и качествата на работното място. Живота е твърде разнообразен и един работодател не може да съди по това че някой не е живял на общежитие, че този някой не притежава дадени качества. Съответния кандидат може да е най-организирания човек вкъщи, да мотивира приятелите си, да кипи от идеи и т.н и е абсурдно той да бъде подценен само защо не се е борил с хлебарките в студентски... Твърде късогледо би било от страна на HR-a. Мисля че е крайно време кандидатите да се избират само на база завършено образование, допълнителни квалификации, трудов стаж и впечатления от интервюто, а не на база носталгичното настроение на служителя от отдел човешки ресурси към неговия собствен роден край.
Колко мъка има по този свят, Боже! Спонтанна реакция от прочитането на статията. Коментарите ми се видяха много и се ограничих от запознаването им с мен... Значи, масовата тенденция да се разграничават свръхквалифицираните явно е нормална практика в една държава с вожд БиБи и президент ШуШу-мига. Защо да се счита за ненормално след като си успял на едно място, да отидеш и да успееш и на друго? Ама, че те там си имали тертип на работа, те си се знаели, те го правели така, те така умеели ... Ебати какафонията. Идва батко, вкарва ви ред, бачка докато му е интересно, тръгва си ... и после потоп ... Така и трябва ... Иначе пак така ще стане, но в косвена форма. Така и трябва ;) Та по темата. Винаги има годни, квалифицирани хора, на които ще им е през ... за бъдещето на фирмата и нейните хора, но които могат да дадат много на даден етап за същата фирма. Пропуснете условностите как Гришата прави това, а Пешо ще го учи на онова. Дайте шанс на човека. Ще си поиграе. Ще е за добро. Ще си тръгне. Пак за добро...
bzzz
Стойне ти некво шефче ли се явяваш- много претенции, много. За тия смешни български заплати чак се чудя как ще намерите баламурници с 3 езика и още ненам си кво да ви играят по свирката. Не мое в една фирма шефа да е по тъп от подчинените, поне аз така го разбирам ,а това е масова практика в България. А иначе според мен е най добре човек да работи сам за себе си-кадърните хора нямат нужда от "шапка"
Най безмислената длъжност в една фирма е Човешки ресурси или прословутото HR . Както има в един коментар на по предна страница -а бе не станахте ли прекалено много началниците и разбирателите ? Или с други думи на всички такива FUCK OFF
С тези напътствия всеки мениджър може да направи един чудесен змиярник. Материала не е писан от човек с познания по психология каквито са задължителни за упражняването на тази професия. Да не говорим пък за даването на съвети по медии. Универсален решател на проблеми не съществува уважаеми. Понякога лошия кандидат е най-добрия избор, друг път не - развързваш кесията и плащаш защото работата сама няма да се свърши.
igra4a, Естествено, че най-добре е човек да работи за себе си. И на някакъв етап и аз мисля да го направя, но дотогава гледам да си върша работата както трябва. Мога да ти кажа, че за конкретната длъжност заплатата не беше изобщо смешна. Това за езиците е с лека ирония. Аз където съм бил английския е бил задължителен. Най-малкото да се разбереш с шефа, който не знае български. Но това да се иска език, дори за пазач и склададжия е напълно излишно.
Десен, В статията съм споделил само една история. Всеки си взима решенията на база на собствения си опит. btw Не знам за каква професия говориш. Ако е за HR. Аз не съм такъв. Изискванията за HR са: завършена специалност "Психология", жена, до 23 години. Така, че няма как да стана специалист ЧР.
43 strawsPulledAtRandom, Аз не отричам образованието, но както и ти сам каза най-полезното нещо е била средата - заобиколен си от колеги със сходни интереси, завързваш нови запознанства и т.н. Всичко това е среда (дали е академична е друг въпрос). В средното ми образование имаше 1-2 съученици с интереси като моите. Във висшето имаше поне двайсетина такива колеги, с които сме бистрили "екзистенциални" въпроси до 3 часа през нощта, люпейки семки на пейката пред общежитието.
Last Sword, Баце, само по снимка много добре се ориентираш, защо не станеш некакъв гадател, а пишеш под некакво измислено име. Аз единственото нещо, което разбрах за теб, е че винаги някой ти е виновен, а ти си най-добрия.
Last Sword, Аз давам моята гледна точка. Ако ти имаш някаква по-добра представа за нещата или не си съгласен с нещо в статията, напиши го. Иначе всеки Вуте може (типично по български), да казва "Аз не знам как е, но не и така!".
Rowan, Прав си, пари още не съм взел. Но шоуто си струваше. Не разбирам много от психология на масите, но от коментарите на двете ми статии доста неща ми се изясниха. The seir must go on...