Нямам намерение да говоря за дискриминация или да се оплаквам от фигурата си.
Имам наднормено тегло и щастливо си живея с него.
Озадачава ме само фактът, че хората сякаш имат по-голям проблем с моето наднормено тегло, отколкото аз.
Около мен постоянно се говори за диети, хапчета за отслабване и мерки... Очаква се аз да взимам активно участие в тези разговори.
Кой болен мозък е решил, че ако си с 30 килограма над общоприетите норми е задължително да си с ниско самочувствие, самотен, загубеняк и другите да те съжаляват?
Кой пък е казал на мъжете, че ако си пълна жена, правиш лесно секс с първия, който ти го предложи?
Отслабването се е превърнало в някаква безсмислена борба с вятърни мелници, която евентуално ще ти донесе по-добро бъдеще и по-висока оценка от заобикалящите. На хората, които в определен момент са решили, че не им се занимава с това, се гледа с насмешка или със съжаление.
Жената за някои вече не е магия и очарование, а материал, който е добре да бъде прилично оформен и да изпълнява зададените му функции. Ако не отговаря на тези условия - веднага става враг, защото в съзнанието на някой комплексиран мъж се превръща в заплаха.
Преди 3 месеца реших да направя социален експеримент и да се регистрирам в известен сайт за запознанства, като посоча реалното си тегло и да видя на каква основа ще са диалозите.
Като цел на регистрацията посочих - кореспонденция.
Още първия ден получих солидно количество обиди от непознати господа, които без никаква причина проектираха комплексите си върху мен. Направи ми впечатление, че част от тях ми предлагаха таен секс - като компромисен вариант.
Нима същите тези мъже, които се отвращават от пълно женско тяло, биха го галили с желание?
Айде не на мене тия!
Освен при мъжете, забелязвам странно поведение и при жените, които полагат кански усилия да изглеждат като твърде анорексични манекени.
Те сякаш живеят, за да търсят мъжкото внимание и освирепяват, когато някоя по-пълничка Афродита се сдобие с по голям успех на служебния или любовен фронт. Тогава яроста на слабата жена е със силата да захрани с енергия цялата държава.
Онзи ден станах обект на нападки от бившето гадже на настоящия ми приятел, но не защото съм я нагрубила с нещо, а защото съм "дебела и грозна" и, видиш ли, съм му направила магия, че да ми се върже на акъла и да я остави (дамата явно беше гледала доста турски сериали).
Интересно е и поведението на един фитнес инструктор в нов фитнес, когото помолих да ми изготви програма за тренировка (влизаше в цената на картата).
Обясних му, че от година тренирам през ден, но той си знаеше неговото: "Тези мазнини трябва да ги стопим!"
Е... както разбирате моето наднормено тегло е мускулна маса, която трупам, защото е характеристика на структурата ми, но докато не изкарах час на крос-тренажора и не клекнах 50 пъти със щанга на раменете - той не се убеди.
За него бях жена, която има спешна нужда от помощ да свали "тези ужасни килограми", които йпречат да се интегрира в обществото.
Та... следващия път, като видите някоя дебела жена и решите да я обидите, съжалите или погледнете високомерно, знайте, че ще й накривите шапката - тя не ви познава и най-вероятно не ви е забелязала.
Все пак си има живот, мъж, кариера и забавления, за които да мисли.
