32% от децата на 7-годишна възраст в България са с наднормено тегло, като делът расте през годините. Това сочат данните от последното проучване на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА).
При половината от децата с наднормено тегло става дума дори за затлъстяване и тежкостепенно затлъстяване, или общо 15% от децата на 7 години са с подобен проблем.
При момчетата нивата са по-високи спрямо тези при момичетата.
Данните са от проучване сред 3500 първокласници, проведено през 2023 г. и са част от Европейската инициатива на Световната здравна организация за наблюдение на затлъстяването при деца.
Затова и информацията от България може да се съпостави с подобни проучвания в общо 27 страни от Европа. С дял от 32 на сто от първокласници с наднормено тегло, страната ни се нарежда на трето място, като повече деца с този проблем има само в Малта и Гърция.
Сред водещите фактори за наднормено тегло при децата у нас е ниският прием на пресни плодове и зеленчуци - всяко второ дете у нас не консумира ежедневно такива. Същият дял консумира по-често от три дни в седмицата храни и напитки, подсладени със захар.
25 на сто първокласниците ядат по-често от три дни седмично солени снаксове.
Всяко трето дете прекарва пред екрани над 2 часа на ден, а всяко четвърто няма необходимата допълнителна физическа активност извън училище.
Освен това всяко второ дете ходи на училище с кола, а всяко четвърто не посещава клубове по спорт или танци извън училище, или го прави по-рядко от 2 дни седмично.
Подобни проучвания се провеждат периодично от 2008 г. насам. Сравнението сочи, че расте и делът на децата с наднормено тегло, и на децата със затлъстяване - съответно от 28% на 32% и от 12 на 15 на сто. Ръстът е предимно в селата, докато в градовете не се наблюдава значимо увеличение.
Променя се и посоката на действие на социално-икономическия статус на семействата.
През 2023 г. най-застрашени са децата от бедни семейства, отбелязват от НЦОЗА.
По-висок е рискът от наднормено тегло и затлъстяване и при деца от семейства, където родителите са с нарушения в здравния статус, както в тези, при които родителите също имат проблем с теглото.
Проучването сочи също, че родителите силно подценяват хранителния статус на децата със свръхтегло и затлъстяване - около 80% от родителите на деца със свръхтегло и около 30% от родителите на деца със затлъстяване определят теглото на децата си като нормално.
От НЦОЗА отбелязват и положителни тенденции като ръст на консумацията на плодове и зеленчуци, намаление на приема на подсладени напитки и солени снаксове.
Расте броят на училищата, които предлагат плодове и зеленчуци.
Организират се и повече инициативи за промоция на здравословен начин на живот, по-често има обучение по хранене и се разкриват повече училищни столове за сметка на бюфетите и автоматите за продажба на храни и напитки.
Въпреки това броят на децата с наднормено тегло расте. Това обуславя необходимостта за разширяване на настоящите политики, смятат от НЦОЗА.
"Храненето на децата в училищна възраст е споделена отговорност между родителите, обществото и държавата", отбелязват от там и допълват, че са нужни комплексни и постоянни усилия за трайни резултати.
