Анализ на лидера на ДСБ на конференцията "Кризата в Европа", организирана от Центъра за либерални стратегии
Не споделям мнението, че кризата в Европа е предизвикана от кризата на глобалната икономика, която на свой ред е започнала на финансовите пазари в САЩ. Кризата на стария континент има достатъчно видими местни причини.
Европа е в криза на Кондратиев. Тя е от вида на големите кризисни вълни от края на 19 и 20 век. Тези вълни са предизвикани от радикални промени в технологиите. Промените са толкова силни, че относителните цени на производствените фактори предизвикват дълбоко преструктуриране на икономиката заетостта. Земеделието се замества от индустрията; индустрията - от услугите; а услугите - от виртуалния свят. Дигиталните технологии заместват хората в създаването на услуги, включително в здравеопазването, образованието, публичната администрация, управлението и контрола на фирмите и банките.
Ненужна военно-отбранителна промишленост. Втората причина е нежеланието на Европа да се съобрази с радикалната промяна на начина на водене на военни действия. Масовите армии от началото на 19 век станаха напълно безпомощни пред модерните военни комплекси от компютри, машини и малко хора. Това направи до голяма степен излишен целия военнопромишлен комплекс. Отне му ролята в разработването на високи технологии. Неговия упадък ограничава търсенето в тежката металургия и химия и в редица други индустриални отрасли.
Инвестиции извън Европа. Третата причина е огромния износ извън Европа на капитали и индустриални технологии, извършен за изключително краткия период от две десетилетия. Много малка част от капиталите в Западна Европа бяха инвестирани в Централна, Източна и Южна Европа. Периферията на Съюза остана с много ниска способност да създава добавена стойност и най-слаба в конкурентно отношение в сравнение с новите индустриални сили. Не е случайно, че кризата в южната и югоизточната европейска периферия е най-силна.
Политиката на ЕС. Тази причина е в остарелите или направо неправилно поставени приоритети на ЕС. Сред размитите, компромисни и многобройни цели конкурентоспособността е една от програмите за финансиране. Предимно социалната политическа насоченост на ЕС намалява непрекъснато способността на периферията да издържа вътрешния и външен конкурентен натиск. Един от първите критерии от Копенхаген беше новоприетите страни да издържат вътрешния конкурентен натиск. Не се допускаше, че външния, ще е много по-силен.
Кризата в Българияв определена степен е повлияна от европейската и глобалната, но има своя специфика. Ние нямаме проблеми с обслужване на външния дълг. Нямаме прекомерни дефицити на бюджета. Нямаме банки, които да се провалят на стрес тестовете на Съюза. Нямаме военнопромишлен комплекс, тежка металургия и химия както през 1989 г. Нямаме огромната публична администрация, характерна за много от страните от ЕС.
Ширещата се бедност и безработица у нас доведоха до тежка социална криза, последвана от политическа криза и служебно правителство. България е единствената европейска страна, в която правителството призна с оставка, че не е способно да намери изход. Бедността и безработицата у нас превърнаха икономическата криза в политическа.
Българската бедност започва в 1990 г. когато страната ни обяви официален фалит. Дълго проточилите се преговори с банките кредитори и Парижкия клуб завършиха преди 20 години с налагане на страната ни на непосилни условия за преструктуриране на дълга. Те имат много малко общо с щедрите условия дадени от еврозоната на Гърция и Кипър.
В края на 1996 г. България бе изправена отново пред официален фалит, поради неспособността да обслужва дълга си и вредна вътрешна икономическа политика. Бяхме принудени да приемем крайно рестриктивните програми на МВФ и Световната банка, каквито не се предлагат сега на нито една европейска страна, дори на тези с тежки проблеми на платежоспособността си.
През 2002 г. кредиторите на България получиха своето след преструктуриране на българските брейди облигации. Това натовари българските данъкоплатци с нов 1 милиард евро в повече за обслужване на дълга.
Българският бизнес преживява дълбоко разочарование. След годините на реформите 1997-2001 г. с надежди за успешно предприемачество стартираха стотици хиляди. Вследствие на това през 2001 г. 21 на сто от паричните доходи на домакинствата бяха извън работната заплата, от предприемачество, от собственост, от домашно стопанство и други източници.
През 2011 г. тези доходи са 13.2 на сто, но за сметка на това паричните доходи от работна заплата и пенсии вече са над 83 на сто. България се пролетаризира отново. Обяснението е, че сега от 366 000 фирми в половината има само един зает. Половината от българския бизнес е във фризера.
Причините за това започват от слабата способност дори на българските фирми в хранителната индустрия, да издържат на конкуренцията на силно субсидираното от ЕС и съседните страни земеделие. Земеделската субсидия в България т.г. е с 40 на сто по-ниска от тази в европейските страни, като преди 5 години беше 4 пъти по-малка.
Причините продължават през закриването на десетки хиляди фирми от леката промишленост, поради много ниската добавена стойност в тях и загуба на поръчки. Стигат до изпадналия в упорита криза сектор на строителството и недвижимите имоти след спукването на балона на спекулативното изграждане на жилища, офиси и хотели.
Над 10 млр. лева са блокирани в непродадени имоти. Строителството повлече надолу със себе си индустрията за строителни материали, мебелната индустрия и фирмите, произвеждащи стоки за дома.
Злоупотребата с господстващо положение силно влоши положението на малките и средни български фирми. Всички сектори на пазара за стоки и услуги с нееластично потребление в момента са окупирани от злоупотребяващи фирми. Цените на горивата, на газа, на публичните услуги, на електроенергията са най-бързо растящите.
Ако общият индексна цените през последния отчетен месец на т.г. по отношение на юли 2001 е 184,7, то в посочените сектори на злоупотреба с господстващо положение от частните и държавни фирми, индексът е над 220. НЗОК харчи т.г. 5 пъти повече за лекарства в сравнение с 2001 г., когато населението е било с 604 хиляди души повече. В условията на икономическа криза това свива силно в реално изражение потреблението на домакинствата и оборота на малките фирми. Води до обедняване и загуба на работни места.
Замразените доходи. През мандата на последното правителство българският лев загуби почти 15 на сто от своята покупателна способност на вътрешния пазар. От това пострадаха всички хора, които получават фиксирани доходи и социални плащания. Особено тежък е ударът върху пенсионерите с техните замразени пенсии. Средната пенсия от 262 лева е загубила 39 лева от реалната си покупателна способност в сравнение с юли 2009-та.
Постоянен износ на валута. Значителна част от увеличената печалба на злоупотребяващите с господстващо положение фирми напуска страната. Платежният баланс на страната през миналата година е с дефицит от 1.3 млр евро. Търговският дефицит на страната ни с Русия, която диктува у нас цените на течните горива, газа и ядреното гориво, през 2011 е 3.5 млр. евро, а през 2012 г. е 9.3 млр. лева или 4.8 млр. евро. Този огромен приток от валута в Русия е от намиращото се в силна стагнация българско потребление и от загиващия български бизнес. Този внос на валута от България е наложен от Москва вместо балансирана търговия, която би създала над 200 хиляди работни места у нас.
Кризата в Европа изисква голямо политическо усилие за дълбоки реформи. ЕС видимо губи икономическата си мощ в последните 5 години. Интеграцията в Съюза обективно отслабва. Дълговите проблеми на Юга създават остри напрежения. На общите ни проблеми се дават национални решения. Те често са за сметка на останалите.
ЕК предприема нещо срещу монополиста "Газпром" едва в последните месеци.
Кризата в България заплашва да се усили от дългогодишна политическа нестабилност, от правителствени и парламентарни кризи. Както беше в първите 7 години у нас след падането на Берлинската стена. Намирайки се в далечната периферия на ЕС ние сме изложени на много по-големи опасности от останалите страни.
Де го видяхте тоя капитализъм, Другарю Чинчифон. Споделете ,къде мога да видя капитализма, в коя държава?
Този човек е в политическата система на България от 89г. насам. Защо чак сега пише за тези проблеми, защо докато беше на власт не направи нищо за разрешаването им, а даже се тикаше сам в ръцете на руснаци и европейци. Много сме тези, който виждаме къде е бедата и защо сме бедни. Кажете как да се освободим г-н експремиер, как да се отърсим от икономическото робство?
На това му се вика - Умен с късна дата. Той Костов ако беше такъв умник и толкова загрижен, нямаше да направи толкова глупости и кражби по време на мандата си. Голяма част от сегашната мизерия и безизходица е и по негова вина.
Другарю Чинчифон, прав сте, ама не е лошо да си коригирате мерника...стига сте го громели тоя капитализъм Пари+стока=пари(прим). При капитализма тоя прим си го взимам, инвестирам в работници,заплати, материали, машини и прочие. При социализма го взима държавата и го дава на бедните. Та кажете ми във Франция (доколкото знам сте там) капитализъм ли е или соц? А в Щатите, дето се наливат държавни пари ,та да спасяват частни банки капитализъм ли е? А в Русия дето Путин ти дава една губерния и ставаш милиардер соц ли е или капитализъм?А Китай? Корея? В България кой ги направи тия монополи??? Пак държавата. Както казва един съфорумец " Ша ривете за Адам Смит , ама е късно"
Милчо Прав си, ама като в дъртата Европа е комунизъм, що кресльовците по улиците не обвиняват тоя комунизъм за несгодите си, а врещят против капитализма, то капитализъм нали няма? И тука на бантускотовете у нас капитализма им крив - че къде го тоя капитализъм в България бре? Тук соц-а не си е отивал
Направо ми настръхва косата, когато прочета нещо като на едно Миме, например - "Тоя като много знае, защо не оправи всичко преди 13 години, та сега да не страдаме, а да си кютаме и да си флянкаме..." Ето затова затъваме безнадеждно. Който не е разбрал, че за добър живот трябва да се бориш ежедневно, че за добро държавно управление трябва да се използва интелектуалния (а не спортно-милиционерския) ресурс на всички, че когато гласуваш или протестираш, трябва да мислиш и да знаеш... Мечти...
Държавните чиновници към министерствата и агенциите в момента се държат като обезумели трупни червеи. От началото на прехода се крадеше, но някак свенливо, потайно, по социалистически. Краденето у нас наистина се превърна в олимпийски спорт. Мародери , знайни и незнайни хайдуци късаха със зъби и нокти, от плътта на държавата. В същото време умираха болни деца и възрастни хора, поради недостиг на средства за лечението им. Цинизма на управляващите през последните години премина всякакви граници и от затворите бяха освободени стотици убийци и криминални престъпници. Обратно пропорционално, всеки месец по тридесет хиляди българи оставаха без работа. Всички крупни крадци бяха оправдани от органите на „правосъдието”. Всички кокошкари бяха натикани в затвора „за назидание” и сплашване на плебса. Спрямо рехавите митинги на една шепа протестиращи срещу огромните безобразия в страната, бяха насъскани съмнително назначени, въоръжени полицаи, които с палки избиха желанието на останалите встрани граждани, да търсят справедливост. Всеки ден се вижда как „пазителите на реда” – полицаи, съдии, депутати и прокурори умишлено нарушават и погазват закони, правила и норми. „Нашата полиция” ни пазеше да не надигнем глава и случайно да променим създаденото вече статукво. Иначе как щяха сами да си определят и раздават бонуси от общата баница, разни арогантни и нагли нищожества? Докато спекуланти на храни, лекарства, енерго носители и други олигарси трупат милиони, останалите българи измират бързо и сигурно.Милост за тях няма. Те не са цигани, за да идват милиони за тях от Сорос, Европа или света. Те са експлоатирани и избивани като роби от всякаква престъпна сган – мутри, доктори, фармацевти, полицаи, търговци и пр. организирани мафиоти. Нормалните хора живеят в такъв стрес, че бързо стават жертва на всякакви болести, не са пълноценни в работата и личния си живот и се отчайват. Приемат геноцида над себе си като нещо нормално и вървят безразлично към скотобойната, която са им уредили българските „управляващи”. Защото няма държавна политика за развитието на нито един отрасъл или сектор в икономиката, науката, културата, образованието, здравеопазването и отбранителната способност на държавата. Няма социална политика за българите. Напоследък се строят главно магистрали и спортни зали, сякаш главната цел на всеки българин е да позяпа баскетбол, а после да се метне на катафалката и по най-бързия начин, и най-прекия път да напусне родината. Независимо, че сме най-застаряващата в Европа нация, с най-много болни на глава от населението, с най-ниски доходи и най-високи цени на горива, храни, ток, вода и услуги, НИТО ЕДНА европейска или световна организация или държава не намери за нужно да ни помогне ако не за друго, то поне да сложим ред в собствената си къща. Те не са и длъжни всъщност – щом ние сме толкова неспособни да се справим с престъпността по ниските и високи етажи на властта, значи не заслужаваме да живеем като останалите европейци. И тук идват следните изводи: Ако в България няма справедливост, трябва да си я извоюваме САМИ! Ако съдът не наказва престъпниците, трябва САМИ да ги наказваме! Ако ни е страх да се противопоставим на геноцида срещу нас, то САМИ сме си виновни!
Левит, не мислиш ли, че тоя, който създава олигарсите е именно народа? Същият народ, който предпочита "добрия цар" пред добрите правила за живот - според мен той ги създава. Никакво извоюване на нищо не може да се получи, докато хората приемат наведената позиция на роби, които искат да им бъде давано, да приемат медиите да извъртат исканията им в същата тая посока доди и да не са такива и т.н. и т.н. Хората са успявали да се издържат някак си и с мизерна технология и без държава, сега можеш да видиш хиляди и може би милиони напълно примирили се с концепцията, че те нямат право да добият нещо за себе си освен, ако не им се даде - ей това създава олигарсите и ето от това най-много ги е страх - свободата в главата на другите.