Ще ви разкажа една история за уникалността на българската реалност, която ме накара да се почувствам така, все едно участвам в разказа Травиата от Иван Вазов, макар и като статист.
Онзи ден бях на оперета, но това не е кой знае колко важно. След нея отидох в подлеза на Софийски университет. Там беше поставено едно от пианата в рамките на фестивала "SM&RT: Музика със субтитри". На него свиреше един пич на видима възраст 24-26 години, макар и да беше с брада. Предположих, че е студент по музика или някой, който може да свири доста добре на пиано, но не се занимава професионално с това, тъй като музиката му беше действително добра, но много "груба". Както и да е.
Макар и да беше около 22:30 в четвъртък наоколо се бяха събрали около 30-40 души, които слушаха музиката от пианото и снимаха. По-голямо впечатление обаче ми направи разнородността на публиката (жалко, че не си бях взел фотоапарата). Имаше бизнесмени и един-двама професори; замаяни от алкохол младежи, които спокойно си пиеха бира, седнали на някой парапет; видимо заинтересовани студенти в униформи (нямам представа от къде бяха), които бързо си взеха по един стол от Макдоналдс и се настаниха точно пред пианото.
И, накрая, имаше дори две кифли, които очевидно си падаха по "балкански" тип музика и които идея си нямаха какво да правят, докато придружаващите ги момчета се правеха на разбирачи по класическа музика и коментираха как много силно блъскал свирещият по клавишите на пианото. Имаше и други типове и се чудя дали тези разнородни социални елементи биха се събрали в някой пиано бар или на някой концерт? Едва ли.
И да не забравя - в краката на слушащите спокойно се излягаха два улични песа, които изглежда не бяха свикнали по това време да има толкова много хора на територията им.
Това, което ме провокира да напиша този текст, стана малко по-късно. Пианистът спря да свири за малко, за да премине към следваща партитура, при което хората наоколо започнаха да му ръкопляскат. Кучетата веднага реагираха и се разлаяха по хората. Те продължиха да ръкопляскат и накрая един крак бе ухапан, тъй като неблагоразумно беше позволил на едно от кучетата да се сгуши до него.
Малка и проста история, но ме удиви това, че в една европейска столица могат да си съжителстват "най-спокойно" такива противоположни неща като прекрасната музика, алкохолът, чалгата и кучетата. А, да, и оперетата също.
ехо.Може би смяташ,че свиря грубо.Дали става дума за мен незнам,но ако искаш да ме срещнеш пиши ми.Ако прочетеш някога това!