В автобуса от София до Варна до мен седи момче на около 12 години. На съседните две места са майка му и сестра му. Наместих се трудно в седалката си, защото момчето се беше "разляло" така, че заемаше и част от моята. За сметка на това си имаше торба, пълна с трансмазнини, консерванти, оцветители и други достижения на хранително-вкусовата индустрия.
До Велико Търново си отидоха пакет с мини кроасани, чипс и два сандвича. Във Велико Търново автобусът направи кратка почивка, по време на която майката на моя спътник попълни резервите с нови. И така до Варна - там им изгубих дирите.
С подобни торбички се разхождат доста от децата в училище - това са нещата, с които се хранят по време на междучасията - кифла, сандвич с бял хляб, вафли, „натурални" сокове.
Един поглед върху рекламите по телевизията и човек може да си направи извод какво е положението вкъщи. От хладилника надничат маргарин с вкус на масло, кренвирши с месо и прочие имитиращи храна продукти. Да не говорим за белия хляб, който още е на почит, въпреки доказаните му вредни качества. 66 на сто от българите ядат предимно бял хляб по данни от 2011 г. и въпреки че в последните години има богат избор на пълнозърнести хлябове (също пълни с Е-та), едва ли статистиката е много по-различна.
България е на шесто място по наднормено тегло на учениците във възраст между 11 и 17 години, а всеки трети първокласник има такъв проблем, което означава, че след няколко години днешните бъдещи тинейджъри спокойно могат да подобрят резултата на бащите си и да се изкачат още по-нагоре в класацията на затлъстелите. Не ви трябват никакви изследвания, за да разберете, че всеки втори мъж над 35 вече има бирен или какъвто там искате корем.
Вярно е, че децата вече не си играят пред блока както едно време, а се затварят по стаите си с компютри и таблети, обаче не можем да видим технологиите. В Дания вероятно са технологично по-добре оборудвани, но показателите по отношение на затлъстяването не са мръднали през последните десет години.
Едно семейство и добре да се храни, накрая винаги идва лятната ваканция, бабините угощения и заклинания: „изяш си всичко, за да си силен и здрав". И те, да са ни живи и здрави бабите, тъпчат децата със завидни количества тесто, вместо с плодове и зеленчуци от градината. И така ябълката губи пред ябълковия сладкиш, а градинските салати са обречени пред домашната баница или мекиците.
Основна причина за затлъстяването, разбира се, е неправилният хранителен режим. Ако американците дебелеят от трансмазнини и в САЩ масово ги забраняват, то тук вредните храни и липсата на движение отбелязват апогей (и освен че не са забранени, обикновено са разположени на нивото на очите и ръцете на децата във всеки супермаркет).
Само половината деца в България консумират плодове и зеленчуци, но по-голямата част от тях редовно ядат пици, чипс, сандвичи и пият безалкохолни напитки, които са предпоставка за наднормено тегло, а то - за сърдечно-съдови заболявания, инфаркти, диабети. Диетолози и психолози са на едно мнение - децата възприемат модела, който виждат около себе си. Ако родителите се хранят зле, децата също се хранят зле.
В повечето случаи прекомерният апетит е психологически глад, предизвикан от несигурност и неспокойствие, казва психологът Росица Бялкова, която се занимава с хранителни разстройства, като наднорменото тегло. Основното в случая е отношението на родителите. Прекаляването с храна може да се разглежда и като начин да се запълва липсата на общуване, на внимание.
Един от начините това да се преодолее е храненето да бъде ритуал - не просто да хванем първото от хладилника и да седнем пред телевизора, казва Бялкова. Фокусът при храненето трябва да се измести върху общуването, слагането на масата, подреждането на приборите.
Други причини могат да бъдат формирано базово недоверие към света в детството или орална фиксация, свързана с аномалии при кърменето - тогава се стига до изместване фокуса на удоволствието към дейности, свързани с устата като хранене, пушене, дъвчене на химикалки.
Друг е въпросът и с какво точно се храним. Момичета на 13-15 години си боядисват косите със степчета (разтворими сокове), които фризьорите не могат да отмият - представяте ли си какво ядем?, казва диетологът Огнян Симеонов. Според него родителите не обръщат достатъчно внимание на това с какво се хранят децата им.
И разбира се - децата не се движат достатъчно.
Данни от национално проучване на диетолози, изнесени през този месец, показаха, че всяко второ дете в България не практикува никакъв спорт, а повечето деца не спортуват извън задължителните часове по физическо в училище. Да не говорим, че има училища, в които и спортуването в час е трудно заради липсата на съблекални. Само 20-36% от момичетата и 37-47 на сто от момчетата се движат по-интензивно или се занимават с някакъв спорт по един час всеки ден.
Като добавим това, че българите като цяло са последни в европейската класация по спорт, то резултатите за децата едва ли могат да изненадат някого. Вероятно сегашните тинейджъри ще бъдат достойни наследници на слабо активните си родители и ще продължат да възпроизвеждат модела на отрупаната с вредни храни маса и бързото ядене пред телевизора.
А последиците тежат върху здравната система. Според данни от сайта на Министерство на здравеопазването причина за смъртта на двама от всеки трима в България (между 60 и 70 на 100 в различните години), са сърдечно-съдовите заболявания, а затлъстяването е една от причините.
