Готвач и пътешественик. Писател и лице от телевизионния екран. Любител на месото и враг на вегетарианството. Наркоман в младостта си и джиу джицу шампион на 56. Антъни Бурдейн наистина беше лошото момче на кулинарията, нейната оригинална рок звезда.
Той беше от онези личности, които не могат да се поберат в границите, които другите се опитват да им поставят.
Като непослушно ястие, той излизаше от съда, в който се намира, в опит да наруши реда, смело да потърси новото и различното. Нещо повече - успяваше да вдъхнови други хора да го направят.
За своите 61 години Бурдейн постигна много повече от това, за което мнозина могат да мечтаят. От успешен готвач той се превърна в автор на бестселъри и едно от лицата на кулинарията на телевизионния екран.
В това няма нищо учудващо - с майка редактор и баща в музикалния бизнес, Бурдейн израства с любов не само към кулинарното изкуство и пътешествията, но и към литературата, рока и пънка. Всичко това, омесено добре в него, оформя уникалната личност, за която неговите (по)читатели, зрители и последователи днес тъгуват.
Статията му "Не яж, преди да прочетеш това" (The New Yorker, 1997) отвори за него цял нов хоризонт от възможности. От писането на книги, през създаването на телевизионни предавания до изключително ценната възможност да споделяш мислите си със света, да дадеш на всеки желаещ да вкуси от знанията и опита ти, или най-малкото - да задоволи заедно с теб неутолимата жажда на любопитството.
Бурдейн беше човекът, който във времената преди бума на интернет отвори вратичката към кухните на ресторантите. Той беше готвачът-звезда, който презираше готвачите-звезди.
Той не овкусяваше излишно историите, които искаше да разкаже, нито подслаждаше думите, които искаше да изрече. Поднасяше вижданията си за храната, живота и света перфектно приготвени - грабващи погледа и питателни за ума, макар и понякога трудни за преглъщане.
Верен на възгледите си за света, Бурдейн не позволяваше на думата "готвач" да се превърне в негова килия. Той беше повече - водещ, сценарист, писател. Благодарение на него и неговата поредица Anthony Bourdain: Parts Unknown зрителите нaучиха какви са ритуалите, свързани с храната, на места като Мароко и Перу. Той не просто създаваше продукции, а разказваше истории - които информират, провокират, обогатяват и забавляват в ера, в която се обръща внимание най-вече на последното.
И въпреки мрачната сянка на зависимостта в младостта му и някои трудности в личния му живот в последните му години, той пак беше вдъхновение. Все пак неговата философия беше фокусирана върху това, че животът е, за да се живее, и в него трябва да се рискува.
А ето и някои от неговите незабравими цитати:
"Тялото ти не е храм, то е увеселителен парк. Наслади се на пътуването."
"Наистина ли искаме да обикаляме в херметически затворени папомобили през селските райони на Франция, Мексико и далечния Изток, ядейки само в Hard Rock Cafe и McDonalds? Или искаме да се храним без страх, да опитваме местните яхнии, мистериозното месо от мястото за продажби на такоси, искрено поднесения дар на леко запечената рибешка глава? Аз знам какво искам. Искам всичко. Искам да опитам всичко наведнъж."
"Пътуването те променя. Докато се движиш през живота и света наоколо ти леко променяш нещата, оставяш следи, колкото и малки да са. В замяна животът и пътуването оставят белега си върху теб. В повечето случаи тези белези - по тялото или сърцето ти - са красиви. Често обаче те болят."
"Вегетарианците и тяхната подобна на "Хизбула" фракция веганите са постоянен дразнител за всеки добър готвач. За мен животът без телешко месо, свинска мас, наденички, демигала или дори вмирисано сирене не е живот, който си струва да живее. Вегетарианците са враг на всичко добро и благоприлично в човешкия дух, обида за всичко, за което се застъпвам, за чистото удоволствие от храната."
"Ако си на 22, физически здрав, гладен за знания и това да си по-добър, призовавам те да пътуваш - колкото може по-далеч. Спи на пода, ако трябва. Разбери как живеят другите хора, как се хранят и как готвят. Учи се от тях, където и да отидеш."
"Може би това е достатъчно прозрение: да знаеш, че няма едно финално място за почивка на ума; няма момент на пълна яснота. Може би мъдростта... е да разбера колко малък съм, и колко не мъдър, и колко много път още имам да измина."
"Уменията могат да се научат. Характерът или го имаш, или го нямаш."
"Ако пропагандирам нещо, то е да се движиш. Колкото далеч можеш, колкото повече можеш. Отвъд океана или просто отвъд океана. Разстоянието, което можеше да изминеш в нечии чужди обувки, или поне хапвайки храната му, е плюс за всекиго. Отвори ума си, стани от дивана, движи се."
"Недей да лъжеш. Направи грешка. Признай си и продължи напред. Просто не го прави отново. Никога."
