С царящото насилие в Одеса и източна Украйна, горящи сгради, свалени хеликоптери, гражданска война и вземане на заложници, хаосът може скоро да се превърне в организирана руска военна кампания. Но ако танковете на Москва и хилядите войски по източната граница на Украйна са близо до Донецк, Словянск и Харков, не очаквайте те да поемат стремително към Киев. Първият им ход ще е вероятно бързо преминаване през Запорожието и Херсон към... Крим. Има няколко причини за това: едната, по-очевидна, е че военните обекти в анексирания от Кремъл Крим са недостъпни за Русия по суша.
Има обаче и друга, по-базова причина: ресурси
Крим на този етап може формално и теоретично да е част от Русия, но все още разчита на основната част от Украйна за най-базовите си нужди, от рода на вода и електричество. Поради това руските сили вероятно скоро ще прибегнат до въоръжена инвазия в южната част на страната, за да поемат контрола над тръбопроводите към Крим, а след като бъде преминат този Рубикон, военната кампания би могла да стигне чак до Транснистрия, отцепническата източна провинция на Молдова.
Количеството вода, минаващо през Севернокримския канал към полуострова, е под 60% от нивото, което беше преди руската окупация. Крим разчита на украинската основна територия за 80% от локалното си водоснабдяване - а голяма част от Крим е земеделска земя. Липсата на вода може да има драстичен ефект върху добивите тази година - и потенциално да превърне Кримския полуостров в земеделска пустош. Дотук с мечтите за сигурност и просперитет, които бяха част от психологическата война от Москва.
Както вече го бяха научили милиони по време на съветската власт, пропагандата не дава ръст на добивите
Правителството в Киев твърди, че Крим не плаща за водата, която полуостровът потребява, и че полуостровът е натрупал дългове на стойност около $200 000. (Което, естествено, е отговор на настояването от Москва - Украйна да плаща повече за руския газ.) Киев нарича това "практика на неоторизирано вземане на вода", или ако го кажем по-просто, от украинската столица твърдят, че Крим краде вода: над 4 милиона кубични метра, ако бъдем точни. Самообявилите се руско-кримски власти, от друга страна, твърдят, че цената от Киев от $1 за кубичен метър е твърде висока.
В началото водната война бе просто юридически спор, в който всяка страна обвиняваше насрещната в нарушения на договори. Но самообявилият се за "председател на парламента на Крим" Владимир Константинов реагира на затварянето на кранчетата от Киев с гняв и заплахи за ответен удар. "Севернокримският канал е строен от кримчани - той е наш канал, а те са се вкопчили с две ръце в кранчето на този тръбопровод," заяви той. Константинов още казва, че се надява да надделее "здравият разум" (не, няма ирония в думите му!), но ако това не се случи, той предупреждава зловещо: "Знаем какво да правим."
Руският премиер Дмитрий Медведев предложи две еднакво невероятни решения на водния проблем на Крим
Първият е изграждане на система за доставка на вода директно от Русия (дълга около 200 километра), или изграждане на инсталация за обезсоляване на морска вода. Подобна инсталация за обезсоляване вече действа от половин година в Крим - и тя осигурява само около 80 кубични метра (при цена $1.2 за кубичен метър) сладка вода дневно. Само за сравнение: Севернокримският канал пренася 82 кубични метра в секунда. Но дори и да се направеше подобна инсталация, най-слабият аспект на проектите на Медведев е времето, необходимо за изграждането й - или за строежа на водопреносната система от Русия.
Кримските земеделци твърдят, че им остават само дни, преди да се провали сезонът на посевите за тази година. Естествено, ако продължаваме да смесваме класическите аналогии, Русия си има своя Дамоклев меч, с който да разсече гордиевия възел. Армията на Путин чака на украинската граница, и ако Кремъл официално потвърди нуждата от "защита" на правата на рускоговорящите в Украйна, тези сили вече имат зададени цели.
Логиката на Кремъл е проста: защо Москва да се вълнува за решаването на логистични проблеми на новозавзети земи (като Крим), ако просто може да завземе още? И ако Украйна отказва да осигурява вода на удобна за Крим цена, защо просто руснаците да не превземат целия тръбопровод?
Водата обаче не е единственият проблем
Крим има сходни трудности и с електричеството. Наскоро местното поделение в Крим на украинската компания DTEK заяви, че ще прекрати доставките на енергия за местните жители заради нарастващите задължения, които са достигнали $74.1 млн. Има някои слухове, че руснаците са "предложили" собственикът на DTEK Ринат Ахметов да продаде бизнеса си, но той е отказал. Така или иначе, Крим няма собствени независими енергийни източници, и поради това остава зависима и за електричеството от основната територия на Украйна.
Ако Путин обаче реши да се справя със стари проблеми чрез въоръжена инвазия, той ще се окаже изправен пред нови - санкциите от Запада и съпротивата от Украйна са трудни за игнориране, и още по-трудни за преодоляване. И този тип чисто практически проблеми, които сега има Русия, докато се опитва да удържи Крим, ще се умножат многократно, ако тя се опитва да окупира още повече територии.
