Теория и практика нямат допирателна в българската образователна система. Не че не го знаем. Но това се превръща във все по-драматичен проблем - и за подрастващите, и за образованието, и за икономиката на страната.
Поредното потвърждение дойде от международното проучване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, което отреди на нашите 15-годишни ученици предпоследното място от 44 държави в света по способност за справяне с житейски проблеми.
Като че ли свикнахме с такива негативни класации, особено свързани с младите хора. България,Ш която упорито затвърждава имиджа си на дестинация с евтина работна ръка, лошо образование, малко специалисти, ниска производителност на труда и .. единичното предимство, наречено ниски данъци.
А и преди дни социалното министерство излезе с официална прогноза, че след четири години на пазара на труда професиите „шофьор", „автомонтьор", и „продавач-консултант" ще са сред най-търсените. Не са ли това чудесни перспективи за родината?
Неподготвени от млади
Оказва се, че подрастващите у нас не са подготвени за живота извън класните стаи. Шокиращо звучи, че 90 на сто от българските тинейджъри не могат да си купят билет от автомат за метрото. Не си представяйте обикновено пускане на монета в метален процеп.
Въпросът на PISA e малко по-сложен - намиране на най-евтиния вариант за четири пътувания по линиите на метрото за учащ, като за опции са дадени еднодневен билет с намаление и индивидуален билет за четири пътувания с намаление.
В друг въпрос от теста учениците трябва да изчислят по схема на метрото как да стигнат за най-кратко време от точка А до точка Б, разположени диагонално в схемата на градската железница. Тук не можем да виним липсата на подземни влакове в градовете извън София, а липсващата логическа връзка с правата линия между две точки.
Практическите задачи са рядкост в родното училище, освен ако не си опресним паметта с прочутия математически турнир за второкласници „Иван Салабашев", където бе включен следният съвсем истински въпрос: „Жителите на една махала били закарани на митинг, като всеки получил по едно знаме и по две кебапчета. След митинга те изхвърлили 15 от знамената, а останалите 35 знамена занесли в махалата. Колко кебапчета са получили жителите на махалата?".
Проучванията на PISA се правят веднъж на три години, но за първи път включват интерактивни въпроси за справяне с реални житейски ситуации. Резултатите на българските тинейджъри са със 100 точни по-ниски от средния брой за цялото изследване - 500.
В края на миналата година пак PISA, иначе казано Програма за международно оценяване на учениците, класира 15-годишните в България на 47-о място сред 65 развити държави по функционaлна грамотност.
Маркетинг
И докато в България се възмущаваме от сериозната неподготвеност на бъдещите поколения, очаквайки поредната стратегия за разтърсващи реформи в образованието, някои държави използват международните класации като инструмент за помпане на позитивен имидж.
Прави силно впечатление, че в класацията на PISA първенството се държи от Азия. Начело е Сингапур, а след това се нареждат Южна Корея, Япония и, забележете - Макао (Китай), Хонконг (Китай), Шанхай (Китай) и Тибет (Китай).
Германия веднага реагира с новината, че трябва да се провери защо и как азиатският модел е толкова успешен. Британските медии предложиха същото: "Трябват ни китайски учители". И германските, и британските ученици са се справили над очакванията в теста, но това не пречи на правителствата им да искат подобрения. Защото един 16-годишен ученик от Шанхай е средно с три години по-напред от британския си връстник в подготовката по математика.
Твърди се, че първенците в класацията на PISA нарочно са подбрали най-добрите училища от развитите мегаполиси и държави, за да проведат теста. Факт е обаче, че доброто образование е най-важната инвестиция. Така че си струва да бъде направена.
Защото бъдещето си личи именно по случващото се в класните стаи.
Аз пък си мисля, че е ставало въпрос за интелигентност - или я имаш природно, или си тъп. А родителите не са ли фактор за развиването й!? В училище се навлиза къде по-плитко, къде по-дълбоко из науките. Науката е необходима с това, че ти дава основи и евентуално методология как да се справяш на практика. Е, и от тук вече идват големите разлики в реализирането на всеки впоследствие. На едни им се е възбудил по-голям интерес, по-издълбоко закопали из науките, което разръчкало още повече любознателността им, оформило мотивацията им и очертало перспективите им, развивайки като опция и креативността им. А други - просто не ги вълнува това.
Теста, или поне това което видях не може да бъде някаква мярка. То и възрастен може да не обърне внимание ако билета ще му е по-евтин с 10 стотинки ако има някакви врътки. Пък за пътя, не винаги най-краткия е най-бързия (или най-спокойния). Аз лично някои път предпочитам да седя в задръстване, отколкото да правя лупинги (ако си си преценил времето, какъв е проблема, гасиш колата, пускаш си музика и така...)
Хора не се връзвайте. Това са глупости и циркове. Вижте само Макао - град, Хонконг-град, Сингапур- град, Тибет-недоумение. Хора по тези места след 14 годишна възраст ходят на училище само част от децата и то тези чиито родители могат да си го позволят. А пък за Тибет, това все пак е Китай и на бас че децата са били предварително подбрани. Е не казвам, че образованието в България е велико. Но тук проблема не са децата а системата на образованието, некадърността на голяма част от учителите, както и факта, че повечето учители не са направили нищо относно собственото си образование откакто са завършили училище.