На 58, Бил Гейтс не само е най-богатият човек на света - със състояние над $76 млрд., но е и вероятно най-оптимистичният. Според него светът е като гигантска операционна система, която има нужда от "дебъгване".
Основната идея на Гейтс - идеята, която стои зад живота му, филантропията му, която го държи буден в модерния му, пълен с книги офис с изглед към Вашингтонското езеро край Сиатъл, е хакерската идея, че кодът за тези проблеми може да бъде пренаписан, че грешките могат да бъдат поправени, че огромни системи - независимо дали това е Windows 8, глобалната бедност или климатичните промени - могат да бъдат подобрени с подходящите инструменти и умения.
Фондацията "Бил и Мелинда Гейтс", благотворителна организация с бюджет от $36 млрд., която той ръководи заедно със съпругата си, е като гигантска стартираща компания, чийто целеви пазар е човешката цивилизация.
Гейтс търси решения на проблеми в климата, енергетиката, земеделието, инфекциозните болести и образователната реформа, плюс безброй други. Бивши атомни физици му помагат да прави силно хранителни бисквити за развиващия се свят. Отряд за бързо реагиране се бори с полиомиелита и вече е похарчил $1.5 млрд. (и планира да похарчи още $1.8 млрд. до 2018 г.), за да премахне този опасен вирус. Той конструира по-добри тоалетни и финансира изследвания за презервативи, изработени от въглеродни нано-нишки.
Това изглежда доста далеч от ранните дни на цифровата революция, когато Гейтс бе считан за алчен монополист, решен да инсталира Windows на всеки компютър в галактиката ("Проблемът с Бил," някога бе казал Стив Джобс, "е че той иска да вземе поне цент от всеки долар, който преминава през ръцете му"). Когато Гейтс се оттегли от поста на изпълнителен директор на Microsoft през 2000 г., той откри начин да превърне агресивния си стремеж да превземе компютрите в агресивен стремеж да преодолее бедността и болестите. И за разлика от Джобс, който се завърна в Apple с религиозен плам, Гейтс има по-мащабни идеи в главата си от това да направи електронните таблици функциониращи в облачна среда.
Занимавате се с проблеми като неравенството, което според икономиста Пол Кругман и други хора е много важен въпрос. Като човек, който е на върха на най-горния 1 процент, приемате ли го като един от големите проблеми на нашето време?
То е от по-сложните проблеми. Когато данъците за богатите са примерно под 50%, според мен има какво още да се обложи. Винаги съм подкрепял нуждата да се повишават данъците върху доходите. Особено предвид медицинските задължения, които поема държавата и разходите, които се трупат около тях с течение на времето. Не може да тръгваме от скованата гледна точка, че всички нови данъци са нещо лошо. Да, те имат негативни ефекти, но ако се очаква държавата да прави тези неща, те струват пари.
Трябва ли държавата да играе по-голяма роля в подпомагането на хората в долния край на скалата на доходите?
Бедността сега е много различна от бедността преди години. Това, което би трябвало да гледате, е потреблението, и да го използвате като показател и да зададете въпроса: "Притеснявали ли сте се дали имате достатъчно храна? Достатъчно топло ли ви е, имате ли покрив над главата? Чувствате ли, че имате дом?" Сега бедните са по-добре отпреди, въпреки че все пак са на дъното на скалата на доходите.
И начинът, по който помагаме на бедните сега, също е проблем. Има субсидирани жилища, купони за храна, програми за гориво, сложни медицински програми. Всичко те са с високи разходи, капризни и недобре замислени. Способността им да правят разлика между някой, който има семейство, което може да се грижи за него, и някой, който се справя съвсем сам, също не е особено добра. Системата е податлива на измами - не че всички я мамят, но много хора го правят.
В миналото звучахте цинично за ролята, която държавата може да играе в решаването на сложни проблеми като здравеопазването или реформирането на политиките за борба с бедността.
Това не е цинизъм. Трябва да проявявате реализъм, че правителството е доста груб инструмент и без постоянното внимание на висококвалифицирани хора, следящи точните показатели, то просто няма как да прави нещата особено добре.
Ако имах вълшебна пръчка и можех да поправя едно нещо, това би било политическото взаимно блокиране, образователната система или разходите около здравеопазването. Едно от тези три неща - не зная кое. Но виждам правителства в много бедни страни, които дори не могат да накарат учителите да идват на работа. В такива страни как да накарате най-базовите неща да проработят? Това е нещо, за което отделям доста време. И всички тези неща са решими.
Земеделието е много важно, особено в бързо затоплящия се свят, и особено с перспективите населението на Земята да стане 9.6 млрд. през 2050. Как ще изхраним всички?
През 60-те години имаше нещо, наречено "зелена революция", където новите семена и другите подобрения повишаваха производителността на земеделието в Азия и Латинска Америка. Това спаси милиони животи и измъкна много хора от бедността. Но на практика то изцяло заобиколи Субсахарска Африка. Сега средният фермер там има около 1/3 от производителността на американския фермер. Ако повишим този показател, а мисля, че можем, това ще помогне на мнозина.
Има и още един показател - хората забогатяват и стават част от глобалната средна класа и искат да консумират повече протеини. Това е добър проблем, ако хората забогатяват. Но консумацията на месо е бреме за околната среда - нужна е много земя и вода. И все пак не можем да увещаваме всички да станат вегетарианци. Така че създаването на достъпни растителни протеини, на практика заместители на месото, които да имат вкуса на месо, е друга област, в която можем да постигнем много. Пробвал съм такива, и не мога да усетя разликата между тях и истинското месо.
Да поговорим за климатичните промени. Много учени и политици ги смятат за най-голямото предизвикателство, пред което се е изправяло човечеството.
Голямо предизвикателство е, но не бих го поставил над всичко. Една от причините, поради които то е тежко, е че по времето, когато усетим, че климатичните промени наистина са нещо лошо, възможността да ги преодолеем е изключително малка. Точно както и вирусите, проблемът е със закъснението. Въглеродът се трупа, но ефектът на затопляне се забавя. И после ефектът от това затопляне върху видовете и екосистемата се забавя. Тоест дори и да действаме както трябва, нещата всъщност ще се влошават за известно време.
А ние не действаме както трябва, нали?
Дори не се и доближаваме до необходимото - всяка година генерираме повече CO2. За да има 90% понижение на въглеродния двуокис, което ни е нужно, първото, което трябва, е година на глобално намаляване, а такава не е имало. Емисиите в САЩ в момента са по-ниски, донякъде защото се купуват повече стоки от чужбина. Но дори и да се изобрети някакъв енергиен източник с нулеви емисии, внедряването му би отнело доста време.
Надявате ли се глобалните преговори за климата да доведат до решение?
Много дискусии за климатичните промени са встрани от същината, защото се концентрират върху неща като $100 млрд. годишно, които според някои хора трябва да се използват, за да помагат богатите страни на развиващите се страни, което реално не е решение на проблема.
Същевременно дискусиите как да се увеличи финансирането на изследователските бюджети за ускоряване на иновациите тотално липсват. Не увеличаваме разходите за изследвания, не въвеждаме "въглероден данък", и това е много разочароващо. Мисля, че това е реално изпитание на науката и политиката - и лакмус за времевите хоризонти на хората. Преди кризата, нагласите в САЩ за климатичните промени бяха станали доста просветени, но после имаше голям обратен завой, който според мен е резултат от опасенията на хората за текущата икономическа ситуация. Говоренето за проблеми, които ще имат значим ефект след 30-40 години предизвиква креслив политически дебат, който разсейва хората.
Ако приемем, че климатичните промени се отложеха със 100 години, науката би решила проблема. Не би се налагало да се удвояват разходите за енергийни източници, защото би имало 5-6 различни варианта, по които да действаме. А 100 години, при настоящите темпове и скорост на науката, е доста време.
Вървим към сериозни проблеми, нали?
Определено. Ето защо според мен трябва да заложим на геоинженерството. Но едно от оплакванията, които хората имат срещу него, е че изглежда като лесен изход, то би намалило политическата воля за ограничаване на емисиите. Ако е така, може би трябва да премахнем и операциите на сърцето, за да знаят хората да не преяждат. Трябва да приемаме това, което Америка прави, като катализатор Китай и други страни да правят нещо. Атмосферата е на всички. Всички ние имаме изгода от нея, и всички ние я замърсяваме. Поразително е колко малко проблеми има по отношение на атмосферата... Има само едно, безумно нещо - CO2 се задържа за много време, океаните го поглъщат, което ги окислява, което само по себе си е голям проблем, по който трябва да направим нещо.
Като да орежем въглеродните емисии?
Да, но все пак хората имат нужда от енергия. Това е гигантски бизнес. Основното, което липсва в енергийния бизнес, е стимул да се създават решения с нулеви въглеродни емисии с подходящи мащаби и надеждност.
Което ни води към интереса ви към атомната енергия, нали?
Ако можеше да се произвежда атомна енергия напълно безопасно и се справим с икономиката и замърсяването, тя е нирваната, която търсим: евтино решение с много ниски CO2 емисии. Ако не получим това, имаме проблем, защото няма как да намалим сериозно количеството използвана енергия. За всяка година отсега до 2100, Земята ще използва повече енергия. Което означава повече CO2 емисии, ежегодно. TerraPower, компанията за ядрена енергия, която подкрепям, имаше нужда от много време, за да събере подходящите хора, от компютърно моделиране за намиране на правилната технология, а дори и сега изисква от американското правителство да работи с която страна реши да изгради пилотен проект - може би Китай. На нормален частен пазар, този проект вероятно изобщо не би се зародил. Той изискваше интерес към науката, усилия за справяне с климатичните промени и много дългосрочен поглед. Не че гарантирам, че той ще е успешен, но засега той върви много добре - и е пример за иновации, които не биха се случили без подходяща подкрепа.
Междувременно възобновяемите енергийни източници - като вятър и слънчева енергия, могат да помогнат с нещо, в зависимост от качеството на мрежата и естеството на търсенето. Дори обаче те да достигнат до 20, 30 или в някои случаи 40 от общите енергийни източници, за да се повлияе на климатичните промени, говорим за много по-голям процент, примерно 90%.
Тоест отхвърляте възобновяемите източници?
Соларните технологии са много по-трудни, отколкото хората си мислят. Когато слънцето свети, електричеството струва нула, така че всички пари остават за човека, който ви осигурява ток там, където няма вятър и няма слънце. Има някои интересни аспекти на хоризонта в тази насока. Има един т.нар. соларен химикал. Той е много нов, но има и вградено съхранение, защото реално се получават хидровъглероди. Инвестираме вероятно около 1/20 от това, което би трябвало, в тази технология. Има и друга форма на соларни технологии, соларно-термални решения, което е добре, защото може да се съхранява топлина. Топлината не е лесна за съхранение, но е по-лесна от електричеството.
Когато гледате към хоризонта след 50 години, какъв е най-големият ви страх?
Мисля, че ще се справим с климатичните промени. Това е много важно. Надявам се да се справим и с широкомащабния тероризъм и ще избегнем да бъдем голяма пречка за света. В здравеопазването, можем да намалим броя на умиращите бедни деца - от 6 милиона до към 2 милиона, в крайна сметка и до милион. Дали американската политическа система обаче ще се промени към по-добро в работата си по сложни проблеми? Дали медицинските разходи ще надделеят над усещането какво хората очакват правителството да прави?
Обезпокоен съм и от неща като войната в Сирия - не бихме могли да предскажем, че точно тази страна ще се окаже в страховита гражданска война, където страданието е невероятно, и не е очевидно какво можем да направим, за да я спрем. Което поражда въпроси за хората, които смятат, че могат да поправят проблемите в Африка бързо. Разбирам как здравите деца, или новите пътища, поставят страните на пътя към по-добро, но нестабилност и войни ще възникват от време на време, и не мога да кажа как да излезем от тях. Иска ми се да имаше изобретение или напредък в тази насока. Ще има някои ужасни неща, които ще се случат в следващите 50-100 години, но надявам се нищо от тях да не е с мащабите примерно на милион души, неочаквано умиращи от пандемия, или от атомно оръжие или биотероризъм.
Вие сте технолог, но много от работата ви с фондацията има морално измерение. Как се промени мисленето ви за ценността на религията с годините?
Моралните системи на религията според мен са изключително важни. Отгледали сме децата си по религиозен начин, те са ходили на католическа църква, която посещава Мелинда, и в която ходя и аз. Аз ксъм късметлия и съответно мой дълг е да се опитвам да намалявам неравенството по света. И това е донякъде религиозна вяра. Или поне морално убеждение.
Вярвате ли в Бог?
Съгласен съм с хора като Ричард Докинс, че човечеството е имало нужда от митове за сътворението. Преди да започнем да разбираме болестите, времето и други такива въпроси, сме търсили фалшиви обяснения за тях. Сега науката е запълнила някои от празнотите - не всички - които някога е запълвала религията. Но загадъчността и красотата на света е поразителна и няма достатъчно аргументирано научно обяснение как е възникнало всичко. Да кажем, че той е възникнал от случайни числа, звучи донякъде като твърде неумолима гледна точка. Мисля, че има смисъл да се вярва в Бог, но точно какво в живота ви ще е различно заради това... на това не мога да дам отговор.
