Безкрайно тъпата и безрезултатна акция на полицейския киберцар Явор Колев срещу онлайн библиотеката Chitanka.info ме кара отново да се замисля за авторските права. Позицията ми накратко е, че авторските права са вредни за обществото. Ето отново защо:
Авторското право третира идеите като материални блага. Идеите обаче са фундаментално различни от материалните блага.
Материалните блага не могат да бъдат репродуцирани безплатно, но идеите могат. За да направите копие на една кола, трябва да вложите толкова ресурси, колкото и в създаването на оригинала. За да направите копие на идея, не ви трябва (почти) нищо.
Тази репродуцируемост на идеите ги прави особено ценни за човечеството - когато един има добра идея, е възможно всички да се възползват от нея без общността да влага допълнително ресурси.
Авторското право обаче настоява обществото да отделя допълнително ресурси при всяко възпроизвеждане на идеята. Така процесът на възпроизвеждане на идеите драстично губи ефикасност.
Поддръжниците на копирайта ще кажат, че не можем да говорим за загуби, защото средствата просто отиват при други хора, осигуряват препитание. Макар посредниците също да са хора и семейства да хранят, колкото повече са те, толкова повече са загубите по трасето. Плащаме за издателя, киснещ в задръстване, за некалибрираната машина в печатницата, за спуканата гума на буса с тиража, за пасианса на секретарката и т.н. - неизбежните малки неефективности на реалния свят. Законите на термодинамиката повеляват, че колкото по-къса е веригата, по-ефикасен е процесът.
В идеалната му форма репродуцирането на идеите има двама задължителни участника - авторът и консуматорът. Отпадането на посредници може само да ни радва, защото означава, че репродуцирането на идеи става по-ефикасно. Както словослагатели и метрампажи са доказали, замирането на една професия не е трагедия. Когато Исус нахранва гладните чрез възпроизвеждане на хляб и риба никой не възроптава, че хлебопроизводството и рибарството са в опасност.
Опасения можем да имаме само ако количеството идеи започне да намалява. Което няма признаци да се случва - напротив, никога не е имало толкова много и разнообразни музика, филми и литература.
Истинските творци създават идеи независимо от заплащането; те имат вътрешна нужда да споделят. Нещо повече, велики артисти са работили за клиенти именно за да си позволят лукса в свободното си време да вътворяват идеите си. Абсурден е страхът, че хората ще спрат да мислят, ако не им се заплаща за всяка използвана мисъл.
Изобилието на идеи се дължи и на друго свойство на идеите, което копирайтът игнорира - нагонът им за размножаване. Оставени на свобода, идеите се съешават и раждат нови идеи. Така обществото печели и от поколенията на оригиналните идеи. Съответно нереализираните печалби за обществото в резултат от авторските права растат експоненциално.
Преди да почнем да мислим как да осигурим възнаграждание на авторите, те трябва да признаят, че сегашното авторско право прави всички ни по-бедни. Трябва да се откажат от настояването си да третираме техните идеи като материални блага.
Вярвам, че тогава техните идеи ще станат толкова евтини, че много повече хора ще могат да си ги позволят и авторите ще могат да продължат да създават идеи.
