Не ми казвайте, че паметникът на цар Самуил, който се "нанесе" в наситеното с монументи пространство около базиликата "Света София", е форма на масивен скулптурен реванш от братска Македония, нагло издигнала преди назе мраморна статуя на същия владетел в Скопие?
Нали не това е основният мотив на общината да избере проекта на Александър Хайтов и фондация "Българска памет" за дебют на отлят владетел в центъра на София?
Не е, нали?
Кажете ми, че очите на импозантната медно-цинкова фигура - направени от полускъпоценни камъни - няма да светят на тъмно, както беше съобщено. Няма да светят, нали?
Една популярна трибуквена дума изплува във форумите и социалните мрежи след официалното представяне на четириметровата статуя, преди да бъде венчана със своя двуметров постамент на това най-престижно градско пространство.
Думата започва с "к" и има откровено дерогативен, отрицателен, някои дори биха казали - непатриотичен, характер.
Думата е... Кич.
Художествените достойнства на монумента са под виртуален обстрел.
Разбира се, някои от естетическите съображения и забележки на специалисти относно смущаващите пропорции на главата и тялото на фигурата, между постамента и скулптурата, проблематичното изобразяване на очите, емоцията на погледа, стойката, "комиксовите" детайли, усещането за претрупаност и т.н, вероятно могат да бъдат смекчени и/или игнорирани с аргументите за субективността и завистта.
Другите коментари за песимистичните символни измерения в избора точно на Самуил, отпечатан в колективното българско въображение като олицетворение на трагичната национална съдба, ще бъдат контрирани със силата на сантимента и нуждата от средновековни владетелски монументи в окупирания от соц-скулптури софийски център.
Тук отново ще играе роля субективната преценка за относителната историческа тежест на българските царе.
Всеки си има любимец, нали?
Въпреки че малцина биха оспорили доминиращата фигура на могъщия цар Симеон I Велики или основополагащата осанка на хан Аспарух. И все пак.
Но нищо, нищо не е в състояние да реши обективния проблем със средата.
Бедата е, че в този стил паметникът на цар Самуил няма как да общува качествено с другите произведения в близост до храма "Света София".
Срещу шестметровия "исторически реалистичен" Самуил е композицията на Любомир Далчев, изобразяваща ослепените Самуилови воини.
Съзнателно търсеното тематично-исторично аргументирано позициониране произвежда ярък естетически гаф.
Драматичната разлика в стила на двата паметника е дефект, който няма как да се превърне в ефект.
Сърдитият, но светещ в тъмното поглед на новата скулптура не ще общува особено добре и с прекрасния бронзов лъв на Андрей Николов от Паметника на Незнайния воин.
Изобщо, последното нещо, от което се нуждаеше това точно пространство, е шестметров монумент.
Осмиването на новия монументално-трансформиран център на Скопие не е послужило за поука на умните хора в общината.
Именно средата, агресивно замърсена с бутафорни, стилово непримирими паметници извиква снизходителни сравнения с провинциален исторически Дисниленд или средновековен лунапарк.
Ако някакви фактори в обществото са решили да надкичват еклектичния културен шок в Скопие, превръщайки София в оранжерия за комплексарски, художествено компрометирани статуи, това означава, че имаме проблем.
Но така е, когато водещ историк на държавата е "ловецът на вампири" Божидар Димитров.
Може би наблюдаваме форма на някакъв всеобхватен архитектурно-скулптурен скок в посредствеността.
Докато центърът на София изпитва трудности да се избави от определени престъпно-грозни стари тоталитарни паметници и в същото време се пълни с нови пластични недоразумения, в градските периферии се наблюдава експлозия от картонени рицарски замъци.
Не са само циганските барони и мутрите с техния свиреп необарок.
Новобогаташи из цялата страна строят някакви брутално бутафорни крепости. Нека не забравяме и печално известния вече "праисторически атракцион" край Ново Село.
Където инициаторите се тупаха у гърди, че надписът Ново Село бил по-голям от иконичния надпис Холивуд в Лос Анджелис.
И тук се връщаме при цар Самуил.
"Нашият" паметник бил малко по-висок от този в Скопие, съвсем патриотично отбелязват апологетите на кич-феста пред "Света София". По-ниско не може да се падне. Засега.
И докато центърът на София се пълни със съмнителни скулптури, десетки разкошни стари сгради - истински паметници на културата - се разлагат нереставрирани във времето на сбърканите градоустройствени приоритети.
За първи път да съм съгласен с Г.Лебовски
Г-н Лебовски, нима очаквате в чалга-държава с чалга-население някой друг да е началник на чалга-историята освен чалга-историк № 1 г-н Димитров?
Наръчник на графомана ентелектуалец, на който са дали възможност за изява в нета: 1. Ако паметникът е реалистичен - значи е кич 2. Ако паметникът е неясен модернизъм - авторът му е бездарник 3. Ако паметникът е в центъра на София - разваля пространството около него 4. Ако паметникът не е в центъра на София - толкова пари дадоха и го завряха в крайните квартали 5. Ако паметникът е на българин - ей, аман от тоя пещерен национализъм 6. Ако паметникът не е на българин - нямаме ли си български герои да им правим паметници 7. Ако Самуил гледа отчаяно - защо български цар е изобразен толкова трагично 8. Ако Самуил е като супер герои изобразен - ей, надминахме македонците в пренаписване на историята 9. Ако 10 служители на Отворено общество мрънкат в профилите си във Фейсбук - значи паметникът е полемичен 10. Ако народът масово харесва паметника - това си е чист популизъм И прочие, и прочие, и прочие... България ще изчезне, но мрънкащите българи не.
Горният пасквил е направо възмутителен и показва единствено, че наговият автор разбира от изкуство, колкото свиня от кладенчова вода. Без съмнение въпросният нещастник със същата категоричност утре ще пише за проблемите на туризма, за дамската мода или за кулинарни рецепти. Срам за изданието, което прави публично достояние подобни идиотщини!
ей много мрънкане много нещо, за един паметник?! аз само не можах да разбера какъв е проблема с тоя паметник и защо толкова мрънкачи се надпреварват да пишат глупави статии и да плюят?
До миналата година, когато са се навършили 1000 години от смъртта му, Самуил е споменаван единствено за кратко из учебниците по история и внимание му е отделяно само в Петрич на Самуилова крепост. Манипулаторите на самосъзнанието, вероятно не са искали да допуснат пораженчески настроения и са изтикали споменът за него в далечното югозападно кьоше, където са били и събитията, разбира се, но по-на север си беше тихичко по тази тема. Бракята македонци, като окумуши, грабват, честват и величаят. И нас - какво? Нещо ни засърбява. И почваме да си ги мерим и да се надхуйваме. Това е тъпото в цялата ситуация. Не съм била при паметника, но на снимките изглежда добре. Не видях нощна снимка, на която да светят очите. Това би било доста екстравагантно, ако е вярно.
Всеки има право да определя имената на децата си. И това по никакъв начин не е задължително да е отправна точка за принадлежност към която и да е нация. Факторите са много - родова обремененост и задължение, естетически съображения, политика, мода, екстравагантност ...
А ЗАЩО гърдите му е изобразен гърбът на монета от 50 стотинки от преди деноминацията?
Нищо не знаем за Самуил. Я да попрочетем. И хич не е чифут. http://www.nationalgeographic.bg/?cid=13&art_id=502