Мечтае да стане футболист. Черните му очи греят и си личи, че се чувства добре. Докато говори с мен, родителите му се усмихват, но лицата им издават тревога. Семейството е от Афганистан и заедно с двете си деца търси убежище далеч от родината.
Попадат в България с ясното съзнание, че не искат да остават тук. Сега живеят в бежанския център "Враждебна" в София, където всеки ден се събуждат с очакването да получат статут. Всъщност думата "статут" е единствената, която звучи както и на български в напевната им реч на фарси.
Докато разговаряме я използват често и ми дават да разбера, че към статута е насочено цялото им очакване за по-добър живот. Мъжът е монтьор.
Разказва, че в Афганистан е поправял коли. Питам го дали би работил това и тук. Той поклаща глава, не знае. "Липсват ми роднините", някак си отникъде в разговора се включва съпругата му. Изненадва се, когато я питам каква е професията й.
В Афганистан почти няма жена, която да работи. Задължението им е да се грижат за дома и децата. Жената, която е покрила косата си с кърпа, какъвто е обичаят на този народ, се оживява, когато започва да разказва за традициите в Афганистан. Неловко се намества на стола си и свежда очи, когато мъжът и синът й взимат думата, за да доразкажат как се живее в родната им страна.
По-настрани от тях, свенливо криейки лицето си от непознати като нас, е дъщеря им. Отказва да говори, вместо нея разказва баща й. Момичето е учило до 9 клас. Това е достатъчно, отсича бащата, когато го питам дали не е важно да продължи образованието си. Не разбираме каква е мечтата й. Толкова се срамува, че дори напуска стаята...
Харесва ли им тук, в бежанския център?, питам останалите семейства, за които Центърът за развитие на медиите организира среща с експерти от институциите, отговорни за това да им осигурят статут и работа в България.
Тук просто съществуваме, не водим нормален живот, казва друг мъж, който настоява да остане прав, докато разказва съдбата си. Държи да ни се извини, че е попаднал в България.
Просто баржата, в която били натъпкани 60 души, вместо на румънския, стигнала българския бряг. Цялото му семейство сега е настанено във "Враждебна".
И те чакат статут. За да продължат пътуването си ... на Запад. Мъжът ни представя семейството си , което в Афганистан издължал с поправка на обувки. Сега не иска и да чуе да прави същото тук в България.
Помощите, които очаква да получи в Германия, накъдето е повел фамилията си, щели да му стигнат за добър живот. Още повече, че там имало вече цял квартал с негови роднини и сънародници. Не ми вярва, когато му казвам, че през лятото властите в Берлин предупредиха Държавната агенцията за бежанците, че ще върнат в България 3000 бежанци, нелегално влезли в Германия.
Това всъщност е един от големите проблеми, които могат да предизвикат истинска криза у нас. Ако действително европейските страни, в които нелегално са влезли граждани от трети страни, ги върнат у нас, защото са регистрирани като бежанци в България, това ще пренасели бежанските центрове. Сега в тях има доста свободни места.
Причина за това е и съществуващият нелегален трафик на хора през България за Западна Европа, в който има доказателства, че участват дори и български полицаи. Нелегално преминалите не попадат в никакви регистри на българска територия, така че дори да се установи, че са минали през България, трудно могат да бъдат върнати у нас.
Маршрутите за трафик са три - един от южната до северната граница при Видин и два през западната бразда. По тези маршрути има нелегални квартири, в които бежанците се събират на групи и се извеждат заедно срещу солидни суми, които напоследък достигат до 2500 евро на човек.
Колкото по-голяма е фамилията, толкова по-големи са отстъпките, които правят трафикантите. За да се качи с цялото си семейство на корабчето, мъжът от Афганистан е платил 8000 евро с ясното съзнание, че рискува своя и техния живот. Много се надява, че мъжете на двете му дъщери ще се приберат днес с добра новина - отишли са на интервю за получаване на статут.
Ако това се случи, е възможно фамилията да се раздели. Мъжете да заминат и да бъдат последвани от другите, когато и те получат заветния документ. Впрочем, именно различните срокове, в които се дава статут на бежанец или хуманитарен статут, е причината, поради която бащите с някои от децата заминават, а жените им с другата част от семейството остават.
От вчера си имаме ново бебе, почти бащински прозвучава комендантът на "Враждебна" Иван Пенков. В момента на нашето посещение в центъра пристига линейка - извикана е за три годишно момиченце, което е преместено от друг център, заради по-добрите условия във "Враждебна".
Тук е топло, вложените европейски средства са осигурили комфорт, за който мнозина от обитателите в този софийски квартал могат да мечтаят. Коридорите са едновременно сушилня и изложбена зала - навсякъде има пране и детски рисунки. В тях си личи копнежът - за щастието и за свободата, за която майките разказват на децата си вместо приказка вечер.
Из коридорите на бежанския център във Враждебна са разпръснати парченца съдби, които тук на българска почва се подреждат в една пъстра картина. Картина на голямата мечта за един по-добър живот.
