Когато се говори за литература, понякога се повдига темата за това колко богат е речникът на даден автор. За англоговорящия свят например е много разпространено твърдението, че Шекспир е авторът, използвал най-много различни думи в творчеството си. В България е популярна подобна теза за Иван Вазов.
При по-подробен анализ на произведенията на Шекспир и още няколко автори обаче се оказва, че макар и обширен, речникът на английския драматург далеч не е най-обширният. Тук ще разгледаме няколко български творци и ще сравним колко различни думи е използвал всеки един от тях, за да проверим дали българското твърдение е по-вярно от английското.
Съпоставянето е базирано на първите 200 000 думи от анализираните произведения на някои от най-известните български автори (а на графиката са показани данни за първите 200 000 до 600 000).
Разглеждането на един и същ брой думи дава реалистична база за сравнение, а конкретната граница е избрана така, че да могат да се включат достатъчно много автори и все пак да се представи реалистично работата на всеки един от тях.
Разбира се, редът на произведенията определя какво се включва в анализа и промяната му може да повлияе до някаква степен на уникалните думи. За уникални думи не се броят само корените или основните форми на дадена дума, а всички, които се срещат в текстовете. Така например маса, масата и масите се броят за три различни думи.
Анализираните данни затвърждават мнението, че Вазов е използвал най-много уникални думи. Със своите 31 500 уникални думи от 200 000 разгледани, той е с около 1 000 думи пред авторите на следващите две места, и с близо 50% повече от последното девето място, заемано от Димитър Талев. Челната тройка се допълва от двете авторки, включени в сравнението - Вера Мутафчиева и Блага Димитрова. И двете са с по около 30 500 думи, което е преднина от близо 3 000 думи спрямо четвъртото място, заето от Емилиян Станев.
Това не е единствената метрика, по която Вазов е на първо място. Следващата графика показва колко думи е използвал даден автор, които не са използвани от нито един от останалите.
От тук се вижда, че Иван Вазов е използвал около 17 500 уникални за него думи - над 6 000 повече от Вера Мутафчиева, заемаща второто място, и близо 4 пъти повече от Емилиян Станев, който е на последно място по този критерий. Това се дължи отчасти на обема на творчеството му - анализираните текстове съдържат около половин милион думи. Макар и важен, този довод не е определящ - Димитър Талев, с разгледано творчество от близо 700 хиляди думи, е използвал само 8 600 думи, които другите автори не са. (За да сме напълно коректни, трябва да се отбележи, че всичките 700 000 думи са от тетралогията за Илинденско-преображенското въстание, което най-вероятно ограничава широтата на използвания речник.)
Ако разгледаме някои от думите, които само Вазов е използвал, бързо ще забележим голямо количество архаични и диалектни думи, както и други необичайни форми. Такива са например пусталите, махтареха, пивопийци, ухищрения и множество други. Лесно бихме могли да игнорираме това, обяснявайки го например с факта, че Вазов е писал преди много време и това е бил актуалният речник, който се е използвал тогава. Оказва се обаче, че за тези необичайни думи, а и за голямата му лексика изобщо, има по-сериозна причина.
А именно - че Иван Вазов изрично се е стараел да обогатява книжовния език, вмъквайки множество думи от народния речник - "Винаги се съветвам с Герова - казва той, - особено когато се съмнявам за народното ударение на някоя дума." (става въпрос за "Речникъ на блъгарскый языкъ" на Найден Геров, в който е записвал думи "из устата на народа"). Ролята на Вазов в оформянето на съвременния ни език е разгледана в повече детайли от Любомир Андрейчин в книгата "Из историята на нашето езиково строителство", глава Иван Вазов - строител на българския книжовен език.
След като установихме, че Вазов води класацията сред българските автори, би било интересно да проверим каква е ситуацията спрямо чуждестранните - например с Шекспир. Бърза проверка показва, че Шекспир е използвал общо 29 000 уникални думи в цялото си творчество. Но ние вече видяхме, че само в първите 200 000 анализирани думи, Вазов е ползвал над 31 000 уникални! Изглежда, че Вазов е имал много по-богат речник от този на Шекспир. За съжаление обаче такова сравнение е малко по-сложно и не трябва да се прибързва с изводите.
В следващата графика са показани някои популярни автори, творили на английски език. Анализирани са едни и същи техни произведения в оригинал и в превод на български. Броят уникални думи в оригиналите на съответния романист е показан в червената колона над името му, а в преводите - в синята. (Т.е. червената колона над Марк Твен показва броя уникални думи в оригиналите на "Приключенията на Том Сойер", "Приключенията на Хъкълбери Фин" и "Принцът и просякът", а синята - уникалните думи в преводите на същите произведения.)
Ясно се открояват разликите в различно оцветените колони - по-конкретно, в преводите на всички автори има много повече уникални думи, отколкото в оригиналите. Основната причина за това е граматическата разлика в езиците - родният ни език е много по-флексионен от английския - което означава, че от една дума могат да се получат много повече различни словоформи в българския, отколкото в английския.
Думите имат най-различни форми според лице и число (ходя - ходи, ходиш, ходим, ходите, ходят), време (ходя - ходих, ходех, ходеше, ходил, ходел и още много) и род (красив - красива, красиво, красиви). В английския вариантите са много по-малко: -ed за минало време, -ing за продължителна форма и още 2-3 основни. Главно затова в българските преводи на разгледаните книги има близо 2 пъти (между 1.75 и 2) повече уникални думи, отколкото в оригиналите.
И така, въпреки че речниковото богатство определено не е най-важното нещо в творчеството на даден автор, установихме, че Вазов е боравил най-умело с българската лексика (макар и с не много голяма преднина). Също така разбрахме, че сравненията между хора, творили на различни езици, не са обективни. Затова и не е коректно да твърдим, че Вазов е използвал повече уникални думи от Шекспир, дори и да ни се иска. :)
* Shakespeare's Vocabulary Considered Unexceptional - цитираното сравнение на английски автори.
** The Largest Vocabulary in Hip Hop - подобна статия, сравняваща рапъри вместо писатели. Шекспир отново не е на върха.
*** Списък с анализирани произведения - тук може да видите кои са разгледаните произведения на всеки автор.
Текстът е взет от блога на Иван Вергилиев с изричното съгласие на автора.
С голям интерес прочетох статията на г-н Вергилиев за българските думи използвани от големите български писатели в техните произведения. Темата е интересна, защото всички ние, българите, чрез техните книги сме овладявали и продължаваме да овладяваме книжовния български език. Иска ми се да кажа няколко думи за Вазов, и защо аз си мисля, че той употребява повече „негови”, неупотребявани от другите големи писатели думи. Това са думите от турската лексика, както и персийски и арабски думи, станали част от турския език. И още нещо, при интензивното изчистване на българския език от турцизмите след Освобождението, Вазов е е от малкото големи познавачи на българския език, който не е одобрявал този процес, който по-скоро отразява емоционална нагласа, а не е разумно действие. Каквото и да се говори, през тези пет века не е било възможно българският език да не бъде повлиян от езика на народа, който е завладял земите на българите. И тези „заемки” са станали част от нашия език, някой от тях са станали единствени за обозначаване на неща и явления: маса, шапка, палто, шише, перде, капак, лале........ Други са се употребявали, за да предадат по-голяма експресивност на речта: Например едно е да кажеш: „Политиците ни са хитри, нахални и алчни”, но много по-изразително е: „Политиците ни са ачигьоз, тепигьоз и боазлии (с голямо гърло)”. Същото се отнася и за думата „рахат”. Когато се каже „Бъди рахат!”, това не е пожелание да бъдеш спокоен. С повече български думи това би могло да се изрази така: „Разположи се (седни) удобно, отпусни се напълно!”. Отпускане и физическо и емоционално. Мога да ви дам оше много такива примери.
Колко напред е отишъл българският език, най-вече със завършена граматика и правопис благодарение на нашите предци – учители преди и след Освобождението, може да се види от един „репортаж” по повод първия полет с балон в Цариград през 1844 година. И, като се убедим, какво са направили те за нашия език, може да се убедим също така, какви жалки и недостойни потомци сме ние, които не можем две думи „на кръст” да кажем правилно и кълцаме родния си език като кисела зелка. Корабл и страствование на воздух Онова, дето слушахме, че у Европа някои хора возвишават се на воздух и ходат в някоя доволна висота под небето сос разновидни като кораблски направи, с това се сподобиха в Цариград да видат, които се случиха там. На 26-й Юния един европеанин Комасх с дозволением на отоманското началство и В. Е. султан Абдул Меджид возвиси се пред очите на толкова цариградски народ според следователния пример. Воздушния корабл беше приуготовлен в една ливада близу при един султански кьошк щтото е у едно широко поле на Хайдар-Паша, гдето от двете страни на полето секи зрител (сеирджия) можеше да гледа возвишуването му. Цариградскио народ без число беше се стърчал още сутрина за да гледат това первовидно в Цариград на воздух странствование, което стана после по пладнина почти по един часа и половина. В. Е. дойде в кьошкът около пладнина. Дипломатите чужди (елчиите) беха дошли мало нещо по напреш, за които бяха приустановени способни и собствени шадъре, гдето наблизу беха и други цариградски големци…………… Списание „Любословие” – август 1844 г. Издател Константин Фотинов Пълният текст на репортажа - http://iztoknazapad.com/?page_id=6225
Най- много думи използва Толкин. Освен това има уникален словоред. У нашия Форум най- много думи използва Г-н Иван Вълков (Потника).
Вазов не е плагиатствал,взаимствал е с широка ръка от автобиографичната книга на Христо Филипов Попов "САМУИЛ".Това е било тайното име на революционния комитет в гр.Клисура.За справка - Димо Кьорчев. От езиковедска гледна точка сравненията са доста механични...
Rowan | 06.02.201512:01 Прав си за опростяването на езика, но не си прав в някои аспекти. Защото пък усложняването на езика води до разлика между говора на обикновения човечец и този който е от елита. Така с незнанието си на езика той бива по-лесно управляван.
Иначе съм съгласен с мненията на Lina Lecheva.1510350927 и Кокошият трън на delight, че българският език е по-богат от английския, че пет български думи на английски могат да бъдат преведени по един и същи начин.
Весела, аз имам въпрос. Как е свекърва на английски?
Веселина, извинявам се за грешката.
Въпреки че познайвам накой и друг чужд език, не смея да сравнявам българския език с чуждите езици. Но с увереност мога да кажа, че за тези, които го обичат и владеят, той е един превъзходен инструмент - и за тези, които имат какво да кажат: писатели, поети, философи......, и за тези, които имат достатъчно развити сетива, за да усетят красотата на езика ни в прочетеното и чутото, а и разум, за да го разберат. Ето стихове от трима български поети, за да подкрепя това, което съм написал: Предвечните води, всевечните води – кристални, бездънни и безбрежни, призивно прохладни… Но страх ни е да пием, нас – страдални, безсънни, безнадеждни, знойно жадни. Яворов, „Нирвана” Все така съм тъжен, Люсиен! Мисли странни, светли и нелепи все така ми тегнат нощ и ден. За света очите ми са слепи. Димитър Бояджиев, „Писмо” Ах, до люлката детска така близо бил гроба - откъде тази завист и защо тази злоба? Трябва друго! – И ето, на полянка открита бледо слънце ме среща и с усмивка ме пита: - Какво още там дириш, остаряло момченце? - Нещо дребно – му казвам. – Едно златно ключенце. Валери Петров, „Ключето”
Българският език е чудесен инструмент и в "ръцете" на преводачите. Ето един пример на превод на поезия от английски – Пърси Биш Шели, „Мимозата” I dare not guess; but in this life Of error, ignorance, and strife, Where nothing is, but all things seem, And we the shadows of the dream, Но в този лъжовен, несигурен свят, на грешки, невежество, грубост и глад, где всичко се вижда само от вън, а ние самите сме сенки от сън. It is a modest creed, and yet Pleasant if one considers it, To own that death itself must be, Like all the rest, a mockery. Таз само надежда остава: (И все пак, понякога тя утешава....) Че дори и смъртта, що със нас си играе, Както всичко останало – лоша шега е..... Превод: Илия Люцканов За тези, които не владеят английски, ето подстрочник на тези стихове: Не смея да гадая, но в този живот, на грешки, невежество и съперничество, където нищо не е, а всички неща са привидни, а ние сме сенки от сън. Това е простичка вяра, и все пак Приятно е да си го помислиш, Да приемеш, че самата смърт може да бъде Както всичко останало, подигравка. Преводът на поезия от чужд език е поезия на преводача, вдъхновена от поезията на превеждания поет, от неговата ентелехия,жива в стиховете на всеки гениален поет.
И преводът на книжовен български език на древноегипетска поезия ни вълнува така, както, ако бяхме в състояние да я четем на езика, на който е написана. Ето началото и заключението на „Елегия””: Артемидорос, сбогом! Аз няма вече пак да целувам твоите устни, нито ръката, която в сладък плен ме държеше. Ти няма вече да ме поглеждаш с болка, Артемидорос. Защо ме оставяш, мили? Виж тук до тебе съм и си припомням за часовете кратки – край Нил седяхме, гледахме лястовиците как летят. < ...> Може би после добрият Озирис нашите две души ще приеме и може би подир тридесет века ще ни превърне в нетрайни форми: в змии, във птици, в зверове разни, докато дойде нов ден предсказан и сам не стане на прах Озирис, забравил всички, от всички забравен. Знам само една единствена дума от всички, които си казахме с тебе, и шеговити, и пълни с обич: една едничка от нашите клетви, нашите приказки и обещания, жалбите наши, нашия смях, мой Артемидорос, най-скъп от всички на тая земя и на небето; и тя единствена ще ни остане в нашето дълго, вечно мълчание: сбогом! Превели Григор Ленков и Любен Любенов Подстрочен превод д-р И. С. Кацнелсон
Ще завърша апологията си на нашата „реч омайна, сладка” с превод на български език на едно старокитайско стихотворение: 吾心似秋月 Съзнанието ми като есенна луна – 碧潭清洁皎 чиста и светла в езеро зелено. 无物堪比伦 Няма нищо, на което да прилича – 教我如何説 упъти ме, как да бъде обяснено? „Съзнанието ми като есенна луна ”寒山 Хан Шан （ок. 730? – ок. 850?) Превод Евгений Карауланов - http://kitaiska-literatura.com/
Съжалявам, че се получи такава галиматия, причината е, че компютрите на вебкафе не са китаизирани и не излезе текста, изписан с китайски йероглифи.
Вазов е "имал достъп" до названия на хиляди предмети дейности и идеи които все още не са съществували по времето на Шекспир. Същевременно, същите неща изчезнали заедно с названието си до 19-20 век са малко. Нещо подобно на сравнението на музиканти от различни поколения по "брой продадени албуми"
Не е важно колко думи използваш, а начина по които ги подреждаш