Книжарници, вестници, туристически агенции.... добавете и икономистите към този списък. Какво общо имат много икономисти с тези видове бизнес? Те се придържат към убеждения и стратегии, които вече не работят в свръхсвързания свят.
Носим със себе си багажа на остарели икономически идеологии
Голяма част от икономическите теории, които определят държавните политики и действията на бизнеса - създадени, когато светът е бил много по-малко свързан, отколкото е сега - са безнадеждно остарели. Теориите, които някога са били валидни, сега нямат нищо общо с реалността.
"Невидимата ръка" на Адам Смит е осигурявала безценни насоки на пазарите и е вършила отлична работа при разпределението на ресурси в миналото. Стига пазарите да са били локални, външните фактори по-малко важни, а моралът и държавната власт да са регулирали неправомерното поведение, не е съществувала по-добра система.
Моралният авторитет е насочващият показалец на невидимата ръка.
В епохата на Смит подобен авторитет е бил привилегия на църквата, институциите, правителството и гражданите. Повечето хора са извършвали бизнес дейността си в общностите, в които живеят. В резултат на това, контролът е бил в ръцете на съседите им, на хората, които те виждат в църквата, на местните бизнес организации и на местната и национална власт.
За добро или лошо, бизнесът в наши дни има твърде малко общо с някогашния
По време на Депресията, невидимата ръка на Смит е функционирала по следния начин: бизнесът с ипотеки започва през 1932-а, като реакция на кризата на ликвидността. Тогава 20-процентна първа вноска се е смятала за минимума, който банката би одобрила.
За тази цел за най-голямата инвестиция в живота си кредитополучателите отивали в местната банка, сядали пред кредитния консултант, който вероятно ги е познавал и чийто деца са играли футбол с неговите.
В онези времена банките са притежавали заемите. Ако кредитът е станел неизплатим, банките са губели парите си. Ако познаваш въпросния човек и той е изпаднал в затруднение, трудно би било да изхвърлиш децата и жена му на улицата в петък, само за да го видиш на следващата неделна църковна служба.
Изправени пред тази потенциално неловка ситуация, банкерите са внимавали и са отпускали само такива заеми, които получателите им са можели да си позволят. А когато клиентите са имали проблеми, е било много по-вероятно банката да работи с тях за намиране на решение.
В един толкова обвързан свят като днешния банките изнасят извън себе си разходите по лошите кредити, издавайки обезпечени дългови облигации и прехвърляйки загубите на инвестиционните и пенсионните фондове.
Някаква неизвестна институция поема загубите, банките извличат печалби от транзакциите, а банкерите имат допълнителната изгода никога да не се налага да поглеждат фалиралия човек в очите.
Идеи, някога донесли Нобел, могат да поставят държави и континенти на колене
Идеите на Джон Мейнърд Кейнс също са работили отлично, когато светът е бил недотам свързан. Икономическите и фискални политики, стимулирали търсенето, са създавали работни места в местните фабрики. И когато тези работници са харчели заплатите си, те са създавали нови работни места, умножавайки ефекта. Сега стимулите водят до повече разходи, но работните места и косвените изгоди от тях са в Китай.
Елегантните математически формули, които са донесли Нобелови награди на съвременните икономисти, са базирани на концепции, които вече не важат, или на исторически данни, които вече нямат отношение в изключително свързаната модерна среда.
За съжаление обаче, повечето от тези формули оформят съветите за решаване на настоящите проблеми. Те са били точни за някогашните времена, но сега са неприложими.
Да вземем Робърт Мъртън, който печели Нобелова награда за икономика за работата си по модела "Блек-Скоулс". Моделът на Мъртън позволява на хората да определят подходяща стойност на екзотични финансови инструменти като фючърсни договори и чисти акционерни опции.
Мъртън е станал жертва на собственото си изобретение. Той е бил един от основателите на компанията Long Term Capital Management, която е базирала стратегията си с търговия с деривативи на модела "Блек-Скоулс". През 1998-а обаче куртозисът*, който моделът не е взел предвед, води до фалита на фирмата и замалко - и до международна финансова криза.
Въпреки това сляпото следване на модела продължава и досега. Следите от него проличаха и във финансовата криза от 2008.
Рискът сега формално е разпределен, но това не го намалява като тежест
Неправилното прилагане на теориите е едно от нещата, които подхранваха забележителния ръст в масовата търговия с деривативи - от 60 трилиона долара през 2000-а до над 600 трилиона долара през 2008 г.
Този ръст се е случил, докато икономистите и регулаторните органи, използващи материалната логика, са твърдяли, че деривативите разпределят риска, когато всъщност огромните им обеми са го концентрирали на едно място.
Куртозисът изиграва водеща роля и във фалита на Lehman Brothers и $182-милиардната държавна помощ за AIG. Теорията на Мъртън може и да е била правилна, когато определени условия са били налице, но е тотално несъстоятелна, прилагана в свръхсвързана среда.
Икономистите, политиците и президентските съветници трябва да проумеят новите правила. Влиянието им е толкова голямо, че когато те сбъркат, неизбежно се случват трагедии. Както Роберт Хайлбронер обяснява в класическата си книга "Световните философи", влиянието на Адам Смит, Карл Маркс, Джон Кейнс, Джон Стюърт Мил, Торстен Веблен и Йозеф Шумпетер е било огромно.
Хайлбронер твърди, че "този, който спечели човешките умове, притежава власт, по-голяма от тази на меча или скиптъра" и че те, "сами по себе си, са разрушавали империи и подкопавали политически режими: те са изправяли класа срещу класа и дори нация срещу нация заради изключителната сила на идеите си".
Икономическите теории трябва да бъдат преработени за сегашните условия
Гръцката криза предлага убедителни доказателства, че разрушените империи и събития, които изправят "класа срещу класа и дори нация срещу нация" не са останали в историята. Гърция стана жертва на материалистичния проект за еврото и ще изстрада мъките на материалистичното решение на проблема.
Днешните блестящи икономисти все още се възползват от описаната от Хайлбронер изключителна власт. И твърде често те печелят умове на политици на база много теории, които някога са били точни, а сега - несъстоятелни.
Amazon вече унищожиха хиляди независими търговци на книги. Блоговете и онлайн новинарските медии заместват печата. Expedia и Orbitz променят из основи туристическия бизнес. Нарасналите нива на свързаност превръщат икономическите принципи в отживелица.
Време е световните философи, които ни съветват, да се откажат от остарелите си материалистични идеи и да разработят икономическа теория за свръхсвързания свят, в който живеем сега.
*Куртозис (kurtosis) e показател в иконометрията - наука, която съчетава икономиката, математиката и статистиката. Произлиза от гръцкия термин "куртос", който означава "раздут", "над нормата" и често се превежда и с английския термин excess.
Много хубава статия, дали всички ще се съгласят или не с казаното, това не е важно. Крайно време е да четем по-често подобни на тази статии за да изградим едно цялостно и по-информирано мнение по темата.
Добра статия. Макар, че само щрихова проблемите, които остарелите икономически модели са ни докарали. Една икономика, която се крепи единствено на консумацията вече няма място в съвременният глобалистичен свят, макар само до преди 50 години да са били стойностни и полезни. Сега американският консуматор създава работни места в Китай и произвежда много по-малко, отколкото потребява. И единственият начин да компенсира дисбаланса е като печата неспирно долари и използва политическото и военното си влияние, за да убеди Света, че стойността им не се променя. Войните през 21 век, доказаха, че една свръх-потребителска икономика, като американската и западно-европейската, просто би загинала, ако не се водят постоянни войни, които да стимулират огромни сектори като енергийния и военно-промишления им комплекс. Но така само удължават агонията на полит-икономическите си модели. И скоро новите тигри ще ги изместят безвъзвратно. Държави, чиито икономики се крепят на производството и износа, като Китай, Индия, Бразилия и Русия (И до някъде Германия) ще изтеглят печелившите карти от социалната еволюция.
Я, другаря Чинчи още не се е изходил в тази статия. Няма кой да ни обясни природните закони, раждаемостта и комунизма.
Гледах наскоро едно много арно филмче за Голдман Сакс, Фитч, инвестиционни банки (бах кък нАучно звучи деба - направо ти лъха на скъп офис и костюмари с куфарчета) и прочие сволоч...Inside Job се казва. Та докат не са изрине до камик тоя паразитяк нема оправия. Сега нищо не е променено - същите паразити играят с едни парички горе па воловете доле бутат ли бутат. Най ме кефат тез т.нар инвестиционни банки и рейтинговите агенции . Примерно продават....кво продават? Ми дълг! Дълг продават ората не семки и бонбонки. Онез па Голдман съветват едни други ора да купуват тоз джънк ма па залагат, че това е джънк и прибират кинти после. Деба и мафията проклета.
Е, ето го казано и редакционно и по-смело от полугласните намеци на The Economist ... от тях остана само оправдание за гонене на други цели от правителства, икономисти и вярата на наивници ...
Статията е написана доволно неграмотно и е пълна с откровенни фактологически грешки. Най-вероятно авторът няма нищо общо с финансовата сфера - журналисти, които са работили там или поне имато такова образование пишат много по-грамотно (например Майкъл Луис, Рик Сантели и т.н.). Почти никой не следва Black-Scholes сляпо, или ако го прави, го прави информирано с точното знание какви са недостатъците му. Абсолютно стандартна практика вече е да се поправя с купчина техники и допълнения - има купчина модели за динамиката и статиката на повърхността на волатилността, хората ползват копули, стохастична волатилност, Монте-Карло симулации, и прочие. А забележката за куртозиса е просто грешна.
Iritais, не чувстваш ли глуповато, когато приемаш тривиализиращите реалността 'истини' от пропагандни филмчета като Inside Job дословно, без да проучиш нещата допълнително, особено след като нямаш квалификация в областта, за която иде реч? Не друго, ама принципно не изглеждаш толкова лековерен. Съвсем не твърдя, че грешки не са били допускани, че е нямало измамни планове, и прочие. Обобщенията, обаче, са майка на повърхностния конформизъм.
Деоуин А каква ли политика и модели следват ЕЙ ѝй Джи също, че доведоха нещата до сегашното положение Вероятно и децата ще ти отговорят: политиката на безогледно трупане на печалба, съвместена с пълното отсъствие на анализ на риска, паралелно с откъсването от действителността
axsbf, от коментарът ти личи, че мнението ти за AIG е изградено от популистки филмчета като Inside Job, а не от солидни знания в сферата плюс четене на факти, статии, проучвания. Например, би мигъл да се информираш, че от спасяването на AIG, американският данъкоплатец скоро ще е на далавера. Още през 2008-2009 общото мнение за 'спасяването' на AIG във финансовите сфери беше, че всъщност е супер далавера, и че всеки трезво мислещ човек би искал да е на мястото на правителството, защото сумата, с която компанията ефективно се национализира, беше нищожна. Но да, с популистки мнения е трудно да се спори - те по презумпция са 'верни' и не подлежат на рационален анализ. Очаквам от теб поредния аргумент, че фактите не са по-важни от личните ти убеждения.
deowin: Не чета популистки публикации, но определено мнението ти за посочената компания показва пълна липса на обективност. В "Тайм" преди три години препечатаха пълния текст на едно изследване, поръчано от американския Конгрес, което беше със заглавие "Ей Ай Джи = ОМП". Там доста подробно описват нещата такива, каквито са се случили и каквито ги знам от други източници. Заглавието пък беше просто в Десетката като попадение. И е много възможно от оздравяването на компанията американците да са на далавера. Само че не и от срива, който тя предизвика. Въпросът е кои и колко американци ще са на далавера (каква дума само ?!?), а и колко и какви са били тези, чийто живот се срина? И не само американци. Така че хайде да не спорим кой каква литература чете, а какви са фактите. Още повече оздравяването на Ей Ай Джи е все още спорно. И още нещо за оздравяването - в момента поведението на "оздравителите" е като на собствениците на "Титаник" - голяма трагедия и изгубени човешки животи, а те прибират парите от застраховката.
и понеже уебкафето не дава възможност за редакция, само да добавя: Не влизам с теб в спор, нито посочвам някакви лични убеждения. Ако личните ми убеждения са фактите, които посочих, това говори лошо за твоята гледна точка. И ниската цена, която е платена за компанията не означава автоматично, че това ще е от голяма полза за данъкоплатеца. Ползата е за държавата, но пък и бремето на поетия ангажимент от задълженията на Ей Ай Джи. Така че е спорно - кое, как и колко . Ако си се задълбочил в тази насока, щеше да си разбрал, че досега няма фалирала застрахователна компания (поне в последните 100 години) - винаги се намира някой - държава или частен капитал, който да изгуби активите и пасивите, защото в застраховането (пиша за развития свят) са въвлечени почти всички слоеве на населението. И един фалит много по-вероятно би могъл да предизвика гражданска война, отколкото дори ако Ню Йорк се отдели като независима държава. А никой не иска в собствената му държава безредици и размирици, нали? Особено пък САЩ. Та ... това е и причината правителството да купи Ей Ай Джи. А не голямата "далавера" за данъкоплатеца американски
в 13 изгуби да се чете изкупи съжалявам, грешка при писането
>никой не иска в собствената му държава безредици и размирици >това е и причината правителството да купи Ей Ай Джи. >А не голямата "далавера" за данъкоплатеца американски С това съм абсолютно съгласен - и на мен ми се струва много по-вероятно основната причина за спасяването на AIG, пък и принципно за TARP, да е социална. Това не променя факта, че от TARP правителството (тоест, данъкоплатеца) вече е на далавера от повечето подпомогнати фирми, и е вероятно скоро да е от всички (вкл. и от AIG). Ще ти припомня, че според твоите думи политиката на AIG, явно според теб водена от същите 'грешни' модели, била 'политика на безогледно трупане на печалба, съвместена с пълното отсъствие на анализ на риска, паралелно с откъсването от действителността'. Ако това беше така, то AIG нямаше как да бъде далавера при последвалото спасяване от държавата, а щеше да е тежест. Това именно се опитвах да ти кажа. Целият проблем на AIG всъщност беше ликвиден, общо взето margin call в следствие понижаване на кредитния им рейтинг. Вярно, в портфолиото им имаше много риск, но, все пак те са застрахователна компания - това им е работата. А и ако си спомням добре, всичките им плащания по CDS-и на Lehman след фалита бяха $5-6 милиарда, което е нищожна сума за фирма като AIG.
8 милиарда, само за дирекция "Рискови инвестиции". За останалите - нямам точен спомен. А и като цяло не са само застрахователна компания, това ги и завлече към дъното. Прекалената алчност и безогледност в преследването на печалба на каквато и да е цена. С подкупени комисии по контрола и надзора в Конгреса. Сигурно още тече разследване за това така че далаверата е само за някои, за данъкоплатеца - друго е като че ли
около 70 % от статията е с грешна информация. Второкурсник в икономически ВУЗ знае повече. Това, че са избрани аргументи, подкрепящи конкретно твърдение, не означава, че то е вярно! Понятието чисти акционерни опции откъде го измислихте? Много зле .... трагедия.