Оставки в ефир

На фона на нарастващото напрежение между Русия и Запада в Крим, една руска телевизия се оказа трибуна за критики към Москва. И то точно телевизията, която трябваше да разяснява на света руската гледна точка.

В рамките на седмица в ефира на англоезичната Russia Today (RT), финансирана от Руската федерация, две водещи изразиха несъгласие с политиката на Владимир Путин спрямо Украйна. Това не е първият подобен акт - преди 30 години един радио водещ направи същото.

Аби Мартин, която работи за притежаваната от Кремъл телевизия, заяви в ефир на 3 март, че това, което прави Русия, е грешно.

„Това, че работя за RT, не означава, че нямам редакционна свобода. Не мога достатъчно силно да кажа с думи колко силно се противопоставям срещу намесата в суверенитета на която и да е държава. Това, което направи Русия, не е правилно. Признавам, че не знам достатъчно за историята на Украйна и динамиката в региона, но със сигурност знам, че отговорът никога не бива да е военна интервенция", заяви Мартин в края на предаването Breaking the Set.

Ден по-късно ръководството на руската телевизия реагира на критиките на Мартин, като потвърди, че редакционната политика на медията дава право на журналистите не просто да изразяват мнението си, но и да го правят в ефир. Дори реши да помогне на Мартин да разшири кръгозора си, като й предложи пътуване до размирната автономна република Крим, за да попълни пропуските си относно динамиката в региона.

Втората бунтарка беше водещата Лиз Уол. По време на предаване тя обяви, че няма да работи за телевизия, която прикрива грешките на руския президент Владимир Путин и напусна в ефир.

Russia Today реагира и на този случай - обвини водещата в непрофесионализъм и егоизъм, защото е говорила в ефир, вместо да обсъди притесненията си с редактор или да напусне по нормалния начин.

Телевизията я обвини в самореклама. Главната редакторка на RT Маргарита Симонян публикува статия, в която вплете действията на двете журналистки в мрежа от медийни войни между Русия и Запада.

В статията тя посочва, че докато чуждоезичните журналисти в RT имат право да защитят друга позиция, тя, като руска гражданка, ще остане да се бори срещу тоновете информация, която представя само гледната точка на западните медии. И ще защити руската. (Също като Петър Волгин в България.)

Защо точно сега

Критиците обвиняват двете журналистки, че точно сега изразяват несъгласието си. В свое интервю за Daily Beast Уол твърди, че решението й назрява от август заради дискриминационните закони на Путин. А не е ли била наясно като журналист с това, че историята с гей законите на Путин започва още през 2010 г., когато имаше протести и сблъсъци по улиците?

Проблемът датира далеч преди да се заговори за Олимпиадата в Сочи и да се появи международна реакция срещу хомофобията в Руската федерация. А съгласна ли е била Лиз Уол с подкрепата, която Путин оказа на сирийския президент Башар Асад?

Според критиците Уол реагира едва когато темата привлича вниманието на Запада. Как така западните журналисти в RT чак сега осъзнават това, къде са били през годините? Въпросът трябва да бъде защо досега са работили в руска телевизия, а не как да бъдат поощрявани демократичните им проблясъци. Този тип критични гласове се съгласяват с позицията на RT, че това със сигурност е добра самореклама, а не акт на морално несъгласие.

Първият несъгласен или българската следа в новините

За калените руски зрители тези ситуации не са нови и напомнят особената и тъжна история на Владимир Данчев, московският радиоводещ, който през 80-те години на XX в. смая слушателите, като нарече руските войски в Афганистан „окупатори".

Данчев, който има българо-руски произход, е роден в Ташкент (днес в Узбекистан). През 80-те той е новинар в английската версия на Радио "Москва" - най-голямата пропагандна машина на Съветския съюз. Според някогашния му колега Василий Стрелников, Данчев е бил спретнат, изискан млад мъж, дългогодишен член на комунистическата партия и почтен представител на съветското общество. Казано накратко - последният, от когото някой може да очаква критика към системата.

Но в разгара на военната намеса на СССР в Афганистан през 1983 г. нещо се случва с Данчев.

Печатната грешка

Самият той разказва в свое интервю пред списание „Събеседник" през 1990 г., че всичко започва с печатна грешка - едно блуждаещо „не", което преобръща смисъла на официалното съобщение от Кремъл.

„Тогава си помислих - какво, ако го прочета така, както е написано. Ако се стигне до най-лошото, винаги мога да покажа печатната грешка", спомня си той. Но не спира дотук. В думите му се вмъкват дори по-смели „печатни грешки" в докладите за военната намеса на съветската армия в Афганистан.

През 2006 г. Стрелников разказва, как е слушал бюлетините, които Данчев чете, докато мие чиниите в кухнята. Изведнъж го чува как казва „Съветските окупатори опожариха селище".  До този момент Кремъл нарича войските си „ограничен контингент" на „бойците на интернационала", които се притичат на помощ на „братските народи" в Афганистан. Фразата „ограничен контингент" е същата, която руските политици използват днес, за да опишат евентуалните бъдещи военни действия в Крим.

Подривната дейност

Подривните емисии на Данчев някак са пропуснати от Кремъл, но те успяват да привлекат вниманието на съветските специалисти в мониторинговия отдел на BBC, които разбират, че нещо се случва. Те анализират новинарските му емисии в продължение на няколко седмици и осъзнават, че Данчев фалшифицира официалните съветски съобщения. Това ги поставя пред дилема.

За СССР, където на власт е бившият шеф на КГБ Юри Андропов, подобни действия могат да доведат до много страшни последици за провинилите се. Но от BBC осъзнават, че този случай рано или късно ще излезе наяве и го правят публично достояние. Когато колегите на Данчев разбират това, настава паника.

Новинарят е пратен да се лекува в психиатрия в Ташкент. Когато се връща в радиото, се грижи за грамофонната библиотека.  В резултат на действията му са понижени или уволнени и други служители на радиото.

Изглежда RT не са толкова строги към провинилите се служители, колкото Радио Москва. Мартин се връща на работа в деня след изказванията си за руската политика в Украйна, като този път обект на критиките й са американските медии, защото не са се обявили срещу действията на САЩ в Ирак през 2003 г. Тя настоя, че ще отстоява позицията си с цената на всичко.