Веднъж баща ми се скара с негови приятели заради една нищо и никаква птица. Или по-скоро заради това, че сравни замечателния спретнато-зализан политик Жан Виденов, довел впоследствие България - за кой ли път вече?! - до просешка тояга, с едно хвъркато и пернато същество, известно под наименованието "папуняк".
Представете си - само няколко месеца по-късно страната ни фалира и хората преживяваха с 10 долара месечно, а на баща ми му направиха забележка, че, видиш ли, не било прилично да се обижда на "папуняк".
Само по себе си няма нищо обидно в това да те сравнят с този орнитологичен субект. В случая обаче беше обидно прозрението на баща ми, защото редом с папуняка вървеше една случка, която той обичаше да разказва: Като повечето малчугани и баща ми обичал природата и се интересувал от различните животинки и гадинки.
Голямата му мечта била да хване папуняк. Що за име, ще възкликнат незапознатите с пилето хора и ще предположат, че сигурно става въпрос за някое странно същество. Не съвсем, драги мои!
Става дума за Upupa epops - изключително красиво и рядко пиле с качулка и дълга човка, известно също така под наименованието Циганско петле или Евразийски папуняк и живеещо и по нашите географски ширини.
И така, малкият Динко веднъж успял да проследи папуняка и да открие, че гнездото му се намира в скална дупка на голяма височина. Tогава у момчето се събудил бъдещият спортист и той започнал смело да се катери. Изподрал си ръцете, олюпил колене и лакти, натъртил се дори тук-таме, но успял да се покачи там, където досега човешки крак не бил стъпвал.
Внимателно се приближил към хралупата... Пъхнал смело ръката вътре и хванал папуняка! Победното "Ура!" обаче мигновено преминало в "Ааа!" на изненада, отчаяние, погнуса, разочарование... Пааа! Пууу! Няк-няк... Татко така и не успял да види улова си, защото веднага го пуснал и със сетни сили успял да се задържи на скалата.
Оказало се, че за да се защити, папунякът опръскал баща ми със зловонен фекален продукт... Просто, но достатъчно ефикасно и пречупващо всякакво желание за лов на папуняци. Когато папунякът Виденов спечели изборите и стана премиер, баща ми съвсем искрено предвиди предстоящата катастрофа - наивниците посегнаха да погалят кичестото пиле и България бе залята... със знаете какво.
А когато пък папунякът Симеон дойде от Мадрид, досущ като баща ми и аз се скарах с мои приятели, защото за мен също беше очевидно, че един провален и разорен монарх без висше образование и в напреднала възраст не би могъл да управлява държава. На кой обаче му пука за логиката?!
Оттогава през българската политика прелетяха цели ята папуняци, на удобните кресла се нанасяха какви ли не скунксове, ленивци, голи охлюви и черношийни кобри, осмърдяващи и плюещи отрови навсякъде наоколо. А резултатът е този - страна като зверилник.
Политическите субекти у нас очевидно черпят с пълни шепи вдъхновение от природните феномени, за да омаскарят тотално жалкото подобие на демокрация, с което се пъчим пред света.
Особено гнусна е стратегията на кукувицата - снася яйце в гнездото на политическите врагове, а когато се излюпи кукувичето, първата му задача е да изхвърли всички демократични пиленца и да убие по този начин всяка положителна инициатива още в зародиш.
В кукувиче гнездо например се превърна "синята идея" - кукувичето я разби на цяло съзвездие от сини партии и формации-джуджета. Във всяка една от тях се пръкнаха още и още кукувичета, а носителите на модерността отиваха един след друг по дяволите. И както сами виждате, партиите на папуняците влязоха в парламента, а кукувичите партии пък останаха извън него.
В момента кипи народно недоволство, а тъй наречените "десни" опитват да се обединят в реформаторски блок, в който обаче отдалеч са видни кукувичетата (во главе с Ку-куневица), готвещи се да озаптят за пореден път здравия разум и доброто желание.
Баща ми не е вече сред нас, за да ви предупреди и затова го правя аз - папуняците и кукувиците пак са тук и пак са същите, а всеки компромис или опит да ги доближим води неизменно до същия фекален резултат. И така до края на света.
