Никога не е късно да се разиграе грозна сцена в сферата на красивото сценично или музикално изкуство.
Особено интензивно страстите се разгарят, когато се опре до думите "държава" и "министър на културата" - тези две любими мишени на хората, заети в сферата на "духовното".
Обикновено е нетипично да се чуят обвинения към държавната хранилка от страна на послушните, изцяло зависими от бюджета нейни служители - като например хористите от Ансамбъл "Йоан Кукузел Ангелогласният".
Но ето, че и това се случи. А скандалът, ако може да бъде наречен така, е само за добро.
В какво се състои цялата драма?
Всичко започва, когато Георги Петров, един от първите тенори на "Йоан Кукузел Ангелогласният" се оплаква във Фейсбук срещу факта, че за пълен самостоятелен концерт на хора във френската катедрала "Нотр Дам дьо Пари", който ще съпровожда изложбата "Епопея на тракийските царе - археологически открития в България" в Лувъра, всеки един хорист ще получи единствено и само по 35 евро командировъчни, а допълнителен хонорар не е предвиден.
Събитието няма и спонсори. Логично - все пак се преполага, че ще бъде спонсорирано от българската хазна.
Датата, на която е насрочен концерът, е 16.04.2015 година. На откриването на изложбата, което е днес във френската столица, са поканени премиерът Бойко Борисов, вицепремиерът Румяна Бъчварова и министърът на културата Вежди Рашидов - срещу когото лично е насочен гневният статус на Петров.
Обвиненията на хориста към държавата не са единствено с факта, че той вижда в сумата от 35 евро "унижение", тъй като тя представлява минималните командировъчни, при това не "възнаграждение, а команидировъчни" ("Обърнете внимание, ние възнаграждение не получваме. Ние получваме командировачни в минимален размер, да не умрем от глад все пак Париж е скъп град", пише той в статуса си.)
Неговият гняв се дължи и на факта, че колегите му, с които работи вече 20 години в хора, се превиват пред държавата в "социалистически страх" да не изгубят "благоволението на тази неимоверно жалка институция - Министерство на културата".
Сами разбирате (както гласи и коментар под широко харесвания и много споделян статус на Петров), че 35 евро за Париж включват точно 1 билет за Айфеловата кула, 2 дюнера и 1 вода: тоест, действително недостойно заплащане за пълен концерт на едни от най-елитните ни хористи.
Продължението на историята обаче е още по-унизително: вместо да се присъедини към протеста на хориста, диригентът на хора Димитър Димитров заявява пред медиите, че дните на бунтаря в "Йоан Кукузел" са преброени. Той размахва поучително пръст в твърдението, че не за първи път хорът отива на подобна командировка. "Но за първи път виждаме такова поведение. Като не му харесва повече, няма да е в този хор", казва той.
Маловажните пари
"Неща като парите за нас не са важни. Ние отиваме да представим България. Културата има нужда и ние да сме съпричастни", добавя патетично Димитров.
Действително диригентът също е прав за себе си, защото бидейки на висока позиция, е пределно наясно с факта, че "преклонена главица сабя не я сече" и трябва да се съобразява, че когато си на държавен щат, винаги може да бъдеш уволнен. Независимо колко си талантлив. Което пък удобно може да се прикрие с разговор за "честта на държавата", вместо за пари.
Георги Петров от своя страна плюе на тази "чест", с което предизвиква бурно одобрение в социалните медии. Той е изпратил открито писмо до министъра на културата, в което изяснява унизителното положение, а в статуса си обяснява и че е решен да запази една друга чест, която не е българска, ами чисто човешка: себеуважението си, "тривиалното си име Петров" и "малкото си нищожно достойноство", останало въпреки "гадните хора", сред които е "принуден" да живее "в тази нелепа държава".
Сблъсъкът между едната "чест" и "другата" е неизбежен.
Според информация хористът ще бъде освободен от длъжността си, заради своеволието си да тегли една майна на работата за без пари.
Проблемът с "оплакването на Петров" обаче не опира само до институциите.
Въпросът е и в това, че кредитът на доверие към всякакви искания за пари у нас е крайно нисък, особено сред хората на изкуството, а способността им да се обединят по какъвто и да е начин, за да защитят своите финансови интереси, включително пред държавата, е равна на нула.
Порочният кръг е затворен: как да очаквате подкрепа от гилдията заради едни командировачни от 35 евро, когато максималната заплата на оркестрант у нас с 20 години стаж е и степен доктор на изкуствата е 560 до 600 лева?
Затова и държавата, в лицето на министъра, винаги излиза права.
Но не само заради слабостта на гилдиите, Министерство на културата отново е в силната позиция.
В крайна сметка, обективно погледнато, институцията просто спазва плътно наредбите, които отреждат от държавния бюджет не скромни, а направо мизерни суми на "посланиците на българската култура" по света, а и у нас.
По закон командировачните също не могат да са по-високи, понеже това веднага ще привлече проверки. В тази връзка проблемът изобщо не е в командировачните, защото те се правят по нарочна наредба.
Проблемът изобщо не е в парите.
Проблемът е, че когато изразяваш свободно мнението си, рискуваш да отвориш една доста дълбока липса, за която е по-удобно да не се говори.
А именно липсата на каквото и да е било отношение към изкуството и цената му в нашето общество.
Първата крачка към преодоляването на проблема е да не обвиняваме хората, които искат по-достойно заплащане за интелектуалния си труд, а да ги подкрепим. Пари има. Просто те отиват в джобовете на други хора със съвсем не толкова "духовни" интереси.
командировЪчни! Направете си справка преди да пишете!