Надигането в Украйна срещу президента Виктор Янукович и неговата капитулация пред лицето на руските заплахи принуждава Европейския съюз да размисли над своята позиция. Путин подкупи Киев по начин, който е невъзможен за Брюксел. ЕС в краткосрочен план не може да предложени много повече от споразумение за асоцииране, а в дългосрочен остава привлекателната идея за демократична държава, базирана на европейския модел.
От гледна точка на Европа, по геостратегически причини е важно Украйна да застане на правилната страна в своя конфликт с Русия. Случаят е същият и с Балканите и Турция, чиято вярност Брюксел също се надява да спечели с обещания.
Проблемът е, че политиците и гражданите твърде често имат нереалистични очаквания за членството в ЕС, докато Брюксел в решаващи моменти няма куража да каже „не" - от страх дадената страна да не се отчужди.
Руска експанзия
Въпреки че ЕС се въздържа от прекомерни обещания пред Киев, поддръжниците на споразумението за асоцииране в Украйна го виждат като първа стъпка към бъдещо членство в общността. Никой не може ясно да обясни защо Турция е по-европейска от Украйна, защо анадолска Анкара е европейски град, а Лвов (със своите хабсбургски корени) - не.
Когато става дума за преследване на евроамбиции, в Киев със сигурност могат да разчитат на Варшава. Нито една страна от ЕС не иска да е гранична за съюза и затова е нормално поляците да се опитват да вкарат съседите си в общността. Историческият и твърде разбираем страх от руска експанзия просто изисква обособяването на буферна зона.
ЕС ще трябва да се отнася нежно с Украйна. Проевропейските кръгове в страната се опитват да я насочат към членство и Брюксел няма да я отреже безцеремонно - по същия начин както нямаше куража да извади България и Румъния от чакалнята (което в крайна сметка доведе и до тяхното членство в евросъюза).
Наистина, Брюксел никога не е посмявал да постави географска граница - и в случая не оставяме настрана даже Турция.
Лоши балкански спомени
В желанието си да се включи в наддаването срещу Русия, Европа трябва да предложи на Украйна нещо по-привлекателно от споразумение за асоцииране. В същото време, не е реалистично да очакваме, че страната, която води световната класация по корупция, ще може в обозримо бъдеще да покрие критериите за членство.
Ситуацията е сравнима с тази в България и Румъния през 2007 г. или със случващото се в новите канидат-членки от Балканите. Гърция, която заплашваше да срине еврото, е доказателство, че лошите практики не изчезват даже и след три десетилетия в Европейския съюз.
Три лоши варианта или два отбора
Европа има три варианта за действие със страните, които искат да станат част от ЕС. Тя може да спре разширяването, да каже в прав текст, че амбициите са нереалистични или да започне преговори като тези с Турция, които в един момент започват да буксуват и така създават външнополитическо напрежение. Факт е, че отказът в началото е по-малко болезнен от усещането за излъгани очаквания по-късно.
Третият вариант е да тръгнем по т.нар румънски път - да допуснем кандидат-членките да се приближават до членството си, въпреки липсата на развитие. Прибързаното присъединяване на източноевропейски страни кара жителите на Западна Европа да гледат с все по-лошо око на европейските ценности.
Това се превръща в подкрепа за популистите и вече се клатят даже такива аксиоматични постановки като свободното движение на хора - видимо е в изказванията на британския премиер Дейвид Камерън.
Релистите са наясно, че за покриване на критериите за членство, Украйна, Турция и Сърбия трябва да минат през трансформации, които ще отнемат десетилетия... а може би даже поколение. В същото време, Брюксел не иска да отблъсне тези държави - и с право.
Дошъл е моментът да се помисли за различните преходни форми: разделение между А и Б членство, алтернатива на концепцията за „Европа на две скорости", която наистина съществува с помощта на еврото.
Опасност от имплозия
Този изход от заплетената ситуация е тема табу, защото някои от А-държавите биха предпочели да не получават подобен статус, а други от по-амбициозните членки на ЕС не са в състояние да поемат отговорностите, които той би изисквал от тях.
Разделението обаче ще стане неизбежно, ако ЕС иска да запази подкрепата на западноевропейските, докато продължава разширяването си на изток в името на геополитическата стабилност. В противен случай ще имаме един Европейски съюз, които може и да стига до Кавказ, но всеки момент ще се взриви отвътре.
