В България има много пътища към професорската титла, но най-лесният от тях минава през Перник. Това показва най-новата статистика на министерството на образованието за академичните длъжности във висшите училища, заети през 2012 г.
Пернишкият Европейски политехнически университет е произвел само за една година цели 12 професори. За сравнение - за същия период държавният Русенски университет, който е подобен по профил на пернишкия вуз, е назначил 5-има нови професори, а Техническият във Варна - само един.
Дори най-големият частен университет - Нов български, който се оказа банката с кадри при управлението на ГЕРБ, не може да догони пернишката политехника, въпреки че обучава в повече професионални направления. Той е дал 9 професорски титли.
Вузът от Перник демонстрира добра продуктивност и по отношение на новите доценти - 6, а в НБУ например новите доценти са 7. Въпреки тези забележителни постижения по бързо израстване в академичната кариера, политехническият университет се явява второ работно място на половината си преподаватели, т.е. разчита основно на т.нар. летящи професори.
Завидни резултати в продукцията на научни кадри показва и Стопанската академия в Свищов - там новите професори са 16, сред които и ректорът Величко Адамов. Той дълго време страда от подигравки, че е професор само от побратимен вуз в съседна Румъния, но вече официално се кичи с титлата "професор". Най-големият икономически университет в страната - УНСС, е смогнал само с 9 професорски титли.
Близо до големите университети по научни титли е и Великотърновският, който е в Топ 3 на университетите, произвели над 20 професори. Миналата година той е допринесъл за науката с 25 нови професори и 22 доценти. За сравнение Медицинският университет в София има 28 професори. СУ, който оглавява по академични постижения повечето направления в рейтинга на висшите училища у нас, се отчита с 65 нови професори и 40 доценти и закономерно води класацията.
От 2010 г. насам висшите училища получиха право сами да избират доценти и професори. Това стана възможно след приемането на Закона за развитието на академичния състав. Идеолог на закона е уволненият министър на образованието Сергей Игнатов, който още в началото на мандата си обеща да закрие Висшата атестационна комисия и успя да го направи с гласовете на депутатите от ГЕРБ. Резултатите не закъсняха. За 2012 г. научни трудове са защитили 751 преподаватели - от тях прясно назначените професори са 366. Доцентите дори са повече - общо 385.
Лавинообразното увеличаване на хабилитираните преподаватели бе една от темите, които ректорите на всички вузове, шефовете на БАН и Селскостопанската академия и просветният министър проф. Николай Милошев обсъждаха тази седмица на среща в Русе. Според шефа на агенцията по акредитация проф. Боян Биолчев за 2 години имаме 800 професори и 657 доценти, като има катедри, в които няма нито един асистент, а само по-висши научни кадри. "Това не значи обаче, че трябва да кажем на тези 1600 души "вие за нищо не ставате", защото повечето от тях със сигурност си стават. Системата е една от причините, че толкова много се нароихме професорите, а и отпадна задължителната голяма докторска дисертация. Трябва по някакъв начин да гарантираме, че такова нещо повече няма да се случи", заяви министърът. Според него трябва да има промени с разумен баланс в законодателството.
Работна група от ректори и учени ще разработва общонационални минимални критерии, на които трябва да отговарят кандидатите за доценти и професори, съобщиха пред "Сега" участници в срещата. Причината е, че някои от университетите дори нямат вътрешни правила, по които да се избират кандидатите за академични длъжности. Промените ще бъдат записани в правилника за прилагане на закона, които се одобряват от министерството. Това гарантира бързото им влизане в сила, тъй като не се налага новите текстове да минават на гласуване и през парламента.
Че защо да няма офис на Спииди? Ако си поръчаш диплома или професорска титла няма до там да се разкарваш я - директно ти я пращат на адрес
На ден по професор Браво, усърдно работят хората
Ок! Искате хабилитации - добре. Но открит остава въпросът: как да накарате тези, хабилитираните, после да творят наука? Когато си Д-р. и Проф. и вероятно си шеф на нещо (лаборатория, институт, етц,) за какво да се блъскаш да правиш наука? Заплатата ти няма да нарастне ако правиш наука. Още повече че си несменяем шеф - трябва да умреш, за да стане някой друг шеф. Това обезсърчава хората под теб - те пък за какво да се занимават с наука? Заплатата им няма да нарастне с това... Тези въпроси остават нерешими, когато има т.н. "хабилитация". И когато няма "камшик", който да те кара сам да искаш да работиш наука. Вие сте избрали принципа на принудата - даже на гл.асистенти искате титла Д-р! Това не работи! Така че моята хипотеза е: науката е в улица без изход. Общо взето нямат идея как да се "нагласят" нещата в науката. Отделно не са единни. Не им е виновен нито Бате Бабуин, нито Игнатов (макар че те може от користни подбуди да са направили някои-други бели, просто допускам...). Който и да дойде министър и да ги пита: "Какво да се прави?", ще получи 1000 самоизключващи се предложения.
П.С. А и така не мога да разбера къде е проблемът... Говорим за длъжности в автономни организации. Всяка си назначава служителите по свои си правила. За мен реалният проблем е акредитацията на университетите. Голяма част от тях изобщо не произвеждат качествени специалисти. Отделно, производството на евентуално качествени, но ненужни на обществото и икономиката специалисти. Но ако се задълбае в този проблем, ще трябва да се закрият може би половината университети, включително и държавни, а в други ще трябва да се закриват факултети и специалности. Те тогава пък какъв вой ще нададе академичната общност...
Ей тази снимка барем е истинска! Вярно, от средата на 2011 е, на път за Момчиловци, но съм си самият аз!
Таз машина, воеводо, два пъти годишно на село довадя: Веднъж - коги грозде се сбира, на теглич ремарке си закача. Да изкарва чувале от редове, да кара на търговски кантар. А там нервни клиенти ред не спазват и скачат кой по-пръв стока да вземе и сладко винце да стори. Вторий път тази машина на село довадя когато на казан требе да кара пълни бидоне со матрял. Че има стопанин - юнак. Ракийка и винце му требват. Както за негова радост, така и за радост на други... Тази машина, воеводо, все по баирите кара. През девет планини та в десета своя стопанин закарва. Коги спре за почивка, на извор под трънка го сторва - с най-студената прясна водица да наквася морни устни. Ха, остани си със здраве! И друг път да пишеш сериозно...