Стотици турци са сред чужденците, които попълват редиците на ислямистките групи, борещи се срещу силите на Башар Асад, пише Reuters.
Този факт поражда риска някой ден радикализирани и калени в битки мъже да се върнат и да организират атаки на турска земя.
Абу Хюсейн от Шанлъурфа казва, че е изпратил десетки мъже от града, за да се присъединят към джихадистките групи в Северна Сирия и се зарича да продължи да помага с набиране на хора, което според него е божествен дълг.
"Изпращаме тези, които са на пътя на бога за джихад", казва Абу Хюсейн, търговец, за когото местните казват, че набира бойци за Сирия от Шанлъурфа - град със смесено турско, арабско и кюрдско население на около 50 километра от сирийската граница.
"Никой не казва на тези хора да отидат и да се бият. Повечето от тях се събират на групи по трима или петима души и решават сами да отидат", казва той, отклонявайки поканата за лична среща, защото се бои да не подложи на риск дейността си.
Турция е открит поддръжник на опозиционните сили, които се бият срещу режима на Башар Асад, и им помага, като ги пропуска през границите си. Общата граница между двете страни, по чието протежение са разположени палаткови лагери със стотици хиляди бежанци от Сирия, е дълга 940 км. В Турция са намерили убежище над 540 000 бежанци и се твърди, че има още около 100 000 нерегистрирани. А в Истанбул е щабът на сирийските опозиционни сили.
Турската опозиция се притеснява все повече от факта, че радикални ислямистки групи, като свързаните с "Ал Кайда", "Джабат ан Нусра" и "Ислямска държава в Ирак и Леванта", са увеличили влиянието си сред опозиционните сили и са поели контрол на зони в Северна Сирия, близо до границата с Турция.
Присъствието на бойци от мюсюлманския свят, включително турци, увеличава риска сирийският конфликт да се разпространи отвъд границите на Сирия, казва опозицията, обвинявайки турското правителство, че не прави много, за да противодейства на заплахата.
"Това е най-големият ни страх", казва Мехмет Шекер, депутат от опозиционната Републиканска народна партия в Газиантепе. "Там те получават обучение. Идеите им кристализират. Тези хора може лесно да извършат атаки в Турция", казва той. Шекер е един от депутатите, които призоваха парламента да започне разследване за турските бойци в Сирия.
През май бомбена атака уби 53 души в Турция, на границата със Сирия, въпреки че според властите заподозрените са свързани със сирийския режим, а не с ислямисти.
Въпреки това турци все още биват набирани, за да се присъединят към бойците от Северна Африка и Близкия изток, които се бият срещу Асад, често на страната на ислямистки групи, които открито подкрепят "Ал Кайда".
Със снимки турски джихадистки уебсайтове почитат паметта на турските граждани, които са убити по време на сражения в Сирия, докато видео материали в YouTube показват въоръжени мъже да говорят на турски език, по всичко личи от Сирия, като призовават своите сънародници да участват в джихада.
Миналата седмица британският посланик в Турция Дейвид Редауей предупреди турските граждани относно възможността бойци да се завърнат от Сирия и да организират атаки.
"Хиляди чужденци, голяма част от които и от Великобритания, са се присъединили към свързаните с "Ал Кайда" групи в Сирия", написа Редауей в уводна статия във вестник по повод 10-годишнината от взривовете срещу британското консулство и местни офиси на HSBC в Истанбул.
Осман Карахан, турски адвокат на осъдения организатор на нападението, бе убит миналата година, докато се биеше в Сирия. Според джихадистки уебсайтове той е загинал при сражения със силите на Асад.
Това лято пък в джамия в Истанбул се проведе символично погребение на загиналите в сирийската война турци, които подкрепят ислямистките групи.
Според ръководителя на ислямистката асоциация "Озгур-Дер", която набира помощ за сирийците, около 50 турци са загинали в Сирия, а няколко стотици все още участват във войната.
Самата асоциация заяви, че не набира бойци за Сирия, но няма нищо против организациите, които го правят, като ги защити от „черната пропаганда" на западните медии.
Родители на турци, които са заминали на бой, искат държавата да предотврати преминаването на други младежи през границата. Баща от Газиантеп разказва как преди година неговият син е заминал за Сирия.
"Трябваше да попречим това да се случи. Трябваше да му намеря жена. Можех да продам къщата и да започна бизнес за него", казва той.
"Но вече не става въпрос за моя син. Трябва да спрем други деца да отидат в Сирия и сега работя за това. Моят син замина и загубих надежда за него".
Между 1100 и 1700 са гражданите на ЕС, които се сражават на фронта в Сирия, сочат данни от разузнавателните централи на 12 държави, използвани в анализа на Норвежкия институт за отбранителни изследвания, цитиран от белгийските медии.
Групата на чуждестранните бойци е съставена най-често от граждани на Франция, Германия, Великобритания и Белгия. В информациите се уточнява, че пристигналите в Сирия чужденци с белгийски паспорти са от 100 до 300 души.
Според експертите по тероризъм, броят на представителите на дадена държава на сирийския фронт не зависи от политиката на държавата, чието гражданство притежават. По-скоро обяснението е, че по-многобройни са групите от райони, където е по-добре развита мрежата за вербовка на доброволци.
