"Защо не се вземат кадърни лекари, които да си разбират от работата? Това не е бърза помощ, това е бърза смърт. Това може да се види само в България", протестираше преди дни Сурай Михайлов пред сградата на общината в Сандански.
Той е бащата от печалния случай, при който жена роди в линейка на път за родилното, но плодът не оцеля.
Сурай, неговите близки и роднини, както и тези на родилката, поискаха оставки и наказания, както и болницата в Сандански да не бъде повече една структура с тази в Петрич.
Да, в този регион формално има една болница - МБАЛ "Югозападна" и под нейната шапка функционират двете лечебни заведения в Сандански и Петрич. Което - в случая с починалото бебе, означава, че родилните им отделения си делят дежурствата.
През деня работят и двете. Но от 1 до 15-то число нощем функционира само това в Сандански, а от 16-то до края на месеца - само това в Петрич.
29-годишната Валентина Гогова от Сандански получава болки по времето, когато дежури отделението в Петрич.
Според близките ѝ търси помощ в Спешния център в Сандански. Първоначално на жената са изписани болкоуспокояващи и е пратена у дома си. Връща се след няколко часа в по-тежко състояние и е изпратена с линейка към Петрич.
По пътя ражда. Бебето е мъртвородено. Според специалистите в отделението в Петрич то не е починало в линейката, а часове по-рано в утробата на майката. Кога точно е настъпила смъртта би трябвало да отговори експертиза на патолог от "Майчин дом" в София.
В резултат от трагичния случай и последвалите протести е уволнен фелдшерът, който е превозвал родилката.
Свикано е и извънредно заседание на общинския съвет в Сандански, което прераства в скандал, лекарите са наричани "убийци" и "некадърници", а хората от квартала на родилката искат оставката на директора на болница "Югозападна", а ако не се вземат мерки - и тази на кмета.
Получават 29 депозирани оставки на лекари от болницата в Сандански, които на практика означават, че лечебното заведение почти ще спре да функционира, защото няма кой да дава дежурства в повечето отделения.
Случаят повдига редица въпроси. Макар на пръв поглед повечето да са скандални, отговорите им са просто закономерни и доста печални, но скандал няма.
Първо и непосредствено - има ли действително опасност град като Сандански, който е и доста туристическо място да остане без болница?
По-скоро не. Голяма част от медиците заплашват, че напускат от 11 януари, обидени от публичния линч. Те искат признание и извинение, което е по-лесното за кметовете. Ако искаха пари и подобрение на условията за работа, свързано с материалната част, щеше да е по-трудно.
Така че е доста възможно лекарите да бъдат измолени да оттеглят оставките си.
Второ - опасно ли е за пациентите една болница да се намира в два града и защо изобщо е така?
Отново - по-скоро не. Макар че по конкретния случай с родилката още да текат проверки, засега не изглежда проблемът да е в това, че се е наложил транспорт до Петрич. Плодът е мъртвороден и проблемът е възникнал доста преди това. Какъв е той и доколко е въпрос на медицински пропуск няма как да знаем за момента.
Пътят между двете болници с линейка е около 20 минути, с кола - около 30. Само в рамките на София при задръствания може да се наложи да се пътува повече.
Но това обединение на двете лечебни заведения, според медиците, е единственият начин за оцеляването им. Те се сляха през 2017 г., а процесът започна след като сметките на болницата в Петрич бяха блокирани от НАП заради дължими осигуровки, лечебното заведение имаше и огромни дългове, които общината не успяваше на покрие, и беше практически във фалит.
Идеята да подобно сливане е от една страна намаляване на разходи - за администрация например, но и за привличане на повече финансиране от здравната каса. Болница с повече отделения, апаратура и персонал може да сключва договори за повече клинични пътеки и да получава повече пари.
Например така се спасяват някои отделения в двете болници, които или нямат лекари, или само един и съответно не могат да съществуват самостоятелно.
Сливането не елиминира изцяло генералния проблем с липсата на кадри и повече финансиране, но поне е решение, което изглежда работи - настоящото общо лечебно заведение има по-добри показатели.
Като стана дума за финансиране - малките общински болници, каквито са тези в Петрич и Сандански, имат основно социални функции.
Те работят предимно по по-евтини пътеки на здравната каса, срещу което, естествено, поемат и по-леки и масови случаи. Нямат нито апаратурата, нито специалистите за по-скъпата медицина в София и Пловдив например.
Нямат и толкова пациенти с финансови възможности, точно обратното - част от контингента им дори няма здравни осигуровки. И, твърдят медиците от Сандански, дори се случва болницата да плаща вноските на част от тях, за да може да получи пари от НЗОК за лечението им.
Всичко това, естествено, трудно привлича и персонал, а липсата на кадри е другият огромен проблем за подобни болници.
Кметовете опитват да помагат като например осигуряват безплатни квартири и дори стипендии, но те трудно могат да компенсират липсата на особено кариерно развитие и високи заплати.
Едно е сигурно - ако болниците в Сандански и Петрич бъдат разделени отново, краят им ще е бърз, а проблемът със здравеопазването в региона - в пъти по-голям.
Проблемът в случая всъщност е в друга структура.
Макар че недоволството на местните роми отнася болницата, спешният център, който връща жената, а след това осигурява линейката, не е част от нея.
Това е объркващо, а и е спорно дали гражданите са длъжни да го знаят, но обичайно в по-малките градове филиалите на Спешна помощ се намират физически болниците, но реално не са част от тях.
Болниците са търговски дружества - в случая общински, а спешна помощ и линейките ѝ са държавни и под шапката на министерството на здравеопазването. Те се финансират от бюджета, а не от здравната каса.
А спешният център има дори по-голям кадрови и материален проблем от болницата.
На щат в него трябва да има 7 лекари, но реално са само двама. Във фаталната вечер на смяна са двама фелдшери и един специализант, а нощта е била изключително натоварена.
Линейките са две, и ако се наложи пациент да бъде транспортиран до по-голям град като Благоевград или София, Сандански остава с една спешна кола, което е доста рисковано.
Така че колкото и да му се иска на Сурай Михайлов отнякъде да се вземат кадърни лекари в Сандански - няма от къде. Дори обратното - има опасност и "некадърните" да изчезнат.
Гневният баща не е прав и че това е бърза смърт. Да, смърт е, но бавна.
Добре дошъл е с цялата махала в София да продължи протеста си на жълтите павета - където му е мястото.
