Недоверчиви в началото, те отварят очите си широко и бавно влизат в морето. След това младите момичета и жени се отпускат, започват да се смеят, да се плискат, а малко по-късно вече се борят с вълните, повалящи ги във водата. Те отмятат глави назад, а смехът им е изпълнен с радост и истинско щастие.
Повечето от тях виждат морето за първи път
Тези жени са палестинки от Западния бряг, който няма излаз на море, а израелците не ги пускат да преминат. Те рискуват да бъдат обект на съдебно преследване, заедно с дузината израелски жени, които ги отвеждат на плажа. Всъщност това е част от смисъла на пътуването - да протестират срещу несправедливото според тях и домакините им законодателство.
В хаотичния кръговрат на взаимоотношенията между израелци и палестинци - липса на преговори, взаимни обвинения, нарастващи различия и дехуманизация - това незаконно пътуване е рядко събитие, което обединява най-семплите удоволствия с най-сложната политика. То демонстрира защо съжителството тук е трудно, но освен това и защо и в двата лагера има хора, които отказват да го приемат.
"Това, което правим ние, няма да промени ситуацията," казва Хана Рубинщайн, която пътува от Тел Авив до Халифа, за да вземе участие в протеста. "Въпреки всичко обаче, това е още едно действие, което се противопоставя на окупацията. В бъдеще хората ще питат нас, така както питаха германците: "Знаехте ли за това?" и тогава аз ще мога да кажа: "Да, знаех. И действах"."
Тихо еврейско дамско неподчинение към законите
Тези посещения започват преди една година по идея на израелските жени - и за това време те успяват да прераснат в малко, но устремено движение на гражданско неподчинение.
Илана Хамерман, писател, преводач и редактор, прекарва известно време в Западния бряг, докато учи арабски, когато едно младо момиче там й признава, че отчаяно иска да се махне от района, поне за ден.
Хамерман, която е 66-годишна вдовица с голям син, решава да я прекара нелегално през границата и да я заведе на плаж. Последвалото пътешествие, което след това е описано в статия на Хамерман за уикенд изданието на в. "Аарец", вдъхновява други израелски жени да я поканят да говори с тях, което от своя страна довело до създаването на групата "Няма да се подчиним". Освен това, тази статия провокира и някои десни организации да я издадат на полицията, която я вика на разпит.
В реклама, публикувана в един от израелските вестници, групата жени заявява: "Не можем да приемем за валиден Закона за свободното навлизане в Израел, който позволява на всеки израелец и всеки евреин да се движи свободно във всички региони между Средиземно море и река Йордан, докато същевременно палестинците са лишени от същото право.
На тях не им е разрешено свободно движение в окупираните територии, нито пък им е позволен достъпът до градовете отвъд зелената граница, където сe намират семействата, нацията и традициите им. Те и ние, всички обикновени граждани, предприемаме тази решителна стъпка с чиста съвест.
По този начин ние бяхме привилегировани да изживеем едни от най-красивите и вълнуващи дни в живота си, както и да се запознаем и сприятелим с нашите смели палестински съседи и заедно с тях да бъдем свободни жени поне за един ден".
Палестинките преминават контролните пунктове дегизирани като еврейки
Полицията е разпитала 28 израелски жени, като техните показания в момента се обработват. Досега няма палестински жени и момичета, арестувани или разпитвани от полицията.
Пътуването до плажа миналата седмица следва изграден модел: палестинските жени се дегизират, което в техния случай означава по-скоро разголване, отколкото обличане на специални дрехи.
Те сядат на задните седалки на израелски коли, карани от еврейски жени на средна възраст - и свалят своите забрадки и дълги рокли. Когато колите преминават през израелския пропусквателен пункт, всички се усмихват естествено и махат любезно с ръце.
По-рано, израилтянките са оставили играчки и различни съоръжения в дома на една палестинка, която в момента обзавежда детска градина. Израелките помагат на палестинките и при всякакви медицински и юридически проблеми.
Ежегодно се отпускат само няколко десетки хиляди пропуски за палестинци
Израелската войска, която преди две десетилетия започва да ограничава придвижванията на палестинците в Израел, за да предотврати тероризма по време на кървавите въстания, сега отговаря за издаването на разрешителни пропуски за палестински визити в Израел.
Около 60 000 пропуска ще бъдат издадени тази година, което е два пъти повече от 2010, но въпреки това си остава символична цифра за населението от 2.5 милиона души в Палестина.
Хамерман смята тези пропуски за документация на колониалистки бюрократи, които вместо да задоволяват потребности, ги ограничават. Някои хора обаче я атакуват за това, че избира сама на кои закони да се подчинява и на кои - не.
Гостенките от Палестина често са със сложна биография. В повечето от семействата им мъжете са били в затвора в някой момент. Например Манал, която не е виждала досега морето, е на 36 години, с три деца и бременна с четвърто; пет от братята й лежат в израелски затвори, а друг неин брат е бил убит, когато е влязъл в заселническо религиозно училище, въоръжен с нож.
Тя, не особено изненадващо, говори с доста рязък тон. "Всичко това е наше," коментира тя в Тел Авив. Със сигурност тя не се връща по родните си места като убеден ционист, но в рамките на деня възгледите й изглежда стават по-многопластови, или поне губи част от увереността си - докато намира покой в компанията на израелски жени, които казват, че също приемат тази земя за свой дом.
Друга гостенка живее в бежански лагер заедно със съпруга си и децата си. Семейството й не одобрява посещенията й ("Питат ме: Как можеш да бъдеш сред евреи? Нима си станала колаборационист?", споделя тя) - и все пак тя не крие облекчението, което изпитва от напускането на пренаселения лагер за еднодневни забавления с приятели.
Въпреки културните разлики, палестинки и еврейки се разбират забележително добре
Все пак пътешествията до плажа - досега седем на брой - са породили и някои моменти на напрежение. Опитите да бъде предизвикан интерес към каузата в университетска библиотека се проваля. Покана за пренощуване в Израел е посрещната с отказ от палестински съпрузи и бащи.
Домашно приготвената кашерна израелска храна не прави особено впечатление на палестинките. А на изпълнения преди всичко с евреи плаж, присъствието на полицията изнервя всички. Затова при последната визита е избран плаж в Джафа, който често се посещава от израелски араби. Там никой не обръща внимание на посетителите.
Вечерята е изненадваща. Хагит Ахарони, психотерапевтка и съпруга на знаменития израелски готвач Израел Ахарони, е член на групата - така че гостите на плажа вечерят на покрива на дома на Ахарони, пет етажа над елегантния булевард "Ротшилд", където в момента са разпънати стотици палатки на израелци, недоволни от високите цени на имотите.
Гостите одобряват ястията на Ахарони - и палят цигари, нещо, което не могат да правят на обществени места в родината си, на фона на жизнерадостна палестинска музика. И докато порозовяващото слънце залязва над Средиземноморието, те танцуват с приятелите си израелци.
Ахарони споделя: "В продължение на 44 години ние окупираме чужда страна. Аз съм на 53 години, което значи, че през по-голямата част от живота си съм окупатор. Не искам да бъда такава. Да, извършвам незаконен акт на неподчинение. Не съм Роза Паркс, но й се възхищавам, защото е имала смелостта да наруши закон, който е бил нереден и неприемлив."
