В последните години голяма част от българските политици абсолютно неглижираха начина, по който изглеждат, но това не се случи заради удобството, а заради безразличието и липсата на здравословен интерес.
Амбициите от края на 90-те, които заличаваха комплексите на социализма, се смириха, а избраните забравиха, че тяхната публичност е и начин на влияние.
За света около нас промяната се превърна в тема, която постоянно присъстваше в дебатите за политическа култура. Щабове от имиджмейкъри не изпускаха от очи тенденциите в поп-музиката, в модерното изкуство, в литературата и фотографията, защото искаха да бъдат сигурни, че любимците им стоят и изглеждат адекватно, че говорят езика на модерните хора, че гледат филмите, които гледат те.
В задължителен елемент от оцеляването се превърна посланието, което изпращаш.
А у нас стана актуално да се копира Тодор Живков, а част дамите, с трайно присъствие в коридорите на властта, поразително напомняха за Дража Вълчева.
Всяко връщане назад в историята припомня, че първото разграничаване на политическия елит е именно външното.
Медиите правят този процес още по-видим, а мъжете и жените свикват да подражават на Кенеди, на принцеса Грейс, на Маргарет Тачър.
Представете си сега размера на бедствието, ако днес поискаме да изглеждаме като някои от нашите депутати. Или министри.
Изберете един и го последвайте. Аз не бих се осмелила. Изключения има, но те се броят на пръсти, при това на едната ръка. Не е за вярване, че след толкова години все още трябва да се припомня, че модата е средство. Тя визуализира начина, по който се променяме.
Дрехите могат да бъдат прочетени като знак или символ.
Те се превръщат в олицетворение на идеите, които защитаваме, затова всеки, който е заплашен, периодично да вижда образа си в телевизора, е добре да познава техния подтекст.
Това означава интерес - четене на книги, списания, модни блогове, досег с изкуство и музеи. Добрият вкус се отглежда методично и дисциплинирано. Малко са онези, които се раждат научени, но и те тренират формата си, бъдете сигурни.
Наричам това правилото на Пипи Дългото чорапче.
То гласи: "За да се научиш да свириш на пиано, без пиано, са необходими страшно много упражнения".
Оттук нататък ще давам примери предимно за жени, защото тяхната чувствителност към облеклото и външния вид е по-видима.
Мъжете, по правило, са по-консервативни и следователно по-трудно бъркат.
Понякога е удивително колко много сила дава една добре избрана рокля, когато попадне в светлината на прожекторите. Затова е невероятно колко рядко се използват вдъхновението и талантът на доказаните млади български дизайнери. Сътрудничеството с тях може да бъде кауза, добър пример, а защо не и да носи полезен икономически ефект.
С идването на всяка нова власт се надявам, че освен експерти, съветници и пиари, в политическите кабинети ще влязат и консултанти по стила.
Познавам хора, които гледат с презрение на интереса към модата. Намират го за елементарен на фона на своите високоотговорни дейности.
Нищо лошо, всеки е свободен да има мнение, но когато ангажиментите включват публичност, присъствието на стилист е и необходимо, и полезно.
За съжаление, експертизата на много малко от тях е наистина сериозна, тъй като и в тази дейност важи пазарното правило - каквото търсенето, такова и предлагането.
Дори, когато фотоапаратът не гледа в нас, има няколко отправни точки, с които се започва:
елегантност и минималистични силуети, умереност в аксесоарите, поддържани коси без сложни прически, отлични материи.
Заради фактологията, включително и от последната седмица, припомням няколко примера , които се превръщат в симптом, показвайки пълна липса на адекватност.
- "Вафли" в косите. Без коментар. Просто червен печат за много лош вкус.
- Лица, гримирани като източни маски. Недопустимо е за страна, където всеки добър магазин за козметика предлага професионална и компетентна консултация.
- Костюми от ламе. Не помня кой въведе този тренд в българския парламент, но намери сериозни последователки. Харесва се, особено, при клетви и тържествени случаи.
Ефектът е визия на погребален агент от Бронкс.
- Жакардови десени. Ще перифразирам Карл Лагерфелд, който напомня, че това е много специална шарка и когато не се използва правилно, жената изглежда така, сякаш е облякла канапето си.
- Боси крака. Има две крайни мнения, защото и протоколът не е това, което беше. Французойките, например, не забравят, че е по-добре да имаш две бръчки на челото, отколкото една на чорапите.Американките често следват Барбара Уолтърс, която казва: "Спрях да нося чорапогащници преди много време, защото това е болезнено и те винаги се късат". Една от верните й последователки е самата Мишел Обама, която периодично скандализира по-консервативната публика с голи крака.
- Цвете на ревера. Допълнение, което изглежда неуместно в залите на властта. Леконравно е и изпраща точно такова послание.
- Лоши материи. Без съмнение, добрите са няколко - вълна, кашмир, памук, коприна. Останалото не се купува по никакви причини.
- Неудачен избор на цветове. Прието е, че основната палитра се движи в ограниченията на тъмносиньо, черно,сиво,бежово,бяло. За да не изглежда безхарактерно и скучно, по-интензивен колорит може да се появи в аксесоари - най-добре в шалове.
- Твърде сериозно облекло, независимо от контекста. Отношението към хубавата дреха може да се забележи във всеки един момент. Никой няма да бъде упрекнат, че носи джинси и мокасини при обиколка из избирателните си райони. Нелепо е да си с костюм в полето, както и с вкаменена от лак прическа и с лачени обувки на селски площад;
- Свръхкилограми. Възможно е да звучи обидно, но качването на тегло пред очите на избирателите има еднозначно тълкуване. Когато причините са здравословни, трябва деликатно да се обяснят.
Иска ми се повече да не пиша такива текстове. Социалните медии вече вършат много работа, защото остават безмилостни както към политическите позиции на лидерите, така и към заявеното чрез визията.
В обществата, които наблюдават под лупа своите избраници, тя се използва и за привличане на вниманието към определени каузи. Така, през на пръв поглед прозични дейности, обществото тренира рефлексите си, защото стилът е част от компетентността.
Ниските обувки
По света 2014-та беше призната за година на сериозни феминистки влияния в модата. Заради силните жени, които я създават и управляват, и два пъти по-силните, които я следват. Колекцията пролет-лято на Миуча Прада беше съвършеният визуален израз на тази тенденция. Едва ли подсъзнателно, сексапилните обувки на 12-сантиметров ток бяха детронирани от ниски и почти равни, а удобството стана задължително. Прекалено специалните дрехи изискваха внимание, а дискомфортът разсейваше.
Любителите на конспиративни теории видяха в тези послания постепенното лансиране на възможността, много скоро, жена да бъде избрана за президент на Съединените щати. Модата и политиката продължиха да се свързват все по-смело и това не означаваше само антирасистки или антивоенни лозунги върху тишъртите...
А ние? Ние все още се учим.
