Сред гостите на прочутата среща на Билдербергите, провела се този уикенд в периферията на Лондон, са елитът на Google, Amazon и Microsoft. И е доста уместно те да са там, наравно с прочутите имена от световния политически и военен естаблишмънт.
Ако не друго, тази седмица се потвърдиха всички звучащи абсурдно конспиративни теории, че правителствата и корпорациите си сътрудничат, за да поробят населението
Guardian разкри, че американската Национална агенция за сигурност е надничала свободно в онлайн живота на почти всички, както и че тя може да преравя вашите имейли, да прослушва разговорите ви в Skype, да следи "как се оформят идеите ви, докато пишете", както се изразява служител на американската разузнавателна общност - и очевидно това става със съучастничеството на корпоративните онлайн титани.
Всички замесени са опозорени, но като че ли ръководителят на американското правителство ще пострада най-много. Барак Обама винаги е имал доста общи неща с Apple и Facebook тайфата.
Точно като тях, той носеше обещанието за модерност - лъскав, "готин" имидж, контрастиращ с мудните, изглеждащи старомодно техни конкуренти. (Обама рядко е виждан без BlackBerry и iPod; Маккейн и Ромни за сметка на това идват от ерата на ръчната пишеща машина.)
Но подобно на тези ранни Интернет гиганти, той обещаваше нещо повече от просто неформален, "готин" стил. Той обещаваше да бъде и по-добър. Неформалното мото на Google е "Да не бъдем злонамерени". На Обама беше "Надежда".
Вероятно хората са изгубили наивността си по отношение Google и Facebook отдавна - осъзнавайки, че макар основателите им да са хлапета, носещи дънки вместо официални костюми, те са не по-малко кръвожадни от всеки друг капиталистически хищник.
Но сега и репутацията на американския президент ще пострада от същото. И призмата на Prism ще разчупи ореола, който някога го заобикаляше.
Проблемът е, че Обама не само е оторизирал продължаването на програма за държавен шпионаж, срещу която някога се е противопоставял - той дори активно я е разширявал
Представителите на разузнавателната общност, служещи пряко на американския президент, неслучайно се хвалят в станалата публична 41-странична презентация - изпълнена впрочем с грандиозни формулировки и оглавена с лъскаво лого и елегантни корпоративни шрифтове - със способността си да събират данни "директно от сървърите" на компании като Microsoft, Apple и Yahoo; дори и той да не е идеологът на това, скандалът ще остави трайно петно в биографията му. В момента в очите на мнозина той се е превърнал в Джордж У. Обама.
Има нещо иронично в това как президент, редовно заклеймяван като "либерал", ще остане в историята с мандат, опетнен от поредица от крайно нелиберални действия.
Още в кампанията за първия си президентски мандат Обама обеща (но всъщност така и не го стори) да закрие лагера в Гуантанамо Бей, където задържани остават повече от десетилетие дори без предявено обвинение (въпреки че и американският Конгрес носи не по-малка вина за това).
Той превърна в рутина употребата на безпилотни летателни апарати, унищожаващи врагове на САЩ директно от небесата - и редовно вземащи жертви сред невинното население, както лично той е признавал.
Миналия месец се потвърди, че министерството на правосъдието на Обама е подслушвало репортер на Fox News на име Джеймс Роузън, проследявайки движението му, изисквайки данни за телефонните му разговори и дори изземвайки двудневен архив на личните му имейли, в издирване на източник на изтичане на информация от Държавния департамент.
Това става скоро след като Обама заяви, че "няма да се извинява", че администрацията му е иззела двумесечен архив на данни за телефонни разговори на Associated Press. Нищо чудно, че дори цитаделата на американския либерализъм, редакционният коментар на New York Times, тази седмица заяви, че "администрацията на президента е изгубила достойнство", по-късно омекотявайки все пак удара с допълнението "в този случай".
Все по-трудно става за либералите да защитават Обама
Един безнадежден опит за това бяха твърденията, че може би президентът на САЩ не е знаел какви ги върши NSA зад гърба му, въпреки че за медиите не е тайна, че Prism в последно време е основен източник на съдържание за дневната сводка от новини, която президентът чете.
Когато обаче стигнеш до това да заявяваш, че твоят герой не е злонамерен, а просто безполезен, значи наистина си загазил сериозно.
Що се отнася до уеб компаниите, ролята им остава относително неясна. Първоначално те настояваха, че връзката между тях и властта на "пълен достъп навсякъде", описвана в PowerPoint презентацията на Prism, е лъжа и няма подобно сътрудничество.
И все пак вътрешни хора от бранша разкриват пред медиите, че е "изключително трудно да се вярва, че компаниите не са знаели", че NSA събира данните им, защото подобен пробив без тяхно знание "би бил забелязан изключително бързо".
Което оставя трета възможност: презентацията на Prism да е преувеличена, за да изглежда по-привлекателна за потенциалните клиенти на Prism в разузнавателната общност на САЩ, Великобритания и други страни.
Каквато и да е истината, маловероятно е случилото се да има траен ефект върху успеха на уеб гигантите. Донякъде и заради всеобщия цинизъм: много хора приемаха и досега, че тези големи компании така или иначе злоупотребяват с защитата на личната им информация. Но и защото взаимоотношенията ни с уеб гигантите са на взаимозависимост.
Когато се разбра, че Starbucks, Amazon и Google са укривали данъци, очевидно беше, че Starbucks ще понесат най-тежко гнева на потребителите - просто защото е лесно да пресечеш улицата и да си вземеш чаша кафе от друго място. Amazon е по-труден за избягване, а Google - практически неизбежен. Дотолкова зависим от услугите на тези компании, че просто свиваме рамене и продължаваме напред.
И точно тук е сърцевината на проблема - промяната в живота ни, която прави възможни подслушвания с мащабите на Prism
Във времената на Джон льо Каре и шпионите през Студената война, личната информация е била труднодостъпна. Тогава шпионите са разчитали на хартиени документи, натъпкани в картонени папки, или на оперативни работници, стоящи в сянката зад ъгъла на улицата, принудени да събират ръчно всяка частичка информация с цената на огромни усилия. И тогава хората са разкривали личната си информация в много малки обеми и крайно неохотно.
Сега всички ние сме крайно либерални за най-дълбоките си тайни, разпръсквайки ги публично с щедрост, която нашите предтечи не биха могли въобще да си представят. Докато някога сме изпращали любовни писма в запечатан плик, или сме пъхали снимките на нашите деца в дебелия семеен албум, сега подобни лични неща се изпращат на сървъри и "облаци", притежавани и управлявани от хора, които нито познаваме, нито някога ще срещнем.
Може би приемаме, че името ни, адресът ни и предпочитанията ни при търсене ще бъдат видени от някакви незнайни корпоративни очи - може би дори не от живи хора, и не възразяваме толкова. Приемаме, че най-лошото, което може да се случи, е Google да ни лазят по нервите с дразнеща реклама, или Spotify да ни препоръча Тейлър Суифт.
Но ако тази информация се оказва и на други места, ако правителството може да я получи в момента, в който я поиска, или дори без да я поиска, това означава нещо съвсем различно.
Това означава, че разузнаванията вече могат да наблюдават цялото население, макар и приватизирайки тази задача, на практика аутсорсвайки шпионирането му на титаните в уеб.
Което ни оставя някакъв избор: или да се опитаме да върнем духа обратно в бутилката и да се върнем към някогашните си навици за защита на личната си информация (което звучи маловероятно), или да изискаме компаниите да бъдат неотстъпчиви, когато бъдат притискани от правителствата да разкриват нашите лични данни.
Не е лесно, да. Или другият вариант е да изискаме законодателната власт да промени правилата, ограничавайки безграничния апетит на изпълнителната власт за информация за всички.
Трудно е да бъдем оптимисти, защото технологията вече е направила тази информация твърде изобилна, твърде изкусителна, за да устоят разузнаванията на изкушението да вземат колкото пожелаят от нея. И, което е най-странното от всичко, самите ние сме тези, които сме направили възможно това - като сме станали информатори за самите себе си.
Дълбокото гърло II
За разлика от източника за аферата "Уотъргейт" - Дълбокото гърло, чиято самоличност беше разкрита полуофициално десетилетия след скандала, тук 29-годишният Едуард Сноудън се разкри сам.
Защо решихте да проговорите?
- NSA са изградили инфраструктура, която им позволява да прихващат почти всичко. С тези възможности огромната част от комуникациите между хората автоматично се поглъщат от разузнаването, дори без специално да се поставя това за задача.
Ако искам да видя вашите имейли или телефона на жена ви, достатъчно е просто да прихвана комуникациите. Мога да получа имейлите ви, паролите ви, списъка с телефонните ви разговори, кредитните ви карти... Не искам да живея в общество, което се занимава с такива неща... Не искам да живея в свят, където всичко, което правя или казвам, се записва. Това не е нещо, което желая да подкрепям или с което да се съобразявам."
Нуждата от разузнаване не е ли абсолютна необходимост, за да се намалят шансовете за терористични атентати като този в Бостън?
- Трябва да определим защо тероризмът е нова заплаха. Всъщност винаги е имало тероризъм. Бостън беше престъпление. Той не беше толкова въпрос на шпионаж, а на обикновена, старомодна работа на полицията. И полицията и сега е достатъчно добра в това, което прави."
Приемате ли се като "новия Брадли Манинг" (сержантът, осигурил на WikiLeaks стотици хиляди грами секретна информация, който сега е изправен пред военен съд в САЩ - бел.р.)?
- Манинг беше класически вътрешен източник. Той се вдъхновяваше от идеята, че прави нещо за благото на обществото."
Смятате ли, че това, което сторихте, е престъпление?
- Достатъчно престъпления сме видели и от страната на правителствата. Лицемерие е да се твърди, че разкриването на тази информация е престъпление. Влатта стеснява обществената сфера на влияние."
Какво очаквате да ви се случи?
- Нищо добро.
Защо се преместихте в Хонконг?
- Мисля, че е много трагичен фактът, че един американец трябва да мигрира на място, което има репутация за по-малка свобода. Все пак Хонконг има известна репутация на свободна държава, въпреки че е под китайска юрисдикция. Там има силни традиции на защита на свободното слово."
Какво разкриват изтеклите документи от NSA?
Че NSA редовно лъжат при свидетелства пред Конгреса за мащабите на шпионажа в Америка. Когато в сенатска комисия беше зададен въпросът какви са мащабите на подслушванията в САЩ, NSA обявиха, че не разполагат с инструментите, за да осигурят отговор на този въпрос.
Което е лъжа: имаме инструментите, аз самият разполагам с карти, показващи къде хората са най-следени. Събираме дори повече цифрови комуникации от Америка, отколкото от Русия.
Ами протестите на администрацията на Обама срещу дейността на китайските хакери?
- Америка хаква всички и навсякъде. Американците много обичат да правят разграничение между "нас" и "другите". Ние обаче сме в почти всяка страна в света. И не сме във война с тези страни."
Възможно ли е да се защити човек от държавен шпионаж чрез по-стриктна сигурност?
- Нямате дори смътна представа какво е възможно. Мащабите на възможностите им са стряскащи. Можем да поставяме проследяващи устройства в коли. След като тръгнете на път, без проблем можем да идентифицираме колата ви. Никога не можете да бъдете напълно защитени, каквито и предпазни мерки да вземете.
Семейството ви знаеше ли, че ще проговорите?
- Не. Семейството ми все още не знае какво се случва... И преди всичко се боя, че те ще преследват семейството ми, приятелите ми, партньорката ми. Всички, които са ми близки...
И ще се наложи да живея с този страх до края на живота си. Няма да мога да поддържам връзка с тях. Властите вероятно ще действат безмилостно по отношение на всички, които са ме познавали. Това не ми дава мира нощем и не мога да заспя.
Кога решихте, че ще разкриете документите?
- Понякога виждаш неща, които те притесняват. Когато виждаш всичко, осъзнаваш, че някои от тези неща са чиста злоупотреба. Съзнанието за престъпна злоупотреба се трупа. Не е да съм станал една сутрин и да съм решил, че това е, дотук. Това беше естествен процес.
През 2008-а много хора гласуваха за Обама. Аз не гласувах за него, гласувах за трета, малка партия. Но все пак вярвах на обещанията на Обама. Исках още тогава да разкрия сведенията, но изчаках заради избора му. Той обаче продължи с политиката на своя предшественик.
Каква беше реакцията ви на отхвърлянето на документите от Обама, който същевременно призова за дебат за баланса между сигурност и откритост?
- Инстинктивната ми реакция беше, че той самият се затруднява да защитава стореното. Той се опитваше да оправдава неоправдаемото, и добре го знаеше.
Какво мислите за обществената реакция при разкритията?
- Изненадан съм и се радвам да видя, че обществеността реагира така силно в защита на правата, жертвани от властта в името на сигурността. Не е като "Окупирай Уолстрийт", но има доброволческо движение, което смята да излезе на улиците на 4 юли в защита на Четвъртата поправка в конституцията на САЩ, наречено "Възстановете четвъртата поправка", което тръгна от Reddit. Реакцията в Интернет беше огромна и беше на тотална подкрепа.
Анализаторът на външната политика във Вашингтон Стив Клемънс разкри, че е чул на летище "Дълес" как мъже обсъждат след конференция на разузнаването, че и репортерът, и източникът на информацията около скандала трябва да "изчезнат". Какво мислите по въпроса?
- Имаше някои реакции на тази публикация, че "истинските шпиони не говорят по този начин". Аз самият съм разузнавач и мога да ви кажа, че точно така говорят. Когато сме имали спорове как да се реагира на престъпни действия, те не защитават гарантирането на спазването на човешки права - те настояват за решителни действия.
Те казват, че е по-добре да изриташ някого от самолет, отколкото да оставиш човека да стигне до съд. В шпионските среди доминира цялостна авторитарна нагласа.
Имате ли планове как да се защитите?
- Единственото, което мога да правя, е да оставам тук и да се надявам правителството на Хонконг да не ме депортира... Ако се стигне до подобна ситуация, ще търся убежище в страна с ценности, където да съм в по-малка опасност. Засега страната, в която най-много бих се чувствал защитен, е Исландия.
Те застават зад хора по въпросите на свободата в Интернет. Нямам представа обаче какво ще се случи с мен в бъдеще. Биха могли да ме пуснат за издирване чрез Интерпол. Не мисля обаче, че съм извършил престъпление извън територията на САЩ - и мисля, че подобна стъпка би изглеждала пред целия свят като политическа.
Мислите ли, че вероятно накрая ще се окажете в затвора?
- Не бих могъл да направя това, което сторих, без да поема риска да лежа в затвора. Не можеш да се изправиш пред най-могъщите световни разузнавателни агенции и да смяташ, че не си изложен на риск. Ако те искат да те хванат, с течение на времето неизбежно ще го сторят.
- Как се чувствате сега, почти седмица след първото публикуване на документите?
- Мисля, че публичната реакция на гняв и шок е оправдана. Това ми дава надежда, че без значение какво ще се случи с мен, в крайна сметка това ще доведе до положително развитие за Америка. Не очаквам обаче отново да видя дома си и семейството си, въпреки че това е, което искам най-много.
