Защо американските деца разчитат на родителите си да правят неща за тях, които те самите биха могли да направят? Как разбиранията за "семеен отдих" на работещите американски родители се отразяват върху нивата им на стрес? Това са само два от въпросите, на които учените от Центъра за изследване на ежедневието на семействата (ЦИЕС) към UCLA се опитват да отговорят чрез работата си.
Антроположката Елинор Окс и нейните колеги в калифорнийския университет в Лос Анджелис от години изучават семейния живот в отдалечени кътчета от света като Самоа и перуанските територии около Амазонка. През последното десетилетие обаче те се съсредоточават върху едно общество, което е много по-близо до тях самите - американската средна класа.
Парадокс: вместо да правят децата си независими, родителите ги затрупват с грижи
Преди десет години екипът от UCLA се заема да прави видеозаписи в рамките на една седмица, които улавят почти всяка минута от семейния живот на 32 семейства от южна Калифорния. От тогава насам, те анализират заснетите кадри, наблюдавайки поведението, коментарите им и дори съдържанието на хладилниците им за характерни признаци.
Семействата, кандидатствали за участие в проучването, са били най-често собственици на домовете, в които живеят, като са имали между две и три деца, поне едно от които е на възраст между 7 и 12 години по време на заснемането на видеата. В около 1/3 от тези семейства има поне един член, който не е от бялата раса, а родителите в две от тях са с еднакъв пол. Всяко от семействата е било заснето с две камери и било наблюдавано постоянно от поне трима учени.
Основният извод от изследването: семействата са силно ориентирани към децата в тях, което може би обяснява "дилемата на зависимостта", регистрирана в средната класа, коментира Окс. Целта на родителите основно е да развият самостоятелността на децата си, но вместо това те ги отглеждат по начин, който ги прави сравнително зависими от тях - дори и децата да разполагат с необходимите умения, за да действат сами, обяснява тя.
В Западната цивилизация децата са като цяло освободени от принос към общността
Същите родители освен това обикновено имат и специфично, твърде идеализирано разбиране за понятието "семеен отдих", разкрива Тами Кремер-Садлик, бивш изследователски директор в ЦИЕС и понастоящем ръководител на катедрата по социални науки в UCLA. Тези идеали изглежда създават чувство за вина, когато работата взема превес над семейния живот, и карат родителите да се чувстват принудени да създадат перфектна семейна среда за отдих. Изследователите отбелязват, че присъствието на теренните наблюдатели вероятно е повлияло на поведението на някои от семействата.
Една от областите с особено значение за учените е начинът, по който децата развиват чувство за морална отговорност. Окс, която започва кариерата си в отдалечени кътчета на света, изучавайки "бебешкото говорене", забелязва, че в Западната цивилизация децата са много по-беззащитни в сравнение с тези от останалите култури, които тя и колегите й са изследвали.
В тези култури се очаква малките деца да имат значителен принос в общността, обяснява Окс. Децата в Самоа са задължени да поднасят храна на по-възрастните, стоейки търпеливо до тях, докато се хранят, както е показано в един от заснетите от учените видеоклип. Друг видеоматериал показва момиченце на възраст около 5 години в региона на Амазонка, което се катери по голямо дърво, за да набере папая и помага за пренасянето на дърва, по-дебели от крака й, с които да се поддържа огънят.
При затруднения мама/татко винаги са наоколо, за да помагат на отрочето си
За сравнение, клиповете, заснети в САЩ, показват как родителите от Лос Анджелис се съсредоточават повече върху децата си, използвайки улеснен начин на говорене с тях, вършейки по-голямата част от домакинската работа и намесвайки се бързо, когато децата изпитват затруднения да изпълнят дадена задача.
В 22 от 30-те семейства децата често са игнорирали или са отказвали на молбите за помощ, показва проучване, публикувано в изданието Ethos през 2009. В останалите осем семейства, децата въобще не били карани да вършат нещо съществено. В някои случаи, децата редовно искали услуги от родителите си - като например да им подадат приборите за хранене. "Как се очаква да си режа храната сама?" си спомня Окс едно момиче да пита родителите си.
Искането от децата да вършат нещо е водило до много преговори - и когато родителите са се обръщали към тях, това често е изглеждало сякаш молят за услуга, а не изискват подчинение, коментират изследователите. Докато били интервюирани за поведението си, родителите споделили, че често пъти им се е струвало твърде голяма разправия да молят децата си за каквото и да било.
Тотална липса на самостоятелност, дори за елементи на личния тоалет
Например, една "сделка", заснета на видео, показва 8-годишно дете на име Бен, отпуснало се на канапе близо до външната врата, вдигнало бялата си висока маратонка с вързани връзки пред баща си.
"Тати, развържи ме," моли се той. Баща му пък го убеждава, че Бен трябва да бъде възпитан и да помоли. "Моля те, развържи ми обувката", казва детето с непроменен тон. След като баща му му угажда, Бен продължава: "Моля те, сложи ми обувката обратно и я завържи," а баща му се подчинява.
Следващите думи на Бен са: "Моля те, вземи ми якето от гардероба". Тогава баща му най-накрая казва, че Бен трябва да направи това сам. "Не е ли удивително?", възклицава Окс. "Бащата го кара да направи нещо сам, едва когато вече малкият му се е качил на главата".
Не че децата не са способни да изпълняват задачите, или че родителите им не изразяват необходимостта си от тяхната помощ, поясняват учените. По-скоро изучаваните деца не са приемали за свое рутинно задължение да допринасят с нещо за семейството си.
Според учените има тенденция в Западното общество към адаптиране и концентриране върху децата, вместо обучаване да се концентрират върху другите. Американците са склонни да насърчават децата си да обръщат внимание повече на обекти, отколкото на лица. В Самоа от децата се очаква да полагат грижи за останалите още от съвсем ранна възраст, а родителите там наблягат върху лицевите изражения, сравнява Окс.
Родителите в САЩ са по-склонни да описват "много заучен начин за прекарване на време със семейството си", коментира Кремер-Садлик. Те често използват изрази като "семейна вечер", "семеен филм", "семейна закуска" - като се приема, че това действие е концентрирано върху децата и не включва други хора извън семейството. Същата тази идея за "семеен отдих" не се наблюдава например при италианските фамилии - както установяват учените в труда си, публикуван в изданието Time and Society през 2007 г.
Този структуриран и идеализиран начин за прекарване на времето заедно оказва натиск върху родителите да реализират такива моменти и същевременно да избягват обстоятелства, които биха могли да ги провалят - като нервни изблици на децата. "Искахме да наблегнем пред родителите, че имат много други възможности за този "семеен отдих", при които те да се чувстват обединени, подкрепяни един от друг и обвързани", обобщава Кремер-Садлик.
