В последните месеци редица политици, телевизионери и драскачи се занимаваме с темата за Гърция. Наблюдавайки този процес, у мен буди недоумение, защо по дяволите, ние българите, скачаме от щастлие, че съседите са изпаднали в такава тежка ситуация.
Уж сме патриоти и националисти, а зададе ли се празник и хукваме към южната съседка, защото при тях било по-евтино. Е защо? Нали ни писна от протестите им? Нали всяка вечер като гледаме новините и си пием ракията им теглим майните? Не разбирам! Положението при тях е тежко, затънали са до шия, но протестират.
Виновен ли е обикновеният грък, че дълги години го е управлявала една шепа недалновидни политици? Не е. Свикнал е да живее добре и сега си защитава интереса - с право, без право, това е.
А ние кога последно се събрахме на масов протест и си изразихме публично мнението?
Или понеже при нас е земен рай, няма нужда да го правим! Някои казват, че гърците ги мързяло да работят. Ами нас българите като не ни мързи защо ходим да им слугуваме, защо им чистим кенефите и им подгъзуваме!
Аз не съм чул грък да дойде да работи в България по строежите, не се сещам и за случай, в който българска домакиня да е наела гъркиня да й гледа децата или да й глади дрехите. А Вие?
Забравяме като че ли тези хилядите българи, които имаха възможност да изхранват семействата си у нас, припечелвайки от гурбета си в Гърция (а някои и все още го правят), забравяме, че изкараните с пот от тях пари се вливаха и в българската икономика.
Тъжно, но явно паметта българска се оказва твърде къса. Знам само, че колкото и да се тръби, че са зле и колкото и да се драматизира положението, са светлинни години пред нас, а ние българите, като не виждаме гредите в своите очи, се взираме на хората в сламките.
