Със своята типично хаплива самоирония, Луи С. К. разказва един виц за това как отишъл на лекар и обяснил хранителните си навици. Когато въображаемият доктор, който Луис измисля за целите на своята шега го запитал: "Колко ядеш, преди да се почувстваш сит?", Луи отговаря непоколебимо, че той не спира да яде, когато вече е сит. "Яденето не приключва, когато съм сит, а когато започна да се мразя".
Добре дошли в мозъка на типичния преяждащ мъж
Дългогодишната борба с преяждането на Рон Саксън започва, когато е на 11 години. В крайна сметка той наддава до 130 килограма, като понякога поглъща 15 000 калории на ден под формата на бургери, пържени картофи, бонбони и сладолед. "Мъжете като цяло никога не си признават, че преяждат," разкрива Саксън, автор на "Мемоарите на един добре похапващ си мъж".
Преяждането се определя като консумация на големи количества храна за кратък период от време, което се случва поне два пъти седмично - "често пъти скрито от околните и като средство за постигане на комфорт" - по дефиниция на Канадската асоциация за психично здраве.
По данни на New York Times редовно преяждащите мъже и жени на територията на САЩ са около осем милиона. Ала докато само 10% от пациентите с анорексия и булимия са мъже, преяждането - което също се смята за хранително разстройство - е порок с еднаква честота и за двата пола.
Мъжете обаче са по-несклонни да признаят за тази си склонност. Освен това, те рядко търсят професионално лечение на проблема. А тези, които все пак успеят да се "престрашат", често срещат трудности при откриването на помощ.
По-голямата част от помощната литература срещу преяждането е безполезна, тъй като е насочена предимно към жените
"Всичко, което съм виждал, е написано от и за жени," споделя 29-годишният Вик Ейвън, който е преминавал между анорексия и преяждане, достигайки в един момент до тегло от 140 килограма. "Толкова се срамувах от себе си, защото си мислех, че това е женска болест. Не познавах мъже с подобен проблем, към които да се обърна".
А много преяждащи мъже дори не осъзнават, че имат проблем, защото за представителите на силния пол е много по-приемливо да консумират големи количества храна и да имат наднормено тегло. Това е двоен стандарт, който оказва негативни ефекти и върху жените, и върху мъжете.
Според Шевис Търнър, основател на Асоциацията за борба с преяждането, все повече мъже започват да осъзнават проблема си и да търсят помощ за него и като цяло когнитивната терапия - която включва идентифицирането на рискови фактори и следването на здравословни режими на хранене, спортуване и спане - е най-доброто лечение на това хранително разстройство.
Най-трудно е преяждащите да се отучат да компенсират дневната диетата с "нощно похапване"
Преяждащите хора обикновено ограничават храненето си през деня, за да наваксат вечерно време, така че целта на лечението е "пациентите" да си изградят навик да се хранят редовно - по три пъти на ден, с междинни закуски.
При все това, хранителното разстройство е с висока вероятност от повторна проява - 51% от случаите отново се връщат към преяждането след определено време и терапията не води задължително до отслабване. Според експертите предизвикателството при преяждащите мъже е да стане по-лесно за тях да признаят, че имат проблем и да се изправят пред него.
Нека направим подобаващ завършек с гледната точка върху надебеляването на още един комик. Патън Осуалт има един много смешен монолог за това как би ходил на срещи на Анонимните дебеланковци - нещо като Анонимните алкохолици, но за дебели хора.
Изглежда по-малко лъскаво да ти се налага да се справиш с пристрастяването си към тортите, къпкейковете и хамбургерите, отколкото с манията си към хероина. Но това се дължи на факта, че когато се говори за проблем с храната хората си представят филма "Дебеланкото" с Дом Делуизие, а когато става въпрос за проблем с наркотиците, хората се сещат за "Еуфория", защото е секси.
Според рекламите на храни и ресторанти, обилното ядене е нещо, което се очаква от мъжете да правят, докато жените трябва да се усмихват и да хрупат салати - очевидно живеем в свят, в който жените трябва да понасят неописуемо тежко социално напрежение да се въздържат от яденето, докато мъжете си угаждат.
Съществува ли обаче ли пълно излекуване от преяждането?
Въпросът дали човек може напълно да се избави от склонността си към преяждане зависи много от дефиницията за излекуване. "Дали хората спират да преяждат и никога повече не си позволяват крайности? Случва се," казва психологът и основател на клиника за психологическо третиране на хранителни разстройства Сара Паркър. "Нормално ли е да допускате преяждане не повече от веднъж в месеца? Според някои хора това е достатъчно, за да се почувстват излекувани."
Саксън в крайна сметка се подлага на терапия на 40-годишна възраст. Сега той твърди, че повече не преяжда и е в "лагера на анонимните дебеланковци". По негови думи възстановяването не спира никога. "Понякога се случват неприятни неща - и не отричам, че и аз си имам своите моменти."
Вероятно най-голямото предизвикателство обаче според експертите е да бъдат убедени повече мъже признаят проблема си и да потърсят помощ. Необходимо е да се открият алтернативни начини мъжете да се подлагат на прегледи за хранителни разстройства, както и да се премахне стигмата върху търсещите помощ, страдащи от такива проблеми.
И, естествено, когато се обмислят програми за отслабване, един от основните въпроси към мъжете би трябвало да е: "А не преяждате ли?"."
