От победата на изборите през 2010 г., думите на Виктор Орбан се приемат от Запада като горчив хап, който трябва да бъде преглътнат. Когато унгарският премиер заяви, че "унгарската раса" е изложена на "сериозна опасност," фразата изглеждаше като изрязана от пропагандни филми от Втората световна война.
И все пак западните анализатори не изглеждаха твърде притеснени, редовно побеждавани от виртуозността на боравенето на Орбан с двусмислия.
Когато говори на английски език, той изглежда много приветлив и любезен, с ироничен език и елегантен стремеж да изглежда безвреден. На унгарски език обаче изреченията на Орбан звучат рязко като щракване на ключалката на врата на мазе.
никой, за добро или лошо, не говори унгарски в Европа. Затова нещата оставаха относително спокойни в Брюксел и Берлин - не на последно място и от уважение към факта, че Орбан все пак е бил демократично избран на поста си.
С течение на времето, някои от решенията му започнаха да причиняват малко повече от просто леко притеснение, докато разделението на властите в Унгария постепенно бе премахнато, съдебната система бе лишена от правомощия, засили се натискът върху свободната преса и културният живот стана по-затворен.
Но въпреки всички опасения, Париж, Брюксел, Берлин и Виена не са забравили, че правителство с абсолютно мнозинство очевидно има правото да прилага реформи - макар и да гледат на тези реформи с неодобрение от позицията на европейските ценности. А имаше и един друг фактор: Унгария е малка държава, която лесно бива игнорирана, когато има сериозни кризи и войни другаде.
Колкото повече се задълбочава кризата в Украйна, толкова по-малко страните-членки на Европейския съюз се концентрират върху Унгария
Това донякъде обяснява защо хората едва сега започват да осмислят речта, която Орбан изнесе в края на юли в румънския грай Байле Туснад. Тя отива доста по-далеч от всичко, което премиерът на Унгария е казвал до този момент. Нещо по-лошо: тя не само звучи като обявяване на война срещу Европейския съюз и Европа, но и срещу Западните демокрации и фундаментите на демокрацията като цяло. Нищо от това, за което се бори Европа, което е отстоявала, за което е страдала, не присъства в речта на ОРбан.
Вместо това изглежда, че демократично избраният ръководител на правителство на страна-членка в ЕС обещава да отхвърли основните идеали на американската и френската революции, за да възвести епоха на идолизиране на строго дефинирани народи и раси, което няма нищо общо с толерантността, либерализма и личните свободи.
Според Орбан Унгария трябва да се обърне към общества, които "не са западни, не са либерални, не са дефакто либерални демокрации, може би изобщо не са демокрации." Либералните демократи той описва като неспособни да "защитават необходимите публични активи за запазването на самата нация" и "интересите на хората, които трябва да бъдат приемани като тясно свързани с живота на общността, с живота на нацията."
В пика на речта си Орбан заявява, че правителството му е в позицията да премахне напълно либерализма в Унгария и да създаде "нелиберална държава", базирана на "наш собствен, национален подход."
Демокрация без демократи
Унгарският премиер остава неконкретен как биха изглеждали тази държава и обществото й. Едно обаче е ясно: вероятно вече няма да има движения за защита на гражданските права и асоциации, които следят за спазването на върховенството на закона. Повечето неправителствени организации - определени от него като "политически активисти, платени от чужди интереси" - също не биха оцелели. Те вече са контролирани и следени по същия начин, по който това се прави в Русия на Путин.
По думите на Орбан държави като Русия, Китай и Турция са "звезди". "Догмите и идеологиите, приети в Западна Европа" не ги интересуват. Същите тези "догми и идеологии" стоят зад факта, че Унгария в началото на 90-те години е един от най-големите нетни потребителите на европейски помощи, а през 2004 г. е получила над 25 милиарда евро от Брюксел, но това остава разумно премълчано.
Освен това, унгарският премиер изглежда не се вълнува от дребнавите ежедневни проблеми, когато мащабните визии за бъдещето са сложени на масата. Всичко е възможно в бъдеще, заявява Орбан в края на речта си, вдъхвайки доверие на публиката - унгарското малцинство в Румъния. "Унгарската общност в карпатския басейн не бива да губи вяра: тъй като всичко е възможно"... и „да дойде нашето време".
Тези фрази може да накарат хората да си припомнят нещо, което германският райхсканцлер Херман Мюлер е написал през 1930 г.: "Демокрация без демократи представлява и вътрешна, и външна опасност."
Не е нужно да се връщаме чак до най-мрачната страница от историята на Германия, защото не би било честно към съвременна Унгария
Достатъчно е просто да кажем, че има трайна "путинизация" или "ердоганизация" на унгарското общество, целта на която е консервативна християн-унгарска революция, която подчинява индивидите на волята на нацията. И тя не би имала нищо общо с демократичния дясноцентристки консерватизъм в Европа - още по-малко със западната система от ценности.
Може би точно поради тази причина европейските партии в дясно-центъра, включително Европейската народна партия (ЕНП), би трябвало да започнат дебата дали партията на Орбан - "Фидес", все още принадлежи към политическото им семейство.
След лятната реч, която изнесе в Румъния, едно е абсолютно ясно: в Будапеща знамето на демокрацията е спуснато наполовина. Трябва да направим всичко по силите си в един тъжен ден то да не бъде свалено изцяло.
