Знаeте ли историята на бабиния плетен чорап... някои баби, още преди да станат баби, а като млади невести, когато били ядосани на мъжа си, на свекър си или недай боже, на свекърва си, понеже нямало как открито да изразяват яда си, го изливали върху плетения чорап.
Едно е, когато се плетели чорапи за домочадието, съвсем друго е плетеният чорап. Винаги, когато имали неизказани мисли, "философски" прозрения, мъки и неволи, ядове и кахъри, българките от далечното минало посягали към плетения чорап, на който никога не му идвал краят.
Имам един такъв от прабаба си, който е плетен - никой не знае, колко години. Дълъг е 17 м и 30 см. По този чорап можеш да прочетеш цялата дългогодишна история на бабиния живот.
Има години, през които баба е била весела, жизнерадостна - чорапът е шарен, закачлив, от него блика колорит.
Има години, в които е "меланхоличен" - преобладават някакви кафяви, сиви, мътни цветове, а през годината на войната - черни, а накрая бяло - дядо се е върнал жив от войната, макар и ранен и инвалид...
Има години, в които чорапът е плетен с царевична шума - следвоенните гладни години...
Този чорап баба е пазела в тайна, защото не знаехме за него, а го намерихме, когато почина на дъното на раклата й. Беше пълен с най-различни стари скъпи за сърцето й неща-реликви - малки кълбенца разноцветна прежда, пожълтяла и помътняла снимка от сватбата, златни пендари - бели пари за черни дни, сребърни мингуши - обеци, подарък от дядо и четирите куки - петата вероятно се е загубила, с които е плела дългия чорап-история...
Баба (прабаба) почина на Коледа и това беше коледният чорап с подаръци, предизвикващ сълзи от умиление, който остави на наследниците си.
