Драги ми Шофьоре...

Из "Блъснат текст за Уикенд" от блога на Милена Фучеджиева (откъс със съкращения) "В момента в който това се случи, аз вече бях на средата на градинката до Народното събрание с желание да съм накрая и никога да не съм пресичала пешеходната пътека при Университета. Но бях там. Отдалечаваща се с големи крачки от страшното. И не че нещо фатално стана, не. Просто пресичах, и точно да мина в другото платно - една кола не намалява преди пътеката, един човек не я вижда, в последния момент се забелязват, но е късно. Колата се движи на спирачки върху влажен асфалт, пресичащият човек е блъснат с много бавна скорост, достатъчна обаче за да го преметне през капака и той да се стовари до предната лява гума. Прелетял от дясната до лявата. За части от секундата всичко е като в Матрицата, ако летяха куршуми, щяха да летят много бавно. Всички наоколо сме застинали в ужас, но всъщност продължаваме да се движим. Човекът скочи - не стана - а скочи, и продължи пътя си без да се обръща назад. Аз се обърнах и видях как гърба му забързано се отдалечава, а шофьорът на колата е изваден навън и една жена в истерия му крещи. Шофьорът беше гузен мъж с очила на около 60 г., колата беше пълна с хора. Не можах да издържа повече от няколко секунди да гледам това, което се случваше. Беше абсолютно безсмислено да го издържам. Всички бяхме катастрофирали. И досега ми е трудно да разбера тази сцена. Един човек беше бутнат с кола и избяга все едно, че той беше виновен. Много се притеснявам, че това е било реакция на шок, после може да му е станало нещо. Може да е паднал мъртъв както си е говорел с някой. Всичко е възможно. …Тук бутнатият се държи като виновен. Бяга. А виновният търпи народното правосъдие дори и да изглежда, че не е причинил никому нищо. Или шокът от удар е нещо обичайно. Или да си блъснат е нормално. Или да няма смисъл да реагираш, е това, което се очаква. Защото си научен да очакваш да бъдеш блъснат на пешеходната пътека и от това нищо да не последва…"

В общи линии съм съгласен с автора - софийският шофьор е странно явление. Винаги бърза, кара все едно е сам на пътя и всички други са длъжни да се съобразяват с него, но ако случайно се наложи да пусне някого (изрично подчертавам "се наложи", защото по софийските улици тези неща рядко стават доброволно), настава едно люто псуване като за последно. Ако човек наблюдава в продължение на един ден ускорителя на елементарни частици, по-известен като тунела към "Люлин", ще види такива неща, че направо ще му дойде отвътре да си продаде колата още на другия ден. Но има и нещо друго, което трябва да се отбележи тук. Първото е, че софийският пешеходец е също толкова странно природно явление. Той е чувал за екзотични достижения на човечеството като подлези и пешеходни пътеки, но "оти да ги ползува, като мое си пресече те тука". Без значение са възрастта и полът на пешеходеца - той е убеден, че разходката от 15-20 метра до пешеходна пътека е необоснован разход на време, енергия и подметки. В крайна сметка времето му е ограничено и той е чувал, че е с предимство дори когато се движи по пътното платно, нищо че върху тротоара няма паркирали коли. Друго си е да излезеш на улицата да походиш пред, зад, между, около движещите се (или спрелите в колона за да те изчакат да си направиш маневрата) автомобили. Пешеходните пътеки са за аматьори, а не за забързаните градски хора. Сред последните има не един и двама търсачи на силни усещания, които явно държат да пресекат "Цариградско шосе" на Плиска отгоре или да претичат до спирката отсреща на Орлов мост. Оградите между платната не спират тези хора, къде-къде по-добре е да се заобиколят или прескочат загражденията, вместо да се бутат в така омразните подлези. Има и още един интересен факт. Ако си мислите, че шофьорите в София са зле, то погледнете колегите им в Пловдив и Бургас. Убеден съм, че в тези два града стават повече катастрофи на глава от населението отколкото в София. Причината? Направете едно-две кръгчета из градовете да видите там пък какви са порядките на шофиране. Естествено с бурния растеж на столицата в последните десетина и най-вече пет-шест години, градът се напълни със знайни и незнайни шофжори от близо и далеч. И въпреки че сред тях има наистина отлични шофьори, които могат да служат за пример на всички, масовият случай е друг. Първоначално шофьорът кара автомобила си в столицата, така както го кара и в родния си град. Различията между двете места обаче не са никак малко. Улиците в София не са никак широки, а автомобилите не са никак малко, за да си позволим лукса да караме в две ленти. Местата за паркиране пък са още по-ограничени, и не е целесъобразно да си паркираме все едно сме сами на улицата. Светофарите не светят зелено по 5 минути и на тях не чакат 2 коли, за да си позволим да се точим като народна песен. Тъй като маркировка по улиците на София обикновено няма, не е достатъчно да си се престроил в лента за завиване, за да е ясно на всички, че ще предприемеш завой. Необходим е и мигач. И то пуснат своевременно, а не в момента преди да започнеш да завиваш. Предполагам че като няма други коли на улицата, някак си започваш да пренебрегваш мигачите, но в София рядко се случва да няма други коли, които да се съобразяват с теб в конкретната ситуация и мигачът е необходимост. С времето обаче, шофьорът от друг град понатрупва опит в карането в София и тогава започват истинските проблеми. Придобил опит и увереност, той става по-ербап от най-ербапите. Започват постоянни пилежи по светофарите, провирания от ляво и дясно, липса на каквато и да било колегиалност. Дотогава нещата са се случвали от неопитност. След този момент обаче шофьорът вече се е "отракал" и нещата се случват умишлено. Шофьорът се е научил как се кара в София и столицата ни се сдоби с още един шофьор-камикадзе и още една заплаха за тихия и кротичък живот на пешеходците.

дедо Конфуций го е рекъл: "...не постъпвай с другите така, както не искаш те да постъпят с теб". Е те това спазвам в трафика, а под седалката имам набор за превъзпитание и контра-винкел и не бавя и не се разправям, ама хич

не съм от София но ми се налага да посещавам, имам усещането че напоследък се кара много по прилично в София, не знам каква е причината но е факт

най-весело е някой да ти спре на пешеходна пътека и като стигнеш до средата на платното да видиш летящ селинджър, който го изпреварва и дава газ, че да успее да мине преди тебе, а па мое и да иска през тебе да мине.

има ВИЦ: Отишъл турист в Тбилиси. Качва се на такси и шофьора подкарва с бясна скорост. Наближават кръстовището и свети червено. Шофьорът дава газ и минава. На следващото кръстовище пак. - Абе, човек, недей така, ще стане някоя беля! - Аз съм джигит! - отговорил смело грузинеца. На следващото кръстовище е зелено и той бие спирачки, едвам успява да спре. - Сега пък защо спря? В това време профучава кола по другата улица, а шофьорът се обажда: - Нека минат джигитите!

При тази организация, контрол на движението и налагане на наказания положението е нормално. За справка: след ПТП, при което има счупена ключица на водача, счупено ребро на пасажера, виновният шофьор получава административно наказание, т.е. глоба, а вероятността книжката да му бъде отнета за известно време е нулева. Отваряйте кесиите и карайте както си искате. Парите решават всички проблеми. Особено личните (на контролните и правораздавателни институции)...

От градовете в България, в които ми се е случвало да карам повече от един ден най-лоши впечатления имам от Варна. Имам чувството че варненските шофьори даже не се опитват да погледнат наляво преди да излязат от кварталната си уличка на главната - дали пък случайно не идва колона от току-що светналия зелено светофар 50 метра по-надолу. Най-спокойно ми се стори в Русе. А за София (където карам всеки ден) - и аз имам чувството че в последните 1-2 години положението малко се е подобрило. Не знам на какво се дължи. Другото което ми прави впечатление: иначе очевидно мутренски коли в общо взето вече карат доста прилично. Основните проблеми които са ми се случвали идват точно от т.нар. "пернишки Голф" - не е задължително да е от Перник, нито да е точно Голф. Миналата седмица някаква кифла с Пежо 105 ме засече отдясно (аз съм с доста по-голям от Пежото джип) и триумфално ми показа среден пръст. Сетих се за нея като четох коментарите на една 87-ми набор по-долу. Момиче, на 20 и малко години ни се струва че сме безсмъртни, но в действителност изобщо не е така. И не е нужно ти самата да пострадаш. Достатъчно е изпреварвайки някой 40-годишен "дядка" да прегазиш дете на улицата - ще видиш как целият ти живот се срутва. Дано не се случва на никого, но не е лошо да го имаме предвид. Аз съм карал около 60 хил. км в арабско движение, там където мой приятел (шофьор-джигит в София) в движение се прехвърли на задната седалка да не гледа напред. Така че мога да направя разлика. И дори когато карах Лада много рядко ми се е случвало на зелено някой да тръгне преди мен. Не съм състезател, но мисля че съм доста добър шофьор. Затова когато някой, който се е качил вчера на новата си 30-годишна кола ме засече или се прави на Шумахер мога само да му пожелая да не му се случва това, което може да се случи ако при шофирането не мислиш 5 секунди напред.