Всички сме чували как в България висшистите нямат друг избор, освен да карат таксита, нали? Или че българите с образование в чужбина са успели, само защото мама и тати са имали парички и се връщат, единствено ако се провалят навън?
Ние решихме да разбием някои от най-зловещите митове за България и българите с опит и образование в чужбина. Иска ни се от България да излизат все повече добрите новини, а не само да гледаме лошото. Без да слагаме розови очила, с правилното отношение и нашата страна може да се превърне в красив принц или келтски тигър.
Мит 1: Welcome to the Jungle
Без претенции за Paradise City, София не е най-лошото място за живеене. Пловдив, Варна и Бургас също не са. Извън най-големите градове също не цари безкраен мрак. И тук има хора, които мислят нормално, действат адекватно и не се притесняват да си кажат мнението. Има и от онези другите, също както и в Лондон, Виена, Париж или Хамбург.
Хаосът присъства в почти всички измерения на българската действителност, но има плахи стъпки в посока Промяна. Електронно правителство, спиране на пешеходна пътека, учтив обслужващ персонал, забрана за пушене на закрито вече не са термини от научната фантастика, а нещо съвсем реално и истинско. Очакваме да ги последват и нормалните доходи, качественият градски транспорт, по-чистата градска среда. И работим, за да го постигнем.
Мит 2: Няма професионална реализация в БГ
Има, ако си трудолюбив, с реални претенции и осъзнаваш собствените си възможности, както и реалностите на пазара.
Няма, ако искаш да си голям директор, веднага щом завършиш. Естествено, със служебна кола, лаптоп и всички екстри.
Разминаването между очаквания и реалност често е най-голямата причина за разочарование на завръщащите се. Затова ние ежегодно показваме реалната картина на пазара на труда на форума "Кариера в България: Защо не?".
Мит 3: Корупцията е навсякъде
Едните дават, а другите взимат. Корупцията е невъзможна без участието и на двете страни. Заобиклалянето на системата е национален спорт в Югоизточна Европа и ние не правим изключение. За да не държим световния рекорд е небходимо да се огледаме преди финала и в конкретния случай да не поддържаме олимпийския принцип, че е важно участието... Следващият път като ви спрат катаджии, think twice.
Мит 4: Няма закони
Законите са налице. Някои ги спазват, други просто не желаят.
В някои отношения България е по-либерална и дава много повече свободи, от една полицейска Америка например, което е хубаво, но може да доведе и до много лоши последствия. Напълно сме убедени, че има нужда от много работа в съдебната система, за да си възвърнат хората вярата в нея. Но също така сме убедени, че от всеки от нас зависи да спазва законите и да не се опитва да мине 'тънко'. Все повече положителни примери се чуват за хора, които се борят всеки ден да ставаме по-добра държава. Стига да продължават хората да го искат и да се борят, ще го постигнат, както е станало на много други места по света след множество грешки и борби.
Мит 5: Хората са невъзпитани и намусени
По някаква причина българите не харесваме да си признаваме, че сме щастливи и винаги се правим на по-тъжни, неуспели и бедни, отколкото сме. Тази намусеност се забелязва все по-малко (за щастие) в младото поколение и 'гражданите на света', които са пътували достатъчно, за да осъзнаят че в България не всичко е черно, както и навън не всичко е розово.
Това са хората, на които им е писнало всички да мрънкат и винаги да обвиняват държавата, шефа или съседа за това, че те не могат или ги мързи. Тези хора все повече осъзнават, че единствено от тях зависи дали ще успеят или не. А човек, веднъж осъзнал това, няма време да се муси и да мрънка, защото е твърде зает да става все по-добър и успешен.
Мит 6: Всички с висше работят за 400 лева
Минималната работна заплата е 290 лева, средната е 758 лева към второто тримесечие на 2012 г. (източник: НСИ). Със сигурност има хора, които са завършили висше и получават 400 лева - ако са завършили висше в неподходяща сфера или пък са завършили нещо, за което приятел им е казал, че е 'много готино', но те всъщност не харесват специалността си и не работят по нея. (Лекари стартират с по 400-500 лева заплата. Бел.р.)
Две от най-разпространените сфери - финанси и IT, предлагат много възможности със стартови заплати от 1000 до 2500 лeва, както и много възможности за израстване на хората, които се справят добре.
Няма как да не споменем историята за лична асистентка от държавна институция, поканена на интервю в позната частна фирма. След като й беше предложена заплата от 750 лева нето, тя отказа и заяви, че предпочита да остане в държавната администрация, където по цял ден не прави нищо, но си взима 400 лева, докато тук ще трябва да се работи. Така че, ако ти се работи, пари има. Ако те мързи, и 400 са ти много.
Мит 7: Никой не се връща да работи в България, след като е учил в чужбина, освен ако се е провалил
Тук може да шокираме хора със слабо сърце, така че моля да не четат нататък. В избора на място за живот има много параметри и обикновено парите не винаги са основният. Шок! Стандартът на живот е много по-важен за повечето хора и за него има много и разнообразни фактори. Защо би се върнал човек, който може да взима 1000 или 1500 евро заплата в Западна Европа?
Да видим: харесва България; държи на приятелите си; иска да е близко до семейството си; иска да развие бизнес тук, защото има много ниши; или пък е патриот, който вярва, че може да помогне с наученото навън.
Не е достатъчно? Да пробваме финансово-социални фактори: не му се плащат 30-40% данък върху заплата, безбожен наем в мизерно гето и всичко това, докато го третират като човек от четвъртия свят? Да не говорим, че има органичена социална среда и почти никаква семейна подкрепа в близост. Няма да споменаваме че 'камъкът си тежи на мястото', няма да споменаваме и че според някои в България имаме най-красивите жени ;)
Всеки претегля различните фактори и различните опции, които има, и избира най-доброто за себе си. Някой избират чужбина, други избират България. Важното е да си щастлив с това, което си избрал, независимо кое от двете е. А и в днешно време сега си тук, утре там.
Мит 8: Добра работа се намира само с шуробаджанащина
"Шуробаджанащина" и "връзки" са негативните синоними на онова полезно нещо, което днес наричаме с купешката дума "нетуъркинг" - нещо, което помага навсякъде по света. Поне половината от работните места не само се запълват чрез препоръки или контакти, но и изобщо не биват обявявани в кариерните сайтове. Това със сигурност не е българско творение, колкото и да искаме да сме измислили най-различни неща.
Винаги и навсякъде ще има хора, които благодарение на връзките си ще получат по-добри възможности. Това далеч не значи, че другите нямат шанс и трябва да седнат в кръчмата, за да мрънкат как няма да успеят, защото нямат връзки.
Създайте си връзките - ходете на networking събития или специализирани изложения за работа, запознайте се с експертите в индустрията. Протегнете ръка и ще видите, че всъщност за качествените хора винаги се намира кой да им помогне, независимо дали е познат или непознат.
Не става с мрънкане обаче, а с отстояване на това, което искате, и непрекъснато доказване, че сте добри в това което правите. А това, че вършите нещо добре и качествено, ще отваря много повече врати от това че баба ви познава Бойко Борисов примерно.
Мит 9: В чужбина се заминава само ако мама и тати имат парички
Беше време, когато трябва да си син на някой от партийната номенклатура, за да заминеш навън. Богатите навсякъде по света имат по-лесен достъп до добро образование от останалите. Това обаче не означава, че само те имат тези възможности. Има най-различни опции умен човек без финансови възможности да получи добро образование - стипендия от университета, например.
Да споменаваме ли, че бакалавърска програма в Харвард може да ти е безплатна, ако университетът те приеме и ти отпускат стипендия от 40 000 долара на година, която покрива всички разходи за живот. Има варианти за нисколихвен или безлихвен заем от учебните заведения или Европейския съюз.
Да не говорим за държавите, където образованието е безплатно или доста евтино и човек може да се издържа, работейки, докато учи. Не трябва да забравяме, че образованието е инвестиция в бъдещето ти и от теб зависи колко си готов да отделиш от своето време, пари и усилия.
Мит 10: Образованието в чужбина ти гарантира суперсили и перфектната позиция
Образование в България, чужбина или Луната не гарантира абсолютно нищо на абсолютно никого. Показва само, че някой е прекарал известно време над учебниците и е взел едни изпити. Това много рядко прави когото и да било специалист по нещо.
Както хората са казали - 'практика му е майката'. Наистина има много хора с погрешна представа, че, завършиш ли в Харвард (примерно), автоматично ставаш шефче в България или другаде по света.
Да, ама не. Ако завършиш акварелно изкуство в Харвард имаш също толкова голям шанс да останеш безработен, колкото и човек, завършил в Горно Нанадолнище, просто защото такава специалност не се търси или пък е ниско платена. Освен ако не успееш сам да си създадеш възможности в тази сфера. Виж мит 2 и мит 6.
