Четеш в нета - ПОКЛОН пред Левски! Пускаш телевизора - „Честваме Левски!" От деца ни учат, че той, Левски, е някаква полумитична фигура, дето няколко години редовно е*ава майката на турците, а накрая те, като пълни страхливци, на свой ред му е*ават майката и го обесват. Дори някакви хора се разсърдиха на Българската православна църква, че не искала да го канонизира, та към многото й грехове в очите на обществото се прибави и този. Какъв е обаче образът на Левски, който родителите, медиите и училището създават у нас първо като деца, а после и като пораснем?
Ще бъде много интересно да се направи експеримент с деца и ги попитаме как си представят Левски. Правил съм подобен експеримент с децата на мои приятели и си го представят като нещо средно между Супермен, Хълк и Светкавицата. Спайдърмен не е уместен. Ето как например Ема и Филип си говорят за българските национални герои около Деня на народните будители.
Ема разказва на Филип
- А Юлиян каза, че Васил Левски е л... и аз го изказах на госпожата, защото той не е л..., а е будител!
- Емааа, не е будител... Будители са само тези, които пишат. - отвръща Филип.
- Да, но е могъщ...те са 7, не!, 8 могъщи, които висят на картон в детската градина. Като...Исус Христос!" - продължава Ема.
- Неее! - репликира я Филип. - Исус Христос не е будител! Трябва да е писател, за да е будител. - продължава по-големият брат поучително.
Когато нечий образ виси на картон в детската градина, той е могъщ. Всъщност ние не спираме да продължаваме да поддържаме един мит, който отдавна е загубил човешките си черти. Ако сега те попитам защо Васил Левски е важен за българската история, най-вероятно ще ми изсипеш един тон клишета от типа на „Апостола на Свободата", „защото е баща на нашата Революция" (не ми казваш коя е майката , нито предполагаш, че за да се роди чедото им, Революцията, най-вероятно е имало и съвокупление...), „защото се е борил с турците" и прочее подобни глупости, които всички сме чували.
На първо място за едно дете „Левски" е футболен отбор, за който някакви хора викат „К*Р!" След това Левски в детското съзнание е човек, който има за домашен любимец лъв. (За справка виж паметника му в Карлово.) Този негов образ обикновено създава представа за повелител на животните, а оттам изобщо на природата. Нататък растем с представата, че освен всичко останало Левски може да се скрие навсякъде - цялата страна изобилства от места, на които се е крил Апостола на свободата и тези места са окичени с табели, най-често от някакъв камък. Срещал съм подобна табела дори върху кутия за обувки някъде в Мизия.
А спомняш ли си идеята да се построи 133-метров паметник на Левски? Да е на мястото, където се сливат трите граници - българската, гръцката и турската, до Свиленград - където да има огромен комплекс, който да потиска съседите, които да го виждат от Одрин и Орестиада. И да ни помпа самочувствието. Ако се сбъдне този проект, за децата ще е ясно, че освен всичко останало Левски е и от камък, а и е огромен. И е възможно да излети към космоса. Както между другото излетя и песента на Валя Балканска. (Всеки, когото съм питал, е смятал, че само нейната песен е в космоса, без да знае, че там „летят" и Моцарт, и Бийтълсите дори и песни на някакви африкански племена, за които никой нищо не е чувал и никой не знае...)
Донякъде (но само донякъде) детското полумитично възприемане на този образ е ОК. Нека децата изградят в малките си мозъчета един приказен герой, но нека и след това да направим така, че да той да се превърне в човек, а?! Защото имаме сериозен проблем - мнозинството възрастните също приемат Левски така. И донякъде не са те виновни, а са виновни онези, които използвват образа на този човек за всякакви явни и не толкова явни цели. Така например през 80-те години на миналия век младоженците в столицата отивали да поднесат цветя на паметника на Левски - да засвидетелтсват пред Партията, народа и Апостола, че ще създават българи. Преди т.нар. Възродителен процес, младоженците са заявявали тази си готовност пред Паметника на съветския окупатор.
Пак през 80-те години, и пак във връзка със срамния Възродителен процес, комунист-националистът Николай Хайтов се опитва да „изрови" костите на Апостола, очевидно, за да го използва за повдигане на националния дух в онова особено напрегнато с антитурски настроения време.
Това, което прави Хайтов е второто най-абсурдно нещо, замисляно и правено някога. Първенството се държи от армията. През втората половина на 30-те години армията решава, че костите на Апостола са в паметника, построен на предполагаемото място на бесилото. И стигат дотам, че според плановете, които и до днес се съхраняват в Държавния архив, паметникът трябва да бъде продупчен със специална сонда, защото имали били сведения, че тленните останки на Васил Левски са там. Кореспонденцията на Министерството на войната със Столична община продължава до 1942 г., но Общината успява да удържи неистовото желание на военните да намерят свети мощи, които да вдигат бойния дух на българската армия по време на войната.
А колко пъти някой се опита сам за себе си или в публичното пространство да си представи Левски като човек и да разбере защо е толкова важен?! Тази сутрин жена ми ме попита дали мога с едно изречение да обясня защо Левски е важен. „Той е първият българин, който осъзнава, че българите могат да се освободят сами, но само при условие, че се организира стройна революционна структура, която организация отнема много време и работа." Това обаче хич не е секси за националистически настроените пораснали деца, които не искат да променят митичността на любимия си герой в детството.
Някога правило ли ти е впечатление, че стихотворението на Ботев „Обесването на Васил Левски" е написано през 1875 г.? Две години след обесването на Левски останалите революционери разбират, че освобождението ще дойде не с революция, а с бавно и методично организиране на комитети по места, с търпеливо изграждане на така любимите на съвременните политици местни структури и с ангажиране на колкото се може повече хора в тази национална борба. Тъкмо тогава, когато БРЦК е в жестока криза и когато Ботев разбира, че тази революция е обречена.
Всяка година отбелязвам по някакъв начин обесването на Васил Левски - на този Левски, който със сигурност не иска да бъде обявен за светец, на този Левски, който си хапва маслини и който е бил съвсем нормален човек, който е бил доста по-разумен и деен от сънародниците си по неговото време. Човек, който е виждал далече напред във времето и е бил много по-светнат от сънародниците си какво иска за тях, защо го и иска и най-вече как да го постигне.
