Парадоксално, но факт - партията, в чието име гражданите стоят на първо място, много мразеше да се консултира с обществото. През четирите години, през които управляваше, тя или се огъваше под натиска на улицата, или правеше напук на протестиращите. Но никога не взе управленско решение след смислено обсъждане на всички плюсове и минуси, след цялостен анализ на дадено предложение, който да е придружен с финансова обосновка.
Поведението на ГЕРБ обаче не е прецедент, а затвърждаване на порочната практика гражданското участие в политиката да е пълна формалност. Точно ГЕРБ обаче трябваше да отнесе натрупвания с години гняв. Искането за въвеждане на граждански квоти във всички регулаторни органи е показателно за това, че обществото не вярва на официалните си представители и се надява, че може да вярва поне на себе си.
Гражданското участие обаче не е панацея и сегашната криза е свидетелство за това. И в момента граждански квоти и представители на различни неправителствени организации фигурират в купища съвети и органи. От тях обаче особена полза няма.
Проблемът на ГЕРБ бе, че заради едноличния и подчертано медиен стил на управление този маскарад достигна невиждани висоти. Стенограмите от заседанията на Министерския съвет се превърнаха в машина за пропаганда, но понеже и те не задоволяваха медийните нужди на Борисов, той въведе нов телевизионен жанр - монолог пред камерите на операторите. Аргументацията на вземаните от властта решения се изгуби из постоянните завои, а дори при най-малък натиск от площадите се разпадаше съвсем.
"Ако продължавате да ме дразните така, ще подпиша напук", обясняваше Борисов на протестиращите за шистовия газ.
За изпразнения от съдържание обществен дебат допринесе в огромна степен и парламентът, който би следвало да е най-публичната институция в една парламентарна държава. Емблематична в тази посока е разнопосочната практика на парламента по публикуване на получени становища по един или друг законопроект. Част от парламентарните комисии считат за свое задължение да обявяват всички постъпили становища - например образователната, за други това е някакъв виц.
От сайта на парламента редовно отсъстват дори становищата на институции, които по закон са задължени да изразят мнение, като например резултатите от задължителното съгласуване на закона за държавния бюджет със сдружението на общините или становищата на НАП по данъчните промени. Така, дори и да се прави някакъв опит за отчитане на изразени мнения от страна на гражданското общество, това не личи. Затова пък много удобно се прокарват всякакви лобистки поправки.
В черни кутии за обществени консултации са превърнати и министерствата. Те редовно нарушават изричното изискване за публикуване проектите на нормативни актове. Миналата година бе укрито дори облагането на лихвите по депозитите с нов данък. На пръсти се броят случаите, в които след изтичането на съответния срок министерствата публикуват получените предложения по нормативните актове. На този фон е химера да се очаква, че институциите могат ясно да аргументират защо едно или друго предложение е прието или отхвърлено.
Най-изобретателен в укриването на информация обаче е Министерският съвет. На обществото с охота бяха пускани фризирани стенограми, в които отсъстваха най-важните и спорни въпроси. Те се обсъждат като точки от оперативен характер и съответно не се стенографират.
Скрити от обществото остават дори заседанията на органи като Националния съвет за тристранно сътрудничество, в който консултациите по ключови за обществото въпроси са задължителни. Тристранката упорито отказва да провежда открити заседания, както е записано в правилника й. Представителите на бизнеса, синдикатите и държавата предпочитат да преговарят на тъмно, при закрити врати, и да вадят пред обществото отделни аргументи, които им отърват. На фона на правомощията на тристранката това е абсолютно недопустимо.
По регламент тристранният съвет се произнася по всички нормативни актове, уреждащи трудовите права, заетостта и безработицата, общественото и здравното осигуряване, доходите, бюджетната политика. В правилника на тристранката - остарял документ от 2001 г., пространно се обяснява кой и как протоколира и подписва решенията, но няма и дума, която да задължава съвета да ги публикува. Така първата и единствена до момента публикувана стенограма от заседание на НСТС е от края на миналата година. Документът бе пуснат извънредно заради контрабандното прокарване без обсъждане на данъка върху лихвите по депозитите. Оттогава насам на сайта на съвета, разположен на общия портал на съветите в България, има публикувани още няколко протокола за взети решения. Към нито един от протоколите не са публикувани приложенията, за които се говори в тях.
При тези неработещи процедури за публични консултации трудно може да се твърди, че гражданското участие не се случва по вина на самите граждани. Нещо повече - има достатъчно примери за изключително активна гражданска позиция по отделни законопроекти - за училищното образование, екозаконодателството, закона за детето. Част от тези акции успяха, било то трудно и с цената на редовни протести.
Издигнатите искания за повече гражданско участие в отделни консултативни и контролни органи тепърва ще създават проблеми. Около протестите ясно се видяха трудностите, през които минава легитимирането на отделни лица и организации като представители на гражданите.
В тази посока България няма почти никакъв опит и ако ще се говори наистина за легитимно гражданско представителство, тепърва трябва да се търсят и налагат работещи механизми за избор на кандидатите. В момента реалността е друга - гражданското общество се "опитомява" чрез включване на близки до властта неправителствени организации като независими наблюдатели, членове на консултативни съвети, гаранти за прозрачност.
Показателна за това е кариерата на отделни граждански представители в държавната и общинската администрация. От гражданско сдружение, при това претендиращо за прозрачност без граници, бе излъчен новият министър на правосъдието, бивши членове на граждански сдружения влязоха масово в групата на ГЕРБ в Столична община, а към неправителствените организации редовно се отправят обвинения, че са на хранилка покрай печеленето на проекти. В случаите, в които става въпрос за сформиране на консултативни органи, основен принос за липсата на критерии имат законодателят и изпълнителната власт.
Законите, които предвиждат гражданско участие в консултативни и други органи, по правило мълчат за критериите, на базата на които се излъчват представители от неправителствения сектор. Тук властта изцяло е предадена на министрите, с чиято заповед се назначават членовете на подобни органи. Могат да се посочат много примери.
Законът за малките и средните предприятия предвижда създаване на консултативен съвет, като предоставя на министъра да избере и назначи членовете на съвета. Законът за насърчаване на заетостта не казва дори и това. В него само се споменава, че се създава национален консултативен съвет по професионална квалификация на работната сила, в който освен национално представените организации на работодатели и работници влизат и неправителствени организации.
По същия начин без посочен ред за излъчване на неправителствени организации са конституирани и националният съвет за закрила на детето, националният съвет по етническите и интеграционните въпроси, а кои са представителните сдружения в областта на защита на потребителите, които могат да влязат в националния съвет за защита на потребителите, решава по тяхно искане икономическият министър. Изключение от това правило е законът за здравното осигуряване, който препраща по въпроса за представителността към Кодекса на труда за представителните организации на работодателите и към закона за здравето - за представителните организации на пациентите.
По тази схема - избор с неясни критерии, президентът излъчи и състава на обществения съвет, от който се очаква да консултира бъдещия служебен кабинет. В него освен представители на гражданските комитети и дежурните икономически тинк-танкове попадат и физически лица, избирани на субективен принцип. И съвсем естествено се стигна до гигантски скандал, до публично изясняване кой е по-по-най заслужил да присъства там и до демонстративно напускане на недоволните. Дори и да се сформира общественият съвет по-нататък обаче, по замисъл той е с твърде разширен състав и със сигурност ще функционира тромаво.
Неправителствените организации имат да извървят дълъг път и по линия на отчетността. Могат да се посочат хубави примери за активни граждански сдружения с безспорна дейност, но изискванията към отчетите на гражданските представители трябва да са също толкова високи, колкото към публичните институции. За това е задължително да се преработи изцяло и публичният регистър на юридическите лица с нестопанска цел към правосъдното министерство, който от години не работи ефективно. В последните няколко години публичните регистри повсеместно са занемарени.
В концесионния регистър по линия на изпълнението на концесионните договори не пише почти нищо, просветното министерство спря да публикува отчетите на висшите училища от 2009 г. насам, а регистърът на студентите и издадените дипломи е пълен с грешки, замразени са голяма част от регистрите към Столична община. По данни на програма "Достъп до информация" 40% от институциите не са качили в интернет поддържаните от тях регистри. Това са трудно отвоювани територии на публичността, които бяха сдадени твърде лесно.
