Ужасих се, когато чух 5-годишната ми дъщеря да си припява "Хасбро и Еон ентъртееееееймънт предстааавят...". Вярно, че тя е способна да превърне в песничка дори името на капките за нос, които й слагам, но все пак "Хасбро и Еон ентъртеймънт" мина някакви граници в моята представа за лирически герой.
Ако не сте от контингента, наказан да гледа Disney Channel, Cartoon или друг от детските канали, не подозирате въобще за магическото въздействие на тази реплика върху малките мозъчета (и вцепеняващото въздействие върху родителските такива).
"Хасбро и Еон ентъртеймънт представят" е началото на залелите детските канали реклами за играчки - безсмислени, скъпи и често грозни.
На други пък има едно "интерактивно" кученце, което на цената на 2 пенсии благоволява да размахва опашката си.
Аз съм подложена на инквизицията на тези думи по около 20 пъти на вечер и убедено твърдя, че за благополучието на децата ни е далеч по-важно да се приеме закон, забраняващ рекламата, която директно се цели в малчуганите, отколкото да се вдигнат детските надбавки.
Войната на родителите с индустрията на детските играчки е неравна. Вярно, вероятно е възможно да изключвам телевизора всеки път, когато започнат реклами и после пак да го включвам, но, признайте, че това е идиотско. Може би е възможно дори да изключа кабелната телевизия, но тя не е единственият канал, през който се промива мозъка на детето.
То общува с други момиченца и момченца, които с всеки изминал ден стават все по-убедени последователи на моделите, срещу които аз не особено последователно се бунтувам.
А моделът е розов, сладникав и ужасно безвкусен. Той се опира изцяло на китайската представа за момиченцата. Интерактивните кученца са всъщност твърде софистицирани. Но те са само върхът на сладоледа. Под тях в еклектичен кич съществуват тонове чудовища.
При първия ми културен сблъсък с китайските играчки заподозрях, че производителите там мразят родителите. Няма друга причина да им пращат толкова грозни неща, издаващи до едно пронизителен шум, който със сигурност надхвърля нормите на ХЕИ за дискотечни децибели. Когато стигнах до китайските дрешки и играчки за по-големи, вече бях убедена в конспирацията.
Защо дрехите за момиченцата и техните кукли трябва да са непременно и единствено в розово? Не просто в розово, ами в розово, гарнирано с блестящи елементи, подрънкващи нещица, пайети, сребърни реснички и всякакви други издевателства над добрия вкус. А за разкош някои от тези кукли могат да се поклащат под врещящите звуци на музика, която може да се определи единствено като китайския еквивалент на Веселин Маринов. Но изпят на неправилен английски.
Това обаче е едва началото. Китайските чудовища само подготвят успешно почвата за Барби-модела, който ги следва по петите. Наскоро прочетох как гордите производители на най-известната кукла в света са се похвалили, че ако барбитата им се наредят на Екватора, ще го обиколят 50 пъти.
"Мамо, защо са ти дебели ръцете и краката? Искам да са ти като на Барби-Мерипоса", скара ми се един ден дъщеря ми. Ама на мен нищо не ми е като на Барби! Тя не е пропорционална, кръстът й ще се счупи, ако трябва наистина да ходи.
Но пък тя не ходи като хората, тъй като винаги стъпва на пръсти, т.е. на токчета. Дори във варианта на спортна Барби по маратонки. Краката й започват от сливиците, ръцете са с дебелината на пипала на паяк. Този женски модел на съвършенство няма ребра, но пък има малки гърди, нацупени устнички и дъъълга руса коса.А както разбираме от едноименното списание, описващо вълнуващия й живот, Барби е отдадена на маникюр, шопинг и партита госпожица.
Трудно ми е да обясня на детето, че куклата може и да изглежда красива, но е неестествена. Както не е естествено да ходиш с маратонки на токчета. Че направата на съвършени нокти не може да осмисли деня ти. Как да му кажа, че създателят на тази красота неземна най-вероятно е бил пълен със сексуални фетиши, а после някой болен мозък е допуснал те да се материализират в детските стаи.
Убедена съм обаче, че трябва да го направя. Защото ефектът в противен случай ще наподобява този, ако реша да пусна ТВ Планета вкъщи. Фолк „дивите" са едни (недо)пораснали барбита. Нищо, че черното е тяхното розово. Пайетите, дрънкулките и издаването на пронизителни звуци са си пак същите. Както и поставянето на формата пред съдържанието.
Защо ни е чудно, че малките момиченца прехвърлят прехласването си от Барби върху Анелия/Камелия и прочее красотки без фамилии? Същите момиченца като нищо ще отидат на абитуриентския си бал с чисто новичък силиконов бюст и едно-две оперативно премахнати ребра. Пътят от розовото Барби до розовката кифла с екстеншъни е ужасяващо кратък.
Пиша всичко това, за да събера смелост и да не купя на дъщеря ми за Коледа Барби-то, което си е пожелала. Решила съм, вместо да предприемам истерични набези по моловете, за да наливам пари в захаросаната индустрия, да дам отделеното за едно болно момиче и после в къщи да обясня защо.
Сайтът http://www.help-sandra.org/ в подкрепа на болната Сани е направен от нейната съученичка Деница. Тя днес е на 24 и вместо да се грижи за маникюра си, се опитва да събере пари, за да спаси живота на приятелката си, като мобилизира колкото се може по-голяма публика.
Само че публиката е в захаросан преколеден транс в МОЛ-а. Публиката предпочита тези некрасиви неща да са по-сиропирани - "Байландо", "Великолепната шесторка", прожектори, пайети, розово, зън-зън-зън, по Коледа се случват чудеса...
Никой не си позволява да умира точно сега. Сега е моментът за купуване на Барби-та...
"захаросан преколеден транс в МОЛ-а"
Аз съм подложена на инквизицията на тези думи по около 20 пъти на вечер и убедено твърдя, че за благополучието на децата ни е далеч по-важно да се приеме закон, забраняващ рекламата, която директно се цели в малчуганите, отколкото да се вдигнат детските надбавки. -------------------------------------------------------------------------- подписвам се с две ръце под това1
Чудесна статия, браво на авторката!
Art Pepper Винаги са ми били подозрителни хората които се връзват и четат за световни конспирации, тамплиери, масони и ЗАгубени цивилизации..... -------------------------------------------------------------------------------------------------- Глупости са това, не е нужно да има никакви конспирации за да бъде едно явление отрицателно за обществото. Едва ли има Световна конспирация на тютюнопроизводителите, но това не означава, че пушенето трябва да се толерира, и по примера с вниманието към децата и пластелина - просто да кажеш - ами не пушете цигари. И аз мисля, че съображенията на авторката са напълно основателни - рекламни послания насочени към групи от малолетни и непълнолетни (тоест към хора нямащи възможност за самостоятелни решения) е нодопустимо. Реклами в детските канали и реклами на детски играчки с нищо не се различава от реклама на никотинови опияти. Дори, и е още по-лошо от рекламите на цигари, които все пак са насочени към аудитория от пълнолетни хора. Всеки наблюдавал деца в магазин за играчки може да опише реакцията им - доста по силна от никотиноват токсикомания.
Споделям личен опит - в къщи ТВ се пуска само за Сънчо, последващите го новини в 20.00 и "Пълна лудница" , и то 3-4 пъти седмично , не по-често... А в миговете , когато имам нужда от спокойствие и тишина - някое филмче , селектирано семейно
Art Pepper ------------------------------------- и това е свързано с темата по начин .........
Denitsa Krasimirova ----------------------------------------------- Напълно сте права, че вниманието към децата не бива да бъде замествано с телевизия и това зависи именно от родителите, но от гледна точка на статията подобна позиция е същото като една от приказките за Хитър Петър, дето той се възмущаваше, как може цялото село да упреква него, че не си е сложил мандало на обора, вместо да се възмущава на крадците, дето са му откраднали магарето. Това е една много грозна и негативна българска черта, по мой наблюдения - не да бориш срещо нещо което смяташ за лошо, а да се нагаждаш така че най-малко да ти вреди.
въпросът не е втова, че някой трябва да лишава децата си от играчки, просто не е нормално медийте да им набиват в главите марки и вкусове на възраст в която все още не умеят да правят избор ( то не, че няма и възрастни дето не умеят) и да поставят родителите в положение да бъдат принудени да купуват нещо защото то е наложено на децата до такава степен, до която да може да увредят развитието му като го карат да се чувства аутсайдер защото няма еди какво си. Това е изключително некоректно извиване на ръцете от старана на масмедийте. И не мисля, че не заслужава отпор. Като казвам това, разбира се, че не защитавам никакви крайности. защо едно дете да не гледа телевизия или да има хубави играчки, но нали работа на обществото е да поставя все пак някакви граници. А това явление е агресивно и вредно, браво на авторката на статията, че обръща внимание на праблема.
Момчета и момичета , що така буквално , както каза някой по-надолу ?! Липсата на тв приемник разрешава много проблеми , и не само на децата Ви. Може да звучи много крайно , но е факт. Аз, моето семейство и много мои познати не ползваме такива екстри и смея да твърдя , че се чустваме прекрасно. Знаете ли , че времето , през което ви облъчват разни реалити формати, сапунени сериали, извънземни екшъни и "новини", бихте могли да оползотворите за общуване ( с децата си , с половинката си , с приятелите си, с мислите си ). И наистина , по темата, не премахвате вредите изцяло , но поне ги свеждате до минимум. А , ако това не е активна позиция - здраве да е , не съм за тук. Само, ако бяхме повече , щяхте да усетите качествената и колчествена промяна в обществото като цяло ( колкото и нескромно и клиширано да ви звучи ).
Да се оставят 5 годишни деца да гледат телевизия безконтролно по безотговорност граничи с това да се оставят 5 годишни деца сами вкъщи. Дори е по-безотговорно, защото на детето, оставено само може и нищо да не му се случи, докато детето, оставено да гледа cartoon с часове със сигурност ще понесе психически изменения.
Straws, абсолютно си прав , нямам шансове за успех ( а и яхта не ми трябва ) Това е твоя/ваша работа приятелю. Жена си много лесно можеш да откажеш като заместиш пасивното й забавление с активно (като започнем от вечеря на свещи , минем през игра на табла , когато е възможно сбирка с приятели и при много редки изключения децата на бабина градина , а вие на бар или театър примерно ) . Ако имате желание , нещата стават много лесно . Аз съм с двоен опит ( на 3 и на 6 години ) , не посещават социално или бабино заведение , и нескромно заявявам, че май се справям прилично. А принципно-едното е за сметка на другото, но всяко нещо с времето си и според приоритетите. За лошите моменти оставям компа
Има спасение от Барби !!! Няма нужда да умира. Купете на детето си домашен любимец. Не вземайте рибки или птички. Детето иска да гушка и милва нещо живо. Ако не искате мебелите и тапицерията да са надрани от коте, или нямате възможност да излизате на разходка рано сутрин с куче, тогава купете мини зайче. Не мирише и лесно се гледа. Само трябва да вдигнете цветята на по-високо. И Барбитата и плюшените играчки ще си "почиват" в мазата или в килера. С рекламите и анимацията ще е по-трудно, но ако можете да водите детето на плуване, гимнастика, футбол или какъвто и да е друг спорт и този проблем ще се разреши. Ще е достатъчно уморено за да седи пред телевизора и да се зомбира. Успех на всички който ще минат по този път...
Не съм много съгласна с един от коментарите...децата винаги си падат по лъскавите играчки, независимо от това колко книжки имат, колко енциклопедии, микроскопи, телскопи, по колко часа седмично спортуват и по колко часа на ден родителите им отделят от времето си за занимания. От личен опит говоря. Децата са като малки сврачета, неоспорим факт. Много ми хареса статията!
Статията ми хареса.Поради добре направения анализ ,поне според мен . Прочетох и всички коментари към нея, които ,малко или много съвпадат и с моето мнение по въпроса, но най ми направиха впечатление ето тези два коментара ( части от тях си позволявам да цитирам): ............................................................................................................. 26strawsPulledAtRandom | 20.12.2010 18:35 #26 но на абсолютно всички пред компютъра им е още по-приятно... меко казано... направо са залепени. .............................................................................................................. и #25 е беше в града, бабите по принцип не са; преди седмица-две пак го гледах два дни, така че твърдя, че не е като да съм само страничен наблюдател без опит. Трудно е, а ТВ или поне филмче на компютъра са неустоимо изкушение за родителите. В същото положение съм и аз , но моят син е малко по голям , на 4.Като ми се налага да не съм до него за някакво време, прибягвам до метода с компютъра и анимационните филми.Ако знаеш само колко си прав!!!!!
Първо родителите трябва да са осъзнати. Ако самите те не могат да се откъснат от компютъра или телевизора на какво ще научат децата си? А тук дори някои споделиха такова нещо. Не могат, защото им липсва воля и осъзнаване, което да им даде мотив защо даго правят. И след това трябва да са отговорни.