"Рестартът" в руско-американските отношения, инициран от Обама в началото на първия му мандат, пак е в застой.
С приключването на двустранните споразумения, подозрителното отношение спрямо американските НПО-та и тежките думи, прелитащи между двете страни, отношенията между Москва и Вашингтон са обтегнати от месеци насам.
На 30 януари премиерът Дмитри Медведев прекрати двустранно споразумение, подписано със САЩ през 2002-а по въпросите на сигурността и борбата с разпространение на наркотиците. Споразумението призоваваше САЩ да финансира програми за борба с престъпността в Русия.
По думите на Медведев обаче, то вече "е изчерпало максималния си потенциал"
На практика това означава, че Русия, която понастоящем се явява държава-донор, вече не се нуждае от подаянията на САЩ. "Можем да продължим да работим и без чужда помощ," заяви Алексей Пушков, председател на Комисията по външните работи към Долната камара на руската Дума. "През изминалите шест месеца прекратихме третото споразумение със САЩ. Русия прекратява зависимостта си от глобалната суперсила," съобщи той в Twitter.
Решението на Москва е в синхрон с изявлението на Вашингтон от 25 януари, според което се слага край на сътрудничеството в руско-американската двустранна президентска комисия за гражданското общество. Външното министерство на САЩ неколкократно порица разпадането на гражданското общество след завръщането на Владимир Путин в Кремъл през май 2012.
През октомври 2012 и американската Агенция за международно развитие (USAID) бе известена от Москва, че услугите й повече не са желани
В Русия USAID финансираше организации за защита на човешките права, хората в неравностойно положение, както и НПО-то за граждански контрол и наблюдение на изборите "ГОЛОС", което съобщи за сериозни нарушения по време на последните избори от декември 2011 г.
След като USAID бяха отзовани в Русия, Националният институт за демокрация (НИД) и Международният републикански институт (МРИ) също бяха принудени да затворят врати. А руските служители в тях трябваше да напуснат държавата заедно със семействата си, тъй като бяха изложени на риск от съдебно преследване според новите членове от руския Наказателен кодекс, посветени на държавната измяна и шпионаж.
Квота за положителните новини
Гласувано през октомври 2012 г., новото законодателство постановява, че лицата, "предоставящи финансова, техническа, съветническа или всякаква друга помощ на чужди държави или международни организации..." могат да бъдат осъдени на до 20 години затвор.
След приемането на закона, агенти на ФСБ (Федералната служба по безопасност на Русия - наследникът на КГБ) посетиха местните лидери на въпросните американски НПО-та. "Работим във все по-напрегната атмосфера," споделя един от тях.
Бързайки да обвини американското външно министерство в организиране и провокиране на протестите от зимата на 2011-2012, свързани с избирането на Владимир Путин, президентът на Русия предприе масирана чистка сред неправителствените организации, разчитащи на чуждестранно финансиране. Активистите и организаторите на протести често се представят от "свободните" руски медии като "чужди агенти".
Руският парламент продължава да приема закони, които връщат Русия със 100 години назад заради завръщането на фобията по "чужди агенти," стигматизацията на хомосексуалните и все по-строгите наказания за "държавна измяна". Обмисля се нов закон, който ще въведе понятието "богохулство" в наказателния кодекс, а според друг законопроект на руските журналисти с двойно гражданство ще бъде забранено да практикуват професията. Съвсем обозрими са и плановете за 70-процентна квота на положителните новини в медиите.
Повече от всякога Путин блести в ролята си на "хомо съветикус", обявявайки Русия за обсадена крепост, а опозицията - за подкрепяна от Вашингтон "пета колона"
"Антиамериканизмът на Владимир Путин има подобни вътрешни политически корени да речем с този на Махмуд Ахмадинеджад. Иран обаче представлява по-голям проблем за САЩ, отколкото Русия", пише руският вестник "Ведомости". На практика, Москва не е "нито заплаха, нито приоритет" за Вашингтон.
По глобалните въпроси като атомната програма на Иран, Сирия, Афганистан и противоракетната защита, старите противници от ерата на Студената война ще продължат да си сътрудничат.
