Тома Марков Positive

"Сядам да пиша като човек, който отива на работа. Не обичам думата вдъхновение. Творец също ми е много гадна дума. Творец може да бъде само Господ. Това е единственото нещо, с което не се ебавам....", казва Тома Марков, който - въпреки че на мнозина не им се харесва, буквално си изработи статута на съвременен поет и писател.

И въпреки че като всеки артист преживява работата си като своя лична родина, пробва да се отнася с егото си като с брадата си (от време на време я бръсне): според него да твърдиш, че си добър поет е толкова нахално, колкото да твърдиш, че си добър човек...

Като гуру на литературния бранд "Бърза литература" се опита да вкара думите на читателите му (обединени най-кратко с етикета "градски") не между редовете, а директно върху тях. "На Балканите се продава много евтино изкуство - показваме как ма'аме здраво ракия, как се ръгаме с ножове. А това не е така - тук живеят нормални хора и се случват абсолютно нормални неща и намерих нормални писатели, които да ги разкажат".

Не че не можеш да го видиш и ухилен с фланелка на ЦСКА, но пак на идеята за добрата-нова-дишаща-литература се крепи и BG Positive-ното му настроение извън работата му като писар (колумнист) за "Новинар" и лайфстайл списания.

А на един от любимите му поети - Хораций - принадлежи една от любимите реплики на всички ни, където и да сме родени: Carpe diem (Наслаждавай се на момента).

ЛИЧНОСТТА

Личността я има. България винаги е била склонна да убива своите личности и го е правила неведнъж. Разликата в последните десет години е, че личността не приема себе си като герой, а като работник.

Неуморен работник. Глаголът за сметка на прилагателното.

СЪБИТИЕТО

Инди сцената в България. Групите, които не са масово популярни, но бяха - и са, достатъчно смели да продължават да възпитават публика.

Което означава, ако се позовем на писателя Ангел Константинов - Аци, че "всичко, което е смело, е красиво."

ОТКРИТИЕТО

Откритието е, че майката на етиката е естетиката. Красивите хора се умножават. Красивите във всеки един смисъл на това понятие.

Е, грозните винаги ще бъдат повече. Но красивите се умножават и това е факт.

ЯВЛЕНИЕТО

Литературните групировки "Бърза литература" (Богдан Русев, Момчил Николов, Радослав Парушев и Стефан Иванов) и "Литература - диктатура" (лейбъла на Мартин Карбовски)

Това са писателите от последните дни, които останаха живи и въпреки че беше трудно дори да дишат - пишеха и пишат. Това е революция в езика, което е прекрасно, защото иначе край. Краят на света е краят на езика.

ТВОРБАТА

Още не се е случила, но няма страшно. Мнозина вярват, че творбата ще се появи.

Добрата новина е, че малцина не само вярват, а работят по въпроса.

ПОВРАТНАТА ТОЧКА

Повратната точка е всъщност повратна линия. Аз я наричам линията на работохоличния патриотизъм.

Появиха се хора, които действително си вършат работата. Хора, които са опозиция на баналната българска позиция, която представлява: "Тук никой нито пише, нито рисува, нито пее, но всеки по-добре умее..."

Работохоличните патриоти знаят, че собственото им поле на дейност е тяхната лична Родина.

НЕЗАБРАВИМОТО

Не съжалявам, че ще бъда лаконичен: незабравимото е списание "Егоист" и всичко, свързано с него.