„Учителят трябва да бъде търпелив като вол, добър като агне и телесно здрав като битолски просяк."
Хр. Ботев
Наскоро ми попадна текст от бивш студент от Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски". Откровено ме хвана яд - и не защото съм абсолютно безкритичен към системата, от която и самият аз съм част.
Казусът е в това, че не само не помага за разрешаването на каквито и да било проблеми, а дори напротив - задълбочава ги. Редно е да се потърсят причините за проблема и начините за разрешаването му. Това напълно липсва в споменатия текст.
И тъй като аз съм завършил същата специалност, макар няколко години по-рано. И тъй като университетските преподаватели имаме безумно много свободно време през лятото, защото не се актуализираме, не можем да работим с компютър (благодарности на Иванчо, момчето на съседите, че ми набра този текст!), имейли не изпращаме и не четем нови неща, защото знаем всичко. И с цялото това свободно време, реших да използвам повода и да обърна малко внимание към действителните проблеми на системата и причините за тях.
Задачата на висшето образование
„Първото задължение на университета е да учи на мъдрост, а не на професия; на характер, а не на техники", казва Уинстън Чърчил. Много хора не осъзнават това. Основната задача на висшето образование, когато то е добро е да научи студентите да анализират, да задават въпроси и да търсят отговори.
Това е големият провал на ФЖМК в опита му да образова една част от студентите, но успешните примери са много повече. И това може да се види от редицата реализирали се професионалисти в сферата на медиите, комуникациите и други. Стандартите днес няма да бъдат същите утре. Нито в журналистиката, нито в комуникациите.
Ученето на техники е в реда на нещата само ако е придружено от добра основа. Попитайте програмисти, които са се хвърлили да изучават нещо модерно, прескочили са основата и се е наложило да се актуализират после.
От тази гледна точка, за студентите е полезно да се срещнат с максимално богата палитра от преподаватели. Да видят различни перспективи. Да има различни изисквания към тяхната работа.
Естествено, във всяко учебно заведение има преподаватели, които не отговарят на стандартите и ние не сме изключение. Но това не е само в България. И е тъжно да четем статии, които да насаждат комплекси, че родното образование не е на ниво. Да, не сме в първите 100 университета в света, но с нищо не отстъпваме на средната ръка „престижни" чужди висши училища, които се маркетират агресивно и успешно на родния пазар. Дори бих казал, че сме значително по-напред от тях.
Ролята на студентите
И тук идва ролята на студентите. Докато учех магистратура в Бирмингамския университет за нас бе задължително да посещаваме всички лекции. Трябваше ни специално разрешение от преподавателя, за да отсъстваме. За 1 час лекции съм прекарвал между 5 и 10 часа в библиотеката или четейки вкъщи.
Невежеството е избор в 21 век. Достъп до информация има (поне засега).
Аз смятам, че моите 4 години във ФЖМК ме подготвиха и бях на ниво в магистърската си програма в един престижен университет според международните класации. Като докторант (в същото ФЖМК) съм участвал в семинари и съм изнасял доклади в редица университети, включително в Оксфорд.
През учебната 2016/2017 водих упражнения по дисциплината Нови медии във факултета. На първото дойде 1 (?!) студент. На никое от следващите не дойде дори един. Нищо. Радвам се, че така стана. Аз не е като да си бях подготвил презентации за курса, защото не знам да работя с PowerPoint и да включвам проектор. Не е като да бях чел нещо актуално по темата. Така или иначе нямаше да им бъда полезен с нищо, а само щяха да си загубят от живота докато ме слушат.
Следващата година имах многократно увеличение в посещаемостта. Средно 6-7 човека на всяко упражнение от 65 човека курс.
Ако се окажат повече хора тази учебна година, не знам какво ще правя. Ще ме хване сценична треска. Никой не може да задължи студентите да посещават лекции, а и не е необходимо това. Едно от предимствата на ФЖМК е именно възможността за ранно започване на професионална реализация.
Всеки от нас прави своите избори, но не можем да очакваме знания и развитие наготово. Ако не ходиш на лекции, трябва много да четеш, за да наваксаш. Не става само с „copy-paste" от някой сайт. И е обидно, че с докторска степен в 21 век ми се налага да дебна възрастни хора дали са преписвали и копирали, но го правя.
Истината е, че студентите играят много важна роля в образователния процес. Тяхното мнение трябва да се чува, но това няма да стане от гневни публикации след завършване или чрез иронични постове във Facebook страници. Студенти, които посещават лекциите и изпълняват задълженията си, имат право да изискват. В Бирмингам събрахме подписи срещу преподавател, който не отговаряше на стандартите и към момента въпросният човек вече не води лекции там.
Естествено, в България бюрокрацията е на ниво, но аз не съм чул за последните години да има подписки или жалби срещу преподаватели от нашия факултет, защото ако има - те поне трябва да бъдат разгледани. Най-лесно е да кажем, че нищо няма да се промени и затова да не правим нищо. Студентите имат права, но имат и задължения. Двете вървят ръка за ръка. Много смешно и малко тъжно е студент, който 2 години не е ходил на лекции да изисква каквото и да било от преподаватели.
Достъп до образование и проблеми в системата
Другият съществен момент е достъпът до образование. Да, искам да преподавам в модерни зали с добри озвучителни системи, модерни проектори и даже холограми, ако може. Истината е, че това е свързано с ресурси. От години в западното крило на ФЖМК тече ремонт, който едва сега има надежда да бъде приключен. Защо? Защото няма средства. А тези средства се разпределят централно от университета. Не е решение на ФЖМК.
Ще кажете - да линчуваме, който ги разпределя... Обаче не е толкова просто, защото има определено количество финансов ресурс, с който университетът борави ежегодно. С приоритет се изплащат заплати и стипендии, плащат се консумативи (и аз бях учуден, че карат СУ да плаща за парно!?!) и спешни ремонти. Това сериозно забавя модернизирането. Да, неприятно е, но не е пагубно.
Пагубно би било да увеличим многократно таксите за студентите, които в момента са в годишен размер от 600-700 лв. или поне голяма част от тях. В университетите във Великобритания годишните такси се измерват в хиляди... паунда... Разликата е огромна. Смятам, че в това отношение превъзхождаме други системи, защото в дилемата да имаме най-високо качество на образование за малцината, които са се родили в правилните семейства, или да дадем възможност на всеки да учи, за мен изборът е очевиден.
Системата има значителни проблеми и аз съм последният, който би отрекъл това. Финансирането на брой студенти създава предпоставки да завършват толкова, колкото запишат (не навсякъде, но е факт, че е проблем). По данни на Евростат България е една от страните с най-нисък процент от БВП за висше образование (0.65% за 2015). В същото време имаме 54 висши училища за учебната 2017/2018 според НСИ. Как да стане, колега?
Няма да се впускам тук за лобизма за запазване на местни университети и колежи със съмнителен принос, но ще спомена, че СУ е единственото българско висше училище, което редовно участва в международните класации и безспорно най-доброто като качество на образованието, ниво на научната продукция и редица други показатели.
Учете в България
Напоследък имах възможност да си комуникирам с някои от най-цитираните български учени от различни области. Проблемите в системата ги има и тези хора ги виждат като предизвикателства, но не и като пречки. Вършат си работата, преподават, произвеждат научна продукция и правят всичко това в България. Самото им присъствие в стаята е в състояние да те респектира. В международен план имаме повече традиции в естествените, а не в обществените науки, но смятам, че с времето нещата ще се подобряват и при вторите.
Образованието в България няма как да не бъде отражение на цялостното състояние на държавата. Има много неща, които трябва да се променят, но това може да стане единствено чрез конструктивен диалог, а не чрез безцелно и необосновано накърняване на имиджа на най-престижното висше училище в страната.
За да имаме по-добро образование утре, трябва да защитаваме правата си днес.
Едното нещо, което ме окуражава да продължавам, са студентите в университета. Противно на някои преподаватели, а за съжаление и някои не(до)възпитани бивши възпитаници, аз не смятам, че студентите ни са събрани от „кол и въже". Имаме блестящи млади хора, които искат да се реализират в България и да променят това, което не е наред в системата тук. От този текст е ясно, че аз съм в университета, за да си взимам огромната заплата (все пак има повече милионери във ФЖМК, отколкото в Дубай!) и да чакам пенсия. Но на тези млади хора, които записват да учат в СУ искам да им кажа, че могат да получат образование на високо ниво, ако това са си поставили за цел.
Всеки преподавател може да ви даде нещо. Най-малкото - една различна перспектива. За да получите образованието, което искате не е нужно да заминавате в чужбина. Можете да го направите като ходите на лекции, като изразявате несъгласието си с нещата, които не Ви харесват, като четете в свободното си време, като търсите решения на проблемите и се борите за едно по-светло бъдеще тук!
Бележка: Изразеното в статията мнение е лична позиция на автора. То не е съгласувано с ръководството на СУ и не е в качеството му на преподавател в учебното заведение.
Статията на Калоян Константинов в "Оффнюз", макар и по арогантен начин, казва доста истини за проблемите на висшето образование у нас. И изобщо не съм съгласен с автора на този своеобразен отговор, че посочването на проблемите в системата не спомага за решаването им. Трябва ли да си затваряме очите и да се надяваме оптимистично, че нещата някак ще се оправят от само себе си? Напротив, добре известен факт е, че за да се поддържа равновесното състояние на една система е необходима отрицателна обратна връзка, която да коригира нежеланите отклонения. Отрицателните мнения са полезните (когато са обосновани), не положителните. И няма полза от това да се хвалим колко сме добре. Ако искаме да вървим напред, е необходимо много ясно да очертаем грешките си. Само така можем да започнем да се борим с тях. Та в дописката на К. Константинов са изброени много от проблемите, с които се е сблъсквал всеки БГ студент. Моите лични впечатления са от ТУ и СУ (отчасти и БАН, която също обучава докторанти), но мисля, че те са в сила за всички наши университети. Само че неадекватните преподаватели, непригодната материална база и всеобщата незаинтересованост образователният процес да се случва по оптимален начин са само проявления, които се забелязват на повърхността. Редно е всички, които сме имали досег със системата на висшето образование, да си зададем следните въпроси: - Коя е причината в България да има толкова много университети и те непрекъснато да увеличават бройката си при намаляващо население? - Каква част от хабилитираните преподаватели са действително компетентни в областта си на специализация? - Защо въпреки многомилионните субсидии към ВУЗ-овете и непренебрежимите приходи от семестриални такси и наеми материалната база в университетските сгради и общежития е в трагично състояние? - Защо Студентски град се превърна от академичен кампус в олицетворение на разврата и всичко, което доброто образование не е? - Защо когато се закупи по европроект скъпоструващо оборудване, то седи заключено в някой шкаф, тъй като никой не е компетентен да работи с него или има административни пречки това да се случи? Христоматиен пример тук е закупеният преди няколко години ускорител на елементарни частици от БАН, който все още си стои неразопакован, тъй като не е предвидено място, където да се сложи. Да, тук хвърляме камъни по градината на БАН, но същите безумия в по-малък мащаб ги има по университетите. И т.н., и т.н... Може още много да се каже по темата, но изводите все клонят към една посока - за състоянието на висшето образование са виновни предимно недалновидната държавна политика и лакомото, но безхаберно ръководство на университетите. И само от там може да започне промяната. Студентите няма да ви променят системата, д-р Калинов. Те просто ще си тръгнат от тук.
Мноо се извинявам, но д-р Калинов означава, че автора е завършил медицина, дентална медицина или ветеринарна медицина. А г-н Калинов, д-р означава, че е защитил научно-образователна степен доктор (кандидатска по старому). Да си имаме уважението и да се знае кой кой е, да не стане утре на улицата да хванат д-р Калинов да прави CPR и спешна кониотомия.
В много истории от реалния живот положителни герои няма, и съответно е дълбока грешка да се търси кой точно е виновен. Понеже това автоматично предполага, че някой друг не е, и се почва едно прехвърляне на топката и отправяне на взаимни обвинения, без реално нищо да се направи каквото и да било за да се решат проблемите, и без дори да се направи точен системен анализ на ситуацията, което е необходимо предварително условие за да се вземат такива мерки. Българското образование е класически пример. Несериозното отношение на преподавателите едновременно е резултат на липсата на мотивация у студентите и задълбочава впечатлението у тях, че няма смисъл да се учи. Което от своя страна води до още по-незериозно отношение, и т.н. Неграмотността на преподавателите е директен резултат от общата неграмотност на обществото, и от своя страна я задълбочава още повече. И т.н., един порочен кръг след друг. Като винаги, винаги трябва дебело да се подчертава, че който си мисли, че може нещо да реши на ниво висше образование, жестоко се лъже и въобще не разбира образователната система. Кучето е заровено много преди това, и когато се стигне до ВУЗ-овете нещата са толкова трагични и изпуснати, че общо взето нищо не може да се направи за да се оправят.
Georgi Marinov, докато като общество не започнем да търсим отговорност от тези, които реално вземат решенията, нещата никога няма да тръгнат напред. Когато вината е споделена, никой не прави нищо. А за мен е толкова нелепо да се вменява някаква вина у студентите за състоянието на висшето образование. Това е като да обвиняваш туристите, посещаващи българското черноморие, за възхода на алкохолния туризъм у нас. В условията на пазарна икономика и свободно придвижване студентите са клиенти на образователна услуга от университетите. И когато все повече от тях не са доволни от качеството на тази услуга, точно те няма да се втурнат да я подобряват, а като нормални клиенти просто ще отидат някъде, където качеството е добро, стига да могат да си го позволят. Същото се отнася и за преподавателите - тези, които искат да развиват научната си кариера в качествена академична среда е малко вероятно да останат да се борят да подобрят тукашната. Така че тук остава не най-доброто и като преподаватели, и като студенти. При това като процент то непрекъснато увеличава частта си от цялото, което води до допълнително и непрекъснато влошаване на образованието. А това е много тревожно и срамно. Трябва ли да стигнем до там дипломите ни да спрат да се признават в чужбина, за да се осъзнаем?
"Трябва ли да стигнем до там дипломите ни да спрат да се признават в чужбина, за да се осъзнаем?" ***** И това няма да предизвика истинско "осъзнаване" само по себе си освен дотолкова доколкото ще отреже един сериозен източник на доходи за някои ВУЗ-ове, които развиват добър бизнес продавайки дипломи на чуждестранни студенти. ==== "В условията на пазарна икономика и свободно придвижване студентите са клиенти на образователна услуга от университетите" ***** Няма как да имаш добра образователна система ако гледаш на образованието по такъв начин. Образованието не е услуга, която се продава/купува. ===== "А за мен е толкова нелепо да се вменява някаква вина у студентите за състоянието на висшето образование" ***** А за мен е нелепо да не се разбира как студентите наистина имат огромна вина за ситуацията, но ето, че има хора, които наистина не могат да го разберат. Нека почнем на по-общо ниво: в България има една много неприятна тенденция да се делим на "ние" и "те", където "те" са управляващите, които са корумпирани и неграмотни и са изцяло отговорни за положението в държавата, за разлика от "ние", които сме изцяло невинни. И да се гледа на "държавата" като нещо абстрактно и съществуващо независимо от "ние". Самият факт, че повечето хора гледат на нещата по такъв начин са по себе си обяснява много за генезиса на кризата. Това е държава без наследствена аристокрация и дълбоко установен "елит", който да се е възпроизвеждал в продължение на стотици години. "Те" са били съвсем доскоро "ние" и няма никаква разлика в "техния" и "нашия" манталитет и ниво на корумпираност и некадърност, просто "те" с в момента в позиция да крадат и безчинстват, а "ние" не сме, и "нашето" недоволство в действителност е най-вече от това, че не сме ние в такава позиция, а не от това, че се краде и безчинства. Няма и такова нещо като "държавата" отделена от "нас". "Държавата", това е дребния чиновник в администрацията, който се опитва да рекетира гражданите за най-дребни неща, който не си гледа съвестно задълженията и им губи времето с мудността си, който дори не може да работи на компютър и не е грамотен (понеже е нает с връзки, а не се реален конкурс), и в резултат държавните документи са пълни с правописни грешки и всичко се движи толкова бавно и тромаво, и т.н. "Държавата", това са КАТ-аджиите, които не гледат да регулират движението, а да рекетират шофьорите, тя е полицаите, които отказват да ти приемат документите след като са те обрали, понеже не им се занимава с теб, тя е лекарите, които или директно те рекетират за пари за да те лекуват, или се опитват да те пренасочат към частния си кабинет, тя е учителите, които умишлено не преподават на ниво в час, за да накарат учениците си да се запишат на частни уроци, и т.н., и т.н. Тези хора са стотици хиляди на брой, и съвсем определно са част от "нас", не нещо съществуващо абстрактно и независимо от "нас", и те не са развалени от някаква космическа зла сила, която мисли лошото на българите. Извън държавния сектор е същото - осигуряване на минимална заплата, останалото под масата, за да не се плащат данъци, един милион фалшиви ТЕЛК-ове, далавери и измами на всяка крачка. И после защо нямало пари за инфраструктура и пенсии... Гниенето тръгва отдолу. Нагоре по веригата е просто проявления на същите явления на по-високо ниво. По същия начин, няма такова нещо като "те" преподавателите, и "ние" невинните чисти ученически/студентски души, жадни за знания, които биват провалени от некадърните, безхаберни и корумпирани преподаватели. Няма такова нещо. Тези преподаватели не са станали некадърни, безхаберни и корумпирани във вакуум. В тази държава ученето и знанието никога не са били реална ценност -- те са били ценност само дотолкова доколкото са осигурявали по-висок социален статус. В противен случай поговорка като "Учи, мамо, да не работиш" никога нямаше да се появи. Съответно не е за чудене, че системата с течение на времето еволюира от осигуряване на социален статус чрез учене към осигуряване на социален статус чрез придобиване на тапия към накрая пълен колапс в момента, в който външните ограничения (под формата на планирана строго регулирана икономика, изискваща компентентни технически грамотни кадри) бяха премахнати. Децата биват провалени още в първите седем години -- абсурдно е да се мисли, че някой на университетско ниво може да направи нещо с човешкия материал, който идва отдолу. Като имаш изградено изцяло консуматорско мислене, никаква обща култура, никакво виждане за изграждането на реални познания и умения като ценност, после и в най-престижните световни университети да те пратят (където между другото също не се преподава много качествено, но по съвсем различната причина, че професорите нямат време да се занимават с преподаване покрай изследванията си), нищо няма да излезе от теб. Говорим за хора, които вече дори не са и само функционално неграмотни, те често са буквално неграмотни. На какво да научиш такива индивиди? А от друга страна същото това генерално разложение в обществото произвежда купища фалшиви, некадърни, безхаберни и пр. преподаватели. А от останалите повечето се отчайват тотално и спира да им пука. И кръгът се затваря.
Подобни обобщаващи разсъждения на едро в стил "всички са маскари" също изкривяват реалната картина и също са типично български. Абсолютно невярно е да се каже, че в България няма качествени преподаватели или пък изключително умни, талантливи и добре образовани деца и студенти. Въпреки всичко ги има, виждал съм ги. Основният въпрос е какво правят университетите, за да ги привлекат? Когато си отворил вратите широко за куцо, кьораво и сакато как, по дяволите, ще привлечеш някой по-качествен? Да, разглеждането на образованието като стока е доволно цинично, но аналогията е налице. Ако направиш шкембеджийница, ще привличаш само простаци, ако направиш изискан ресторант - ще имаш добри клиенти. Когато аз кандидатствах за университет, си избрах най-доброто висше техническо училище в България. Въобще не си и помислих да кандидатствам в ЮЗУ, например. Прави ли ме това виновен за ниското ниво на ЮЗУ? Не, това си е проблем на ЮЗУ и по-конкретно на ръководството на ЮЗУ. Или изобщо не е проблем, ако идеята на това ръководство изначало е да си имат академична шкембеджийница. Точно по същия начин бг университетите сами са си виновни за нивото си. Как по-точно качеството на образованието в университетите зависи от студентите в тях? Та те са просто едни потребители. Какво конкретно да направят, за да получат по-качествено образование? Да бият с пръчки преподавателите, за да си вършат съвестно работата, или да пускат обяви в джобса за качествени преподаватели? Или може би да теглят кредит и да купят нова техника на университета?
Georgi Marinov, много точен коментар, плюсът е от мен. Вина наистина имаме всички и си прав, че проблемите тръгват от средното образование, защото за 4 години в университета, няма как да се наваксат 12-те в училище. На днешните студенти, които би трябвало да са научени да учат още в средния курс, не им трябват знания, а диплома, с която да си намерят работа. Или поне това е всеобщата мотивация. Те знаят, че ще я получат, защото част от условията за финансиране на вузовете са освен брой приети и записани студенти, и брой реализирали се студенти по специалността, която са завършили. Това автоматично значи, че ТРЯБВА да завършат, в интерес на университета е, за да получи субсидия. Това е по-порочно от нежеланието на студентите за знания, заменено от стремежа единствено да получат заветния документ, без значение подготвени ли са или не. Що се отнася до преподавателите, не всички, които остават тук, са некадърни. Генералните обобщения са вредно и опасно нещо. Но е факт, че от повечето вузове едва ли не се изисква да произвеждат доктори, доценти и професори. И там има изисквания и бройки за покриване, че и срокове за академично израстване. На всяка цена. Има и нещо като норма за научна работа, както може да се предположи, за сметка на качеството и смисъла от това. А колко хора вече са придобили докторска степен и не работят в университет. Кому е нужно? Има толкова неща за оправяне, че е ясно защо никой не се наема да реформира системата. И тя затова прогресивно се деформира, доколкото изобщо има накъде.