Българите имаме ненужно ниско самочувствие, че живеем в една от най-корумпираните държави, че политиците ни са крадливи, че деловите ни среди са некадърни и алчни, че нищо не ни е наред. Либералните интелектуалци много обичат да мрънкат, как едрият ни бизнес не подкрепя достатъчно обществени каузи, как не оценява интелекта. И си умират да дават американския бизнес за пример и да се умиляват от неговите успехи и филантропия.
Да, нямат стигане щатските едри собственици, мениджъри и политици, благодарение на чиито спекулации с виртуални пари си имаме и световна финансова криза. В сравнение с тях нашите се оказват бели и добри минималистични кокошкари.
Но живеем в нещо, което някои анализатори наричат Pax Americana, а центърът на това явление, САЩ, също като Римската империя в миналото, обича да плаща за поддържане на пропагандната заблуда, че си има толкова много демокрация и напредък у дома, че няма търпение да ни изнесат малко, пък било и под дулото на заредено оръжие.
Сълзливата прогандна история
Един от любимите образи на българските либерални интелектуалци е, разбира се, Андрю Карнеги, бащата на стоманената индустрия, останал в историята с това, че дарил за обществени каузи и благотворителност 80 процента от богатството си. Похвално наистина, но винаги при разказването на тази сълзлива история се пропуска начинът, по който е натрупано въпросното богатство.
Изпада се в удобна амнезия, че този човек през цялото си битие на индустриалец дава само минимума за оцеляване на служителите си. В частите от Питсбърг, които построил, имало съвсем малко водопроводна мрежа, а улиците не били асфалтирани. Според един от биографите му, под негово ръководство в инциденти загинали една пета от всички мъже на Питсбърг, които работели в стоманената промишленост, железниците и строителството. Хиляди умирали от тиф, защото пиели вода от замърсени реки.
Никога не се споменава и склонността му към корупция в името на бизнес успехите. Карнеги подкрепя финансово Бенджамин Харисън, който е избран за президент през 1889 г. Той възнаграждава бизнесмена като назначава във Върховния съд адвоката му, утвърден за по-малко от седмица на поста си въпреки липсата на юридически и политически опит.
В свое есе, озаглавено „Богатството", от 1889 г., Карнеги твърди, че по-високите заплати „биха били пропилени за задоволяване на апетитите, някъде дори прекаленото им задоволяване, и е съмнително дали тези, които се похарчат правилно за увеличаване на удобствата у дома биха били наистина полезни за човечеството като цяло."
При откриването на библиотеката „Карнеги" в Алегени, Пенсилвания, произнася вълнуваща реч в прослава на самия себе си: „Най-бедният гражданин, най-бедният мъж, най-бедната жена, които работят от сутрин до вечер за прехраната си, ще могат да влязат в тази сграда и да се зачетат в книгите по полиците, да слушат органа и да се възхищават на произведенията на изкуството в галерията наравно с милионерите и най-видните граждани."
Но пък доста от съвременниците му не били така впечатлени: „Предпочитаме да не ни орязват заплатите и да ни оставят да си ги харчим както пожелаем", казали работници от стоманодобивната промишленост на Питсбъргски вестник.
Има ли някой съмнения за какво бяха и двете войни в Залива
Но да се върнем в настоящето. Не вярвам някой да се съмнява, че и двете войни в Залива бяха в името на петролните компании. Те облагодетелстваха и влиятелни изпълнители на държавни поръчки, като например компанията, ръководена някога от вицепрезидента Дик Чейни - „Халибъртън".
За технологичната фирма „Инфо Ю Ес Ей" се твърди, че е платила 900 000 долара за пътувания в Европа, Карибския регион и Мексико на президента Клинтън и съпругата му в качеството й на сенатор. Компанията е сключила консултантски договор на стойност 3.3 милиона долара с Бил Клинтън (колко нелеп вече изглежда договорът на Ахмед Доган!), а също така е направила голямо шестцифрено дарение за президентската му библиотека.
Всичката тази информация излезе на бял свят благодарение на съдебно дело, заведено от гневните акционери на „Инфо Ю Ес Ей", които сметнали, че подобна щедрост не е в интерес на фирмата. Шефът на фирмата лично е платил 1 милион за празненствата по посрещането на Милениума в Белия дом, дал е дарение от 250 000 долара на фондация „Клинтън" и над 200 000 долара на Демократичната партия по време на кампанията за Сената на Хилъри Клинтън.
"Енрон" - на 4-о място от спонсорите на Буш-младши
Най-големият спонсор на кампанията за първия президентски мандат на Джордж У. Буш е корпорацията „Енрон", прословутата хюстънска енергийна компания, която банкрутира в края на 2001 година. Адвокатската кантора на „Енрон" - „Винсънт&Елкинс" - е на второ място, а общото им дарение е седемцифрено.
Счетоводната фирма на „Енрон" - „Андерсен Уърлдуайд" - е на четвърто място сред спонсорите. Накрая се оказа, че „Енрон" е мамила акционерите си и им е причинила огромни загуби, заради което бе принудена да подаде молба за фалит.
Повече успехи - повече грях
Но не само при американците е така. Помним и разкритията на Роберто Савиано за срастването на неаполитанската мафия с бизнеса и политиката, заради които италианският журналист получи и смъртни заплахи. Колкото по-голяма и успешна е една страна, толкова по-греховна е прегръдката на финансовия и политическия елити.
Примерите от българската действителност са направо смешни на фона на корупцията и злоупотребите в страни като САЩ, Италия, Русия, защото и размерите на бизнеса ни са комични в сравнение с тях. Колкото по-едър е бизнесът, толкова повече склонност към престъпване на законите има и толкова повече възможности да го направи, да си напазарува политици, сенатори, всичко.
Разликата между тях и нас обаче е, че в тези страни има силна средна класа, която протестира. Защото едрият бизнес навсякъде е мракобесен и доколко ще се държи демократично, зависи само от гражданската съпротива. В развитите страни има и интелектуален елит, който не си затваря очите и не се присламчва на трапезата на богатите като нашия.
Ако мен от нещо ме е срам в тази страна, то е изключителното раболепие на интелектуалния елит, който непрекъснато се опитва да получи назначение при едрия бизнес. Затова не протестира срещу нищо като Майкъл Мур, не разобличава като Роберто Савиано, а само мрънка, че се чувства недооценен и беден.
Да, политиците ни са корумпирани като навсякъде по света, даже по абсолютна стойност на сумите - доста по-малко отколкото в другите страни, посочвани често за примери за демокрация. Да, едрият ни бизнес е агресивен и се опитва да нареди държавния пасианс така, че да печели още повече. Но сумите, за които се бори, са джобни пари за играчите от развитите уж образцови държави, към чийто стандарт се стремим и чиито посланици много обичат да си пъхат носа във вътрешните ни дела.
Филантропията на Запад обикновено изкупва големи грехове и цели пропаганда и получаване нов вид власт и влияние. Нямаме основание да се потискаме като нация, че нещо сме по-зле от другите. Просто от по-скоро тичаме по пистите на свободния пазар и още се учим и набираме скорост.
И работата на средната класа и интелектуалния елит е да принуди политици и богаташи да работят в обществена полза. Защото нашият интерес е точно обратен вектор на техния. Така че вместо да ги ухажваме и мрънкаме, да вземем да проявим някаква инициатива.
Текстът е майтап, нали?
Абсурдистан. Разликата между дугите държави и нашата е много основна. Там корупцията е една двайста до една десета част от цялата държава и икономика. В корупция се влагат по една десетохилядна част от очакваните дивиденти. Само в България и в Русия, които обаче също имат известна разлика от 60 ПЪТИ разлика в население и 1000 ПЪТИ разлика в територия, Русия е НАЙ$Голямата държава в света, България е една от най-малките, и само в тези две държави, корупцията е цялата система, поминък и ""икономика"" и в нея се влага по една стотна, а понякога и по една десета част от очаквания дивидент. На прост граждански жаргон ще рече, че западните държави и хората в тях не си правят труда да се корумпират, ако ще трябва да очакват дивидент само стотина пъти по-висок от самата корупция. Докато в славянските България и Русия хората не си правят труда да се трудят, ако могат да дадат рушвен от десет лева, за да присвоят петдесет лева. Критериите са толкова несъизмеримо далечни, че просто не знам, как някой изобщо се захваща да ги сравнява.
То пък точно американците ли ще вземем за пример? Дайте нещо от скандинавието или централоевропието или алакитайско. Щатите ги очакват тежки дни с тая криза в образованието, здравноосигурителната система, наводняването с емигранти, трескавия долар и скъпия бензин. Да не споменаваме тоталната кухост на понятието "нация" при тях.
Изобщо не е смешна нито една "сделка" на домораслите индивиди, провъзгласи- ли се за "елит",че и политически ... Особено не-смешна е доганчовата история,защото гаврата е със съучастието на онова,което трябва да е съд,т. е. пазител на държавността.
Наистина доста слаба статия. Това за Ирак и петрола, честно винаги ми е било малко странно като аргумент. Защото какво е по-добре, частни фирми, които разработват и продават нефта на пазарен принцип или диктатор, който използва нефта като политическо оръжие и като средство за шантаж? Предпочитам американците да "дойдат" и да "вземат" Иракския петрол!
Странно ми е как хора, които всичко биха дали да се облажат от американския начин на живот (на работа или на гости), биха се снимали доволно пред всичко американско на екскурзия, ползват почти изцяло американски вещи, следват всички лайфстайл американаски тенденции, тук са толкова озлобени против Америка? "Кифла" съм сигурен, че следи модните американски списания, а не китайските. "Straws pulled...." да се беше кръстил Рашид-ал-Сахиб-ал-Джабар ако толкова мрази американците.... и т.н.... Оня на Осама сина се кефел, че баща му взривява американци, сега обаче иска да ги дава на международен съд - и той се сетил да се възползва от "демократичните ценности" ако може. Що не се самовзриви и той? Та всички на Америка подражават, но иначе на всички пяна им излиза от устата като чуят Америка.... странна работа
Крив Макарон , тъй като ти довърши частта за САЩ, апък с основание казваш, че за ТИМ и за САЩ само с любоф трябва... Аз да довърша частта за ТИМ. ТИМ са добри, кръсиви, справедливи (много справедливи, пределът на справедливостта) и много съобразителни имного умни хора. Ако зад океана има самопровъзгласена истина, то и ние сме късметлиите тук на брега на морето да си имаме такава. важното е да имаме самочувствие, и ако чичо Сам извади показалец 8 сантиметра, ние трябва да го извадим 11,5 половина сантиметра (само да не стига до 12, че ще го таксуват за хладно оръжие, че стига до сърцето, на впечатления и озарен от призива на истината неподкупен и лоялен труженик). Ако в САЩ имо корупция тук-там, от ония там, ние тук ще направим 150% корупция с презастраховка по застрахователната система на ТИМ, повсеместно и ще си направим клизма да си извадим въздуха отзад и ще си вкараме там корупцията на ТИМ, защото тя е от сой, честна, откровена, надеждна, силна и здрава корупция. Няма майтап няма измама, всичко е любоф. Ние трябва да се сравняваме само с най-големите - Китай, Индия, САЩ, Русия, Бразилия, Франция, Германия мечки я яли, тя за корпция хем става, хем не се дава - загубена държава. Ако Тодор Живков накрая на властта си спастри с начален капитал 16 милиарда го превърна в 72 милиарда валутни лева (а, че къде са парите бе хора мили?), сега тия 72 милиарда трябва да станат 7 трилиона и 200 милиарда долара. Няма да се даваме на никого. И щом трудът и професионализмът не вършат работа за свободното забогатяване, няма да им баем, НЕ! Хващаме са за здравата и надеждна корупция и за милите, благородни, красиви и много много умни хора от ТИМ, които ще ни спасят справедливо, ще ни изведат на пътя за рая, а може и да ни изпроводят дотам, ако им се доверим напълно. Да живей!
Теа, ти си върха, сладуранке! Аз никога нищо не ти разбирам, но се чувствам прекрасно всеки път, когато си наоколо. Просто магия! С удоволствие: БС
Родриго, имах един шеф на едно работно място. Аз му прислужвах, а той вземаше многото пари, а за мене оставаха много малкото. Аз ходех на работа с велосипед. Беше супер оборотен тоя велосипед и по 45 градуса баир надолу пак можех да въртя педалите и да набирам още скорост. Голяма работа. Шефът ми ми се чудеше всеки ден, как може аз да му прислужвам, цял ден да се хиля и да се радвам на всяко малко и голямо постижение и свое и на всеки и негово. Да се прибирам с малкото пари, които са ми откраднати от самия него, с велосипед през целия град и да съм щастлив от живота си. След месец, гледане любопитно в мен, оня си купи велосипед, ама от най-скъпите и най-нов модел, изрода му нещастен. И какво направи? Каза ми да се състезаваме до моето къщи след работа. За какво си купил велосипед ахмака??? Еба ти ахмака. И се подготвил с най-доброто от пазара, ахмака му с ахмак. Понеже е ахмак, ама изобщо не му идва наум, че аз въртя педали всеки божи ден, зная наизуст всички пътища и преки минавания, зная къде има светофари, и най-важното, велосипедът ми е ужасно добре разработен от ужасно много каране, нали разбираш... И като тръгвахме него ден, аз му оставих две пресечки преднина, уж ми е шеф и така трябва. На третия светофар го подминах с автомобилна скорост. То ме виждаше до 6-тия светофар и това беше. После карах още 2,5 км без изобщо да го има на обозримо разстояние. Ахмак. Нищо не разбира от нищо. Смята, че аз като му прислужвам, аз съм нищото, а той е нещото. Не се сеща ахмакът, че аз познавам всеки труд и неговия включително от 0-лата до 100%-те, защото аз съм прислугата и зная и мога абсолютно всичко. И ако той се напие и не дойде един ден на работа, аз съм там и свършвам и неговата работа, а после той ми прибира и моята заплата. НО, той, богатият и здравият ахмак, е постоянно нещастен и ужасно завистлив, а аз бедният и най-вероятно по коя логика и аз не знам, болният слуга, не само не завиждам, ами се радвам като дете на успехите му и на успехите на всеки и каквото и да имам, нищо не ми липсва никога. А сега де? Уж тъй, пък инак. Да се чуди човек.
Смятам, че е от "Работническо дело", а не от "Дума".
Родриго, Карах велосипед, защото така минавах покрай колите, докато те чакаха на светофари и винаги бях на първа линия за зеленото. Изчислих си ползите и загубите от имането на автомобил и велосипед и избрах велосипеда. Има хора, които работят за имот, кола, авторитет пред жените, има и за власт има и много отживялото по света, нво много модерно в България сега, че някой искал като спечели после още да печели, понеже така го чувствал. И тогава и сега, аз лично работя работата си и се самодоказвам и съм полезен пред моята публика със самоусъвършенстване и отговорност. Ще печеля толкова, колкото е възможно. Но няма да насилвам никого и нищо, да ми оказва повече доверие, отколкото представлявам фактически. Надявам се няма да спориш с мен, просто се надявам, че макар да нямам и колело в момента, освен че нямам кола, че това по някакъв начин ми е пречка да съм в крак със световното развитие. Колкото до американците и българите, не знам защо не се сещаш, че България е втората държава в Европа след разпада на римската империя, а САЩ са втората държава на континента Северна Америка, но това се е случило хиляда години след създаването на България. Нито имаме същия географски мащаб и ресурс, нито имаме същите исторически задачи. И да го върна към велосипеда и колата. Точно в момента е една голяма лизингова еуфория и от втора страна има фирми, които минават да прибират пари от неплатени лизинги. Да ти го формулирам така, че да няма кой да не ме разбере: На една държава, където точно е за велосипеди, по всички жизнени показатели, това екстремно изсилване с автомобилите е ясно че е привнесено изкуствено и някой не си е направил сметката, като живее, какво всъщност иска да постигне с живота си? Иска да е човек, личност, или иска да е плагиат на чужди животи, които по някакъв начин са му се сторили много атрактивни? Нали разбираш, че не си правя гаргара с думите, а съвсем просто и ясно взимам един сегашен пример от живия живот и правя анализ на него, а не на несъществуващи факти.
Много хора твърдят, че американците били арогантни. Според мен, обаче, горната статия, написана от комунистическо отроче, раснало със съветските лозунги и съдещо най-развитата страна на света според собствените й източници и критерии - ето това е живата арогантност!
До Бойко Стефанов: Човече, ти си месия! Това за колата и велосипеда - да се впише в библията! Състезанието с шефа - да замести Давид и Голиат! Доволен си, че нямаш нужда от повече пари, от амбиции, от професионално израстване - ЕВАЛА! Но защо се спираш дотам? Защо се задоволяваш с малкото, когато можеш да се задоволиш с нищото! За какво ти е велосипед, когато имаш легло и можеш да си лежиш там по цял ден? И ти сигурно си мислиш, че си единственият и уникален черноработник, който разбира от всичко, без него фирмата ще потъне (или ще повлече половината персонал)... абе националната икономика ще рухне!!! Един от гръцките философи (оставям те сам да провериш кой) беше казал, че умният човек знае, че нищо не знае. Ти обаче знаеш всичко и си перфектен според теб самия... И въобще не ме интересува в каква сфера работиш, гореописаният типичен работник съм го срещал навсякъде, където съм бил. Аз също съм минавал през този професионален "пубертет". Преодолей го и ти.
Яньо, от години съм собственик на фирмата си. Но винаги си припомням онова и още други положения, когато понякога гагата ми стане като на Пинокио и започна да дърдоря някакви измислени величествености на моите служители. Пуберитета отдавна увяхна и аз работя не по нещо си мое измислено, а по ИСО международен стандарт. В него нелоялната конкуренция и бандитизма в бизнеса са недопустими, и поради това той е много трудно и сложно приложим в среда като България. Където основният, около 90%-ов дял от обществения живот е корупция и бандитизъм, и българският бизнесмен не предполага, че може да осъществи търговска дейност и да спечели, ако не лъже клиентите си, не дискриминира контрагентите си и не убива конкурентите си. Аз се радвам, че ти имаш непуберитетно мислене, но ако не ти е позната системата за печелене от собствен бизнас, без измама, погроми и грабежи, колкото и да ми е приятно, че си устроен и що-годе състоятелен човек, няма как да съм заедно с теб в пътя на развитие на България, защото ти отнемаш от него и от нея, чрез кражба и измама. Ако от 1000 лева данък си платил дори 850, вече си крадец от държавата и бюджетът е невъзможен, защото ти го лъжеш. Ако си назначил хора на длъжности, които те не изпълняват и не им плащаш пълните осигуровки, отново си измамник на държавата си. Ако си пишеш имущество, което няма как да се докаже, за да спестиш данъци, отново си нелоялен към държавата си. И тогава леглото, в което можеш да си лежиш, не само не е твое, но трябва да го върнеш, за да въстановиш щетите на държавата, нанесени от теб, а не от недоглеждане на държавата. А аз ще задържа моето легло, защото съм го платил с левчета, всеки от които е издължен на нашата държава, в която живеем заедно ти, аз и всички. Нали започваш да схващаш разликата между моите и твоите амбиции за каквото и да е.
Нека направя една аналогия с леката атлетика: статията предполага, че България финишира заедно с основната група атлети, т.е. не е при първите 3-4 топ състезатели, но пък е непосредствено зад тях. Дали това е така! Съвсем не - и това се измерва с точни цифри - бруто, на глава от населението и т.н. Атлета , които символизира България - финишира последен. Виждали сте подобно нещо на Олимпиадите - аматьор, дето крета 1-2 обиколки отзад и камерите се преместват на следващото събитие, преди да е финиширал. Ние сме черната дупка на ЕС, последната държава измежду 30-тинатачленове на съюза. И това ако не е постижение. Трябва много да се стараеш , за да си последен. Какъвто и галфон да си, все някой ще е по-голям чокундур. Но да си безапелационно последбата дупка, трябва си талант - отрицателен , разбира се.