Въведоха задължителен 12-ти клас. Въведоха задължителна година предучилищна подготовка. Някои деца минават и подготвителен клас. Ще рече, че има реална възможност детето ми да влезе в училище на 6 години и да бъде дъвкано от системата на средното образование до 19-годишна възраст.
Във времена, когато половият живот започва в ранния пубертет, учениците гълтат синтетични наркотици като бонбони, а учителите не разбират половината от думите, които децата използват, някакъв си Петър плете плет („Това какво значи, мамо?"), а едрата, кокалеста, мъжка на вид жена все така бори своя кол и плаши с обвитата си в мъглата на едно първобитно минало фигура...
Не издържах в училище
Нищо, че тръгнах на 6. Когато станах 9-ти клас, един ден се прибрах и просто казах на майка ми: „Край! Приключвам годината и повече няма да участвам в тази тъпня." Мама, която е един мъдър човек, каза само: „Добре, търси си работа" и продължи невъзмутимо да бели картофи.
А какво друго може да каже един родител на детето си, когато вижда нелепостта на средното образование в България? Прастарата класно-урочна система - 45 минути това, 45 минути онова - едно накъсано, статично, слушателско-зубрещо образование, което не развива ума и не се интересува от личността, единствено гледа да запълни бройката на скучаещи, затъпяващи ученици. В края на цялата средношколска клизма от нашите училища излизат тълпи от хора, убедени, че образованието е нещо скучно, че науката е досада и нищо от наученото няма никакво значение.
Всяка година в България 25 000 деца изпадат от училищната система. Или имаме 160 000 необразовани българи само за последното десетилетие. И половината отпадат още преди 7-ми клас. Може би преди 20 години наистина сме били на върха на образователните класации, но вече отдавна не сме.
Митът за величието на българското образование рухна, а промяна дори не се обмисля сериозно. И докато напредналите образователни системи на Запад създават все по-интерактивно училище, технологизирано, концентрирано върху личното участие и малките групи, децата в България продължават да учат по система, измислена през 17-ти век.
По този начин, в края на 20-ти век ученичката Райчева, иначе без особени проблеми в училище, се отказа. Революция вкъщи не се случи, а аз изпаднах в дълбок размисъл какво по-интересно мога да правя с времето си. Хрумваха ми разни идеи, коя от коя по-тъпи: да стана продавачка на вестници, да си направя магазин за пънкарско оборудване, да не правя нищо... и накрая с потрес и разочарование установих, че няма как да прескоча хартийката за завършено средно образование, поне не и ако искам да правя нещо, което си струва.
Така стигнах до животоспасяващата концепция „частен ученик". Намерихме напредничав директор и хубав учителски екип - 121-во училище в Младост. Хората се съгласиха на тази екстравагантност след тъжния разказ на баща ми как „детето ще си остане без образование" и в рамките на година, без особени трудности и с цената на около тон домашен сладолед аз успях да завърша, че и да вляза в софийския. Ей-тъй, на.
Не мога да кажа, че беше лесно
Но определено беше по-лесно, отколкото да се накарам да скучая всеки ден в класната стая. Направихме график с учителите - редувах предметите, даваха ми да пиша проекти и доклади, изпитваха ме на по половин учебник наведнъж и внезапно... ми стана интересно.
Учебниците четях като книги, а последователността на уроците неочаквано доби смисъл. Месец за физика, месец за биология, месец за история... От всичко учено в училище си спомням материала тъкмо от тези две последни години, които взех с изпити за една - те бяха моя отговорност и моя работа, бяха мой избор и лично право да знам повече.
Измъчи ме само изолацията. Учейки вкъщи губиш социалния контакт с приятелите в училище, започваш да се самоограничаваш в излизанията, поемаш отговорност, която нямаш като ученик - никой не те е карал да скъсяваш маршрута, изборът си е твой, само твой ще бъде и провалът, ако не се справиш...
Впрочем, не ме беше страх - имах светъл пример. Моя близка приятелка беше стигнала до същия извод година по-рано и вместо да губи време, в рамките на година и половина завърши 9-ти, 10-ти и 11-ти клас, научи френски и замина да учи право в Сорбоната. Като завърши, се върна в България, взе си приравнителните изпити по право и сега е блестящ адвокат в голяма кантора и продължава да бъде един от най-отговорните и устойчиви хора, които познавам.
Истинското образование
Истината е, че разбрах какво е истинско образование едва на ръба на 30-те си години. След като изкарах 4 семестъра в СУ и установих, че не е много по-различно от училището - пак минусчета за отсъствие, пак унизителни схеми преподавател-студент, се прехвърлих в Нов български университет. Смяха ми се, че хората били драпали за обратното, нарекоха го „деградация", а за мен беше единственият начин да имам висше образование, достойнство и професия едновременно.
В НБУ последователно смених няколко специалности, докато намеря тази, която ми подхожда и се помотах доста, докато се дипломирам. Станах нещо като „частен студент" - записвах курсове от различни програми, пробвах на вкус любопитството си. С приемането ни в ЕС обаче бакалавърската диплома се оказа непълно висше образование и реших да потърся магистратура, имах се за образователен ветеран, не ми пукаше.
Небрежно прелиствах предложенията на НБУ, когато попаднах на нещо необикновено - магистратура „Семейно консултиране" в Български институт за отношения между хората (БИОХ) към НБУ с преподавателски екип, от който ми се зави свят. Докато бях студент, работех като репортер и редактор и познавах някои от тези страхотни хора - направо не ми се вярваше, че е възможно да ми преподават. За приема в програмата искаха мотивационно есе (о, да, бях мотивирана) и се явих на толкова необичайно индивидуално интервю, че просто ме сърбеше умът да разбера - какво точно е тази програма.
А програмата се оказа нещо, което промени живота ми. Едно напълно индивидуализирано, интерактивно обучение, базирано на собствения опит. Лекции, протичащи в разговор и упражнения, от които излизаш пълен с усвоени знания и желание незабавно да почнеш да ги прилагаш. Семейството ми се изтощи, докато ми поутихна ентусиазмът, а аз трупах любопитство и интерес в мащаб, който ми е бил познат само от четенето на велики книги.
Казват, че „доброто образование е добрият учител" и аз съм напълно съгласна с това твърдение. Едно изследване, проведено в Съветската академия на науките през 70-те и 80-те на миналия век го доказва блестящо.
Решили да проверят откъде са се пръкнали най-великите умове на науката, учени правят карта на произхода на най-уважаваните и напреднали научни работници в тогавашния СССР. Картата е шарена, но Сибир и другите места на заточение, където са пращали провинилите се хора на знанието, направо светят. И установяват простия факт: най-добрите учени на СССР са били ученици на блестящи умове. На хора, които са създали искрен интерес и страст към знанията у тях от ранна възраст, които са ги убедили, че науката е нещо вълнуващо и безкрайно. Ей тъй, на.
За мен истинско образование е това, което поражда любопитство. Мисля, че училището, което имаме днес, затъпява децата ни, учи ги да бъдат неинициативни и несамостоятелни, да се подмазват на авторитета и да усвояват начини да прецакват системата без да пострадат. То не им дава онова, от което има нужда един човек, за да успее - гъвкав ум и желание за напредък.
Седим и се чудим: защо няма гражданско общество в България, защо не можем да работим в екип, защо преуспяват хората само в строго индивидуалните професии...
Аз смятам, че е защото от ранна възраст в училище се научаваме да бягаме от отговорност, да не поемаме риск, да вървим по утъпкани пътеки, да се доверяваме на старото и да ни е страх от свободата. И ще направя всичко възможно да предам на сина си от скъпоценното любопитство към новото и различното, да запазя природно заложения в него интерес към света. Въпреки институцията.
Училището трудно може да се изтърпи до края. Така си беше още по комунизма. Скука, закостенелост, тъп, еднообразен ритъм. И все пак си мисля, че продуктът "образован човек" не може да се роди, ако не мине през тази мелница. Казват, че геният бил 1% талант и 99% труд. Този труд е именно да висиш денонощно над книгите, за да се изучиш за нещо, па макар да не ти е много интересно. Един мой приятел лекар ми каза скоро че в медицинския университет вече не държат изпит по анатомия на едно. Разбива се на много части, за по-лесно. Новите студенти просто не могат да четат по същия начин, по който се е чело преди 20 години. Ако им сервират изпита накуп, просто няма да се справят. Прозвуча ми малко плашещо. Ами ако и на хирурга не му се чете целия учебник, че не му е мнго "интерактивен и занимателен"...? В този смисъл дисциплината и навиците за четене се изграждат още в училище и според мен това включва голяма доза насилие над личноста. Друг начин няма. Другите стават журналисти.
Подкрепям и отричам. "Даскалото" е пародия. В 90% от случаите. И винаги съм казвала, че трябва да го има. Заради мнозинството. Подмазването на авторитета и вървенето по утъпкани пътеки го е имало винаги, но има една тайфа хлапета, органичен брой във всеки випуск които изграждат свой авторитет и не се концентрират само върху училището. Те си намират извънкласни дейности, някои работт почасово, а трети пък извеждат хобито си на почти професионално ниво. И приемат училището като част от ежедневието, а не като единственото налично, което рябва да правят по цял ден - има деца, които отиват сутрин на училище, след това се връщат право вкъщи и започват да кълват новите материали, понякога и с 1 урок напред, за да блеснат и да се подмажат на "даскалицата". Респективно всички ги мразят, защото за подмазвачи и "зубъри". Ако "даскалицата" е пич, и тя не ги харесва. А всъщност хлапето е със закостеняло мислене и общо взето не е особен потенциал. Има други деца, които не намират какъвто и да е смисъл в ходенето на "даскало" и единствената им мисъл е как да изклинчат, като всички мисли и разсъждения за бъдещето за изключени. Има ввсякакви вариации на тези два модела поведение, на които се нагледах в продължение на 12г, като не броим предучилищната. Забелязах огромна грешка, която някои родители правят - записват децата си на 3-4 извънкласни занимания и изискват от тях перфектни оценки. В прав текст: Пичове, не става така. Предложението да опита е едно, задължението и болните родителски амбиции - съвсем друго. Накарайте дете или тийнейджър да свърши нещо насила и ще го отвратите от него. Младите хора с потенциал намират време да учат и да вършат нещо странично. И им харесва, и се справят. Подкрепям "даскалото" като институция, защото е необходимата мелачка, през която всеки трябва да мине. Натрупва опит в общуването с хора. Този опит рано или късно е необходим. Марк Твен е казал, че никога не е позволявал на училището да пречи на образованието му. В тази статия виждам подобна ситуация, подкрепям. Но НБУ... съжалявам, познавам хора от там и... едно голямо НЕ. Ако авторката е успяла да извлече необходимото и полезното - поздравления! и успех в начинанията! Но, хора... НБУ... нищо лично.
И аз съм учил по тази система, пък не съм нито неграмотен, нито необразован, нито незнаещ. Справям се с живота, с работата, имам хобита, чета книги, намирам живота си интересен. Наскоро един познат завършил гимназия, учи в Техническия ме попита какво е полупроводник! Не е виновна системата, просто едни хора развратиха народа, може би целенасочено. Ценят се не знания и можене а мутри и плеймейтки, натрапчиво се рекламират простотията и чалгата, коментира се на Азис задника. Как очаквате да ви лекува доктор, който си е купил дипломата?
Мамина златна тя, случила на родители с възможности, да и финансират прищевките. Че и до 30-тата и годишнина. То бива лежперлък на гърба на вашите ама.. пък да ти се водят по мензиса толкова години. И като студентка работила репортер и редактор, пак с връзки и пачката на тате ли те уредиха? Пък за НБУ, един набор тука (Миле Манолов) го е казал толкова красноречиво, че направо го копирам: "После се сетих, че и коза да вържат у НБУ ще изкара стига да научи да натиска клавишите с копитата ^^ ".
Като имаш акъл да го "развиваш" - ходиш на училище, учиш и научаваш нещо, като нямаш - пишеш ето такива статии...
еееееее,какво е това сега...? докато ходила на даскало, й било тъпо(може,случва се) обаче после в къщи,с частните уроци ,материала й станал интересен!?!?!? но пък й станало тъпо,щото нямало приятели....... после пък СУ бил тъп,след тва Нов български педираситет......плашим се ,кво го чака мъжа на тоя кукундрел
Отдавна не се бях смял толкова на текст, изцяло изтъкан с клишета от речника на крайните образователни революционери.... Каква ли е причината? Ааааааааа, стоплям - дамата скорострелно завършва средното си образование за 1 година след 9 клас, при това е тръгнала на 6, а после - няколко семестъра СУ, следват години на "задоволяване на любопитството" във великия НБУ, а накрая и наградата - образователното просветление на тема "истинско образование" в магистратурата по .....„Семейно консултиране" . Изсветляването на идеите се случва някъде около тридесетата година на нашата стремителна ученолюбивка, която се впуска в кариерата си на студент някъде около 16....... Уникални скорости на вразумяване. Все пак - леко ни гъделичка един дребен проблемец - след като още решението на палавата деветокласничка е обявено за архиправилно, как така срещата с "истинското" образование се е случила близо петнадесет години по-късно?....
От едната крайност си изпаднала в другата. Наистина училището още по мое време имаше нужда от реформа, а сега предполагам е още по-зле, ама ти си се оляла с гивизлъци. Както каза Роуан долу, добре, че са били мама и тати да кихат. Аз на тяхно място бих те оставил да си плащаш уроците сама, да видим дали можеш д вземеш една додина за две, вместо две за една. Ама сигурно хората са осъзнали, че съвсем няма да изкласиш и какво да правят... нали си смисъла на живота им... Интересно ми е какво предлагаш да се промени. 45 минути час било закостеняло и от 17 век - колко искаш да бъде - 15 минути, 2 часа или докато на някой ученик му се допуши? Колко искаш да бъдат учениците в клас, след като предлагаш малки групи и кой ще плаща на, да речем, два или пет пъти повече учители, като имаш предвид, че и сега няма достатъчно на брой читави даскали? Предлагаш всеки ученик да си има частен учител? Ако от всеки ученик излизаше Платон, нека има по един Сократ до него, който да вложи няколко години, но нали се сещаш, че това има смисъл само за един на всеки сто или хиляда ученика? Според мен няколкото добри разсъждения в статията ти се губят заради нежеланието ти да предложиш нещо конкретно и завършено. Ей така, подхвърляш разни неоформени идеи и дотам. Съвсем в духа на 15 години, през които си учила каквото искаш и когато искаш, започвала си едно, оставяла си го и т.н. Не те познавам и признавам, че е малко тъпо да давам такива лични оценки, но наистина ми се струва, че отказвайки се на 15, си намалила шанса да развиеш упорството и дисциплината си. Тази статия и добра илюстрация на това - очевидно интелигентен човек, обаче вместо да предложи чертеж на решението, само нахвърля щрихи на проблема. Това го може дори всеки, завършил редовното училище, с какво ти си по-различна?
Аз съм по-краен, но не мисля, че пътя, който е описан в статията е по-добър от училището, въпреки недъзите му. Винаги съм нарушавал правилата, но не по обичайните причини - помня как в 1-ви клас преоткрих аритметичната прогресия за 10 минути и как година по-късно след една седмица заточение в занималнята не можаха да ме накарат да не деля наум, никога не написах и едно съчинение по литература според правилата ,четях си учебниците в началото на срока и играех игри и измислях писмености през останалото време и безкрайния конфликт с учителите никога не свърши и все пак повечето ме запомниха с добро и останаха променени за цял живот. За да не си помислите, че се мисля за гений - имах късмет да попадна (не случайно) по-късно в клас където всички бяха гении и аз бях просто средна ръка. Казвам това, по други причини - волята за знание и осъзнаване е онова, което движи човека към познание, без нея всичко се превръща в конюнктура. Аз никога не бих споменал степени и титли, а бих говорил за това, което съм правил аз и другите около мен, често пъти гениалните решения не могат да получат оценка измерена в бакалавърство, мастерство и докторство, цялата система на образование е нещастен опит да се замести стремежа към познание със стремеж към кариера, но тя пренебрегва ефекта на познанието, който често кара онзи, който го добива да се постави извън йерархията и да загуби интерес към признание по традиционния начин. Ако това е проблем, той не е български, а на цялата ни цивилизация и се изразява в опита да вкараме непознатото в познати рамки. Сигурен съм, че има начин да се отключи жаждата за знание и мислене у повече хора, но и знам, че това не може да стане в рамки, а напротив - с възпитание от най-ранна възраст в презрение към рамките и почит към мисълта и мечтите, но не мечтите за социална изява. Точно тук е дълбокото противоречие на човешкия подход - от една страна искаме полет на ума, от друга искаме това да служи за целите на обществото такова, каквото е - същото противоречие, което обезсмиля създаването на изкуствен интелект - не може да очакваш от осъзнатия да бъде слуга доброволно. Ето ни днес в страна, където толкова много хора приемат за даденост държавата, данъците, пропагандата и премат за вярно едно или друго твърдение според убеждение, вяра или емоция. Как в такава обстановка може да се уважава ума, ако за последния "убеждението" е форма на ограниченост, вярата инструмент за работа с непълни данни, но не и средство за самоопределение, емоцията по-скоро сетиво работещо чрез първични реакции, както другите сетива засичат дразнения, само че на малко по-виско ниво (каква е разликата между емоция и асоциирането на поредица точки като крива например?). Та как подобен механизъм може да се впише в свят, който мнозинството възприема за закон божи онова, което за други е междинен етап, инструмент или дори звучи като нарочно затъпяване? Във всичко това има много дълбоко противоречие, илюстрирайте го с емоцията - за едного тя е цел, за другиго средство - как да осъвместиш два такива индивида след като за единия средството за другия да "погледне" през прозореца е повод за кръвна омраза? Сигурно мислите, че говоря глупости, но замислете се как изглежда света през очите на хора, за които и на интуитвно ниво събирането и изваждането на реални числа са много частен случай овързан около концепцията за индукция и породените от нея концепции за изброимост и подреденост (частен случай на такава) и т.н. или пък възприятие, което приема доплеровия ефект за нещо нормално заради интуитивното усещане за среда и "подвижни" явления в нея, статистиката като по-достоверен източник от "конкретните" факти, причината и следствието като произволен избор за построение, в който следва първо да докажеш "пълнотата" на теорията, в която ги дефинираш. Мога да продължа това до безкрай - смисълът е в това, че знанието променя човека и единствения начин да го поглъщаш лесно е да прегърнеш промяната, а не да се опитваш да я впрегнеш в каруцата на разбирания изградени без него. Боя се, че никоя образователна реформа няма да постигне нищо съществено, докато не приемем промяната за нещо нормално и не спрем да поставяме атавистичните си социални разбирания над онова, което ни е свалило от дръветата и направило царе на животинския свят.
@ ( 18 ) MacAllister | 16.01.2011 01:37 Толкова си краен, че чак май изобщо не си в час. Или си следващото стъпало в човешката еволюция, кой знае...
И за да не бъда класифициран като хейтър, да се обоснова де. Нещата за които говори господина са интересни, но нереални в момента. Те и писателите фантасти от началото на миналия век предрекоха телевизията, космическите полети и т.н. Но не те допринесоха с нещо за постигането им, а хилядите научни труженици, които стъпка по стъпка откриваха нещата, и ги претвориха от мечти на писателите в реалност.
Уауу, кланът "Райчеви" се оказва със статут на свещена крава тук......
@ ( 26 ) Adam Avramov | 17.01.2011 09:00 Тц, не знам. Ти пък защо си ми "фен"?
Според мен най-големия проблем е в това, че просто няма достатъчно учители. Няма читави учители в държавните училища (в частните пък съвсем). Не е тайна, че 99% от всички директори на училища са хора на комунистите, мразят промяната, признават само "своите", те не толерират талантливите и мотивирани млади учители, които в много случаи работят за удоволствие а не за пари. Даскалото по манталитет и кадри не е мръднало за последните 20 години, докато децата са съвсем различни вече...
Е как да има добри учители с тези учителски заплати ? Никой кадърен човек не би отишъл да работи за ниска заплата. Затова учители стават тези които не стават за нищо друго. И това е трагедия. Истината е че всичко струва пари - образованието също. ама като е беден народа .... незнам какво да се прави. Няма изход.