Това есе на писателя Айзък Азимов е публикувано за първи път на 31 декемри 1983-а.
Според автора своеобразният "край" на едно поколение и началото на друго може да бъде отбелязван на период от около 35 години. Затова трудът на Азимов отбелязва 35 години от написването на романа на Оруел "1984" - роман, който в много отношения и днес се приема за пророчески.
А ето и какво писателят смята, че ще случи около 35 години след това, тоест през 2019-а година...
"...Три думи според мен са ключови - ядрена война, компютъризация и превземане на Космоса.
Ако САЩ и Съветския съюз продължават враждата си, във всеки един момент от 1983-а до 2019-а, може и да няма абсолютно никакъв смисъл да се обсъжда какъв ще бъде животът през 2019-а. Твърде малко от нас и от внуците ни ще са живи, за да има полза да се описва глобалното нещастие, което ще цари по това време.
По тази причина нека предположим, че не е имало ядрена война - не особено прецизно предположение - и да продължим нататък.
Компютъризацията неизбежно ще се развива все повече. [През 2019-а] Компютрите вече ще са станали неизменна част от правителствата на индустриалните нации и от индустриалния свят, сега идва ред да се настанят комфортно и в дома на всекиго.
Като важен допълнителен продукт, мобилният компютъризиран обект или робот ще превземат индустрията и с идването на следващото поколение ще превземе и домовете ни. Несъмнено ще има съпротива срещу възхода на компютрите, но ако не се стигне до нова революция на Лудитите, походът ще продължи.
Нарастващите усложнения в обществото ще направят живота невъзможен без компютри, освен ако не се цели хаос, и онези части на света, които изостават в това отношение ще страдат толкова очевидно, че техните управляващи ще молят за компютъризация така, както в момента молят за оръжие.
Моменталният ефект от засилването на компютъризацията ще е, разбира се, промяната на работните навици. Това се е случвало и преди.
Преди Индустриалната революция по-голямата част от човечеството е била заета в земеделието и в свързаните непряко с него професии. След преминаването към индустриализация преходът от фермата към фабриката е бил бърз и болезнен. С прехода от фабриката към компютъризацията промяната ще е още по-бърза и, следователно, още по-болезнена.
Не че компютъризацията ще означава по-малко работни места като цяло - технологичният напредък винаги е създавал повече работни места, отколкото е унищожавал. Няма причина да мислим, че през 2019-а ще е различно.
Въпреки това създадените работни места не са идентични с унищожените, а промяната може да бъде изключително радикална.
Професиите, които ще изчезнат, са чиновническите и подобни на работа на поточна линия професии, които са достатъчно прости, изискват повтаряеми действия и са достатъчно маловажни, че да унищожат перфектно балансирания ум на човешките същества, принудени с години да ги вършат, за да печелят поминъка си. Компютрите и роботите ще завземат именно тези професии.
Професиите, които ще се появят, неизменно ще включват дизайна, производството, инсталацията, поддръжката и поправката на компютрите и роботите и разбирането на цялата индустрия за "интелигентни машини". Това означава, че трябва да се случи огромна промяна в същината на образованието и че цялото общество трябва да премине през "компютърно ограмотяване", за да се научи да живее във "високотехнологичния" свят.
И, отново, подобни неща са се случвали и преди.
Индустриалните работници е трябвало да бъдат по-образовани от селскостопанските. Работната ръка на полето може и да действа ефикасно, без да знае как да чете и пише. Тази във фабриката не може.
Като последствие образованието в индустриалните общества започва да става масово. Този път промяната ще е бърза, много по-бърза и междувременно милиони необучени хора ще се окажат без работа, точно когато най-много им трябва.
Въпреки това до 2019-а този преход трябва да е приключил. Тези, които са успели да се обучат и преквалифицират, ще са го направили, тези, които не са успели, ще са разпределени да правят нещо полезно или неохотно ще са подпомагани от социалната система. Ще има негативни ефекти като пренаселване, замърсяване и войнолюбие, но ще има и положителни последици.
Образованието, което трябва да се промени в новия свят, ще се промени от този, който изисква промяната - компютърът. Училищата несъмнено ще продължат да съществуват, но добрите учители няма да могат да подбуждат любопитството, щом учениците могат да го удовлетворят вкъщи със собствения си компютър.
Най-накрая ще има възможност за всеки младеж и всеки възрастен да учи това, което иска с темпото и начина, по който иска. Образованието ще стане забавно, защото ще идва отвътре, а няма да е насилствено налагано отвън.
Докато компютрите и роботите вършат мръсната работа, светът през 2019-а ще изглежда все повече сякаш се управлява сам и все повече хора ще осъзнаят, че живеят в богата незаетост.
Това не означава пълно безделие, а свобода да правят каквото искат - да се занимават с наука, с изкуство, с литература, с всякакви хобита. И ако ви се струва невъзможно оптимистично светът да се променя в тази насока (да се променя, не да е постигнал промяната), прибавете последната съставка - превземане на Космоса.
Ясно е, че щом сме стигнали толкова далеч, няма да изоставим Космоса. А ако войнолюбието избледнее, ще направим от него повече, отколкото поредната арена за войни. И дори няма просто да пътуваме през него.
Ще навлезем в Космоса, за да останем там.
Ще овладеем ракетите като средство за придвижване и ще си направим космически станции, за да положим основите за нов постоянен дом за все по-нарастващото човечество.
До 2019-а ще сме се завърнали на Луната. Там няма да има само американци, а екипи от различни народности, и няма само да събират лунни камъни, а ще осъществяват минна дейност. Почвата от Луната ще бъде пренасяна на места в Космоса, на които от нея ще извличат метали, минерали, стъкло - материали, които ще трябват за масивните структури, които ще обикалят в орбита около Земята.
Една подобна структура вече може да е завършена до 2019-а - прототип на соларна станция, която да събира слънчевата енергия, да я превръща в микровълни и да я изпраща към Земята. Това ще е първият път, в който по-голямата част от енергията на Земята ще идва от Слънцето. Условието е станцията да не е собственост на никоя отделна държава, а на Земята в глобален мащаб.
В допълнение обсерваториите ще бъдат изградени в Космоса, за да се придобият повече знания за Вселената. Там ще са и лабораториите, в които ще се провеждат експерименти, опасни за правене на Земята.
Най-важното ще е изграждането на фабрики, които да се възползват от условията в Космоса - ниски и високи температури, високи нива на радиация, нулева гравитация, постоянен вакуум. Така технологиите ще бъдат напълно трансформирани и биха могли да се произвеждат неща, които на Земята е невъзможно да бъдат направени.
Тогава Земята ще може да се отърси от страничните ефекти на индустриализацията.
Човечеството, не само структурите му, ще са в Космоса до 2019-а. По това време първото космическо местообитание трябва да е на скици и дори вече да се изгражда. То ще бъде първото от много, които ще подслоняват десетки хиляди хора, оформящи своите мини общества.
Всъщност, въпреки че светът през 2019-а ще е много по-променен от този през 1984-а, той ще бъде само барометър за далеч по-големи промени, идващи през следващите години..."
За съжаление не са му се получили пророчествата на Азимов, иначе един от любимите ми писатели- фантасти!