Добре, сега само за момент ви искам тук. Забравете, че са избори. Само за момент! Забравете и къде точно се намирате. В следващите минути ви искам да дивана до прозореца, на припек в люлеещ се стол на терасата или пък на верандата пред лятната ви вила.
Всъщност някои от вас може би точно на тези места се намират в момента, да ви пита човек защо с компютър в ръка! Всичко, което ви трябва сега е тишина и хубава книга.
Та седите си на верандата, птичките пеят, чаша кафе/чай/бира стои някъде наоколо, а вие сте с книга в ръка. Само днес, само за миг забравяме не само за изборите, а и за чуждоезиковата литература. Не защото не обичаме нобелови лауреати, а за да проверим какво слово е изникнало в собствения ни двор.
Сега нека позная какво четете. Да знаете, че ще ползвам два жокера - попитай издател и помощ от приятел.
Много е вероятно книгата в ръката ви да е „Физика на тъгата" от Георги Господинов. В кратки периоди от времето тази книга се появява в различни чуждестранни класации, преведена е на няколко езика. Това е и най-продаваната книга на издателство „Жанет 45" в началото на годината. Логично, една добра книга „повлича крак" и насочва вниманието към други от същия автор. Това означава, че е възможно книгата в ръката ви да бъде и „И всичко стана луна", „Естествен роман" или „Невидимите кризи". Не познах? Хм...
Може би не ви прецених добре. Пробвам отново.
„Български хроники" на Стефан Цанев. Все пак историческата поредица се превръща в класика. Някои читатели я подреждат по значение до „Строители на съвременна България" от Симеон Радев и вярват, че трябва да се изучава в училище. И тук ли не познах?
Ок. Не бъдете строги. Имам още поне няколко опита. Все пак какво друго можем да правим в ден като този, освен да се размисляме за любими книги? Значи объркването ми идва от там, че не прецених шанса да сте си седнали спокойно на някоя поляна с поглед към Стара планина.
Как не се сетих да предположа Милен Русков? Разбирам избора на „Възвишение".
Този забавно-сериозен поглед към Възраждането и Априлското въстание със сигурност може да припомни какво означава да се „возвисиш".
Вероятно предположенията ми са твърде банални. Но все пак, щом тези автори са толкова известни, със сигурност си заслужава да бъдат прочетени, нали? Нов опит.
На 24 май може би сте се сетили за писател, известен като един от поредицата автори с т. нар. емигрантска проза. „18% сиво" на Захари Карабашлиев? Ако не, значи сигурно четете „Симетрия" или „Кратка история на самолета". Заради голямата популярност на прозата му вероятно Захари Карабашлиев избра връщане в България и пое грижа за литературата на издателство „Сиела".
Възможно е и книгата пред вас да е „Български психар" на Андрей Велков. Да, може би точно това е книгата. Ако не съм познала, ползвам помощ от издател. Според Светлозар Желев от „Колибри" книгите на Анжел Вагенщайн са сред най-четените на издателството - ако не е „Петокнижие Исааково" може да е и някоя друга негова книга. Нали Вагенщайн е един от най-превежданите български автори. Ако пък не ви вълнуват историческите теми, сигурно би ви харесал Чавдар Шинов с „Изгубени в мола"?
Ако изглежда така, сякаш умишлено пропускам женските имена, това съвсем не е вярно. „Колкото до шотландеца" на Росица Ташева е достатъчно приятна и според Светлозар Желев е красиво и светло четиво. Дали пък не е и книгата, която сте избрали днес? Отличена е с наградата „Хеликон". Ако и тук не съм оцелила, то по линия на Шотландия предполагам и „Сабазий" на Кристин Димитрова. Тя е включена в проект на шотландското издателство Канонгейт и се ползва с голям читателски интерес.
Ето, че вече започвам да налучквам на сляпо. „Мили бате!... Писма на един дакел" на Станка Пенчева? Петя Кокудева и „Малки същества"? Не знам, не знам... Иво Сиромахов и „Български работи"?
Добре, признавам. Явно не се справям добре с предположенията. Но все пак толкова много български автори успяха да привлекат читатели в последните години!
А сега е мигът на истината. Познах ли ли българската книга, или поне автора, който четете?
