Първо протести, след тях неизбежните щети и взаимните обвинения. Животът става по-труден по улиците във Венецуела, но вероятността режимът да падне е минимална, клоняща към нула.
Уличните протести вече взеха 3 жертви - сблъсъците са между групи противници на правителството и такива, които го подкрепят. Напрежението се отприщи след като на 6 февруари бяха арестувани четирима студенти. Случката провокира множество сравнително малобройни събирания, координирани през социалните мрежи и обединени от хаштага #LaSalida (изходът).
Някои от тези протести доведоха до насилие, след като жандармерията се опита да разпръсне множеството от хора. В столицата Каракас в четвъртък се събраха близо 20 000 души. Твърди се, че проправителствено настроени рокери са атакували протестиращите. Независимо от всичко, това е най-тежката проява на неподчинение, откакто президентът Николас Мадуро спечели миналогодишните избори - на косъм, заемайки поста на своя ментор Уго Чавес, починал от рак.
Арабска пролет? Едва ли
Като се има предвид петролното богатство на Венецуела, може би е изкушаващо да се прави аналогия с Арабската пролет. Но приликите са дотук. Да, за лявото правителство на Венецуела нещата не вървят добре - финансовата му политика е неразбираема, инфлацията е над 50%, една четвърт от стоките от първа необходимост не могат да бъдат да бъдат намерени по магазините, а валутният резерв на страната намалява. Правителството е разделено помежду си на фракции. Въпреки всичко, то контролира изключително важната петролна индустрия, както и армията, и най-масовите медии.
Същевременно опозицията си има своите проблеми и вътрешни разцепления. Някои от по-радикалните ѝ лидери подкрепят студентските протести. Други - като бившия кандидат-президент Енрике Каприлес, имат по-особена позиция. Те казват, че радикалните протести са в полза на правителството, което лесно може да ги обвини, че за "саботьори", които искат да пресъздадат ситуацията през 2002-а, когато масови улични протести доведоха до преврат, който за кратко отстрани Чавес.
"Те искат да смъкнат правителството със сила", обяви президентът Мадуро по държавната телевизия. "Те нямат етични и морални принципи... Няма да допуснем повече такива атаки."
Властта се крепи на бедността
Сега предизвикателството пред студентското движение и опозиционните сили е да намерят начин да приобщят към протеста си по-бедното население на Венецуела. В по-голямата си част то продължава да подкрепя правителството, тъй като е зависимо от неговата социална политика и от паричните помощи, които раздава.
Това е причината настоящите управляващи да продължават да печелят изборите, макар и с все по-малка подкрепа.
Спонтанните протести, често срещано явление през последното десетилетие, традиционно отшумяват в рамките на няколко дни, след като на гражданите им писва от затворени улици и изгорени гуми.
По-умерените опозиционни лидери смятат, че дълготрайните им успехи в привличането на хора, които са били привърженици на Чавес, идват не от театрални улични протести, а в дискусии на регионално ниво, сред хората, чрез проявяването на внимание към техните проблеми.
Ситуацията обаче се мени бързо. Влошаващата се икономика може да доведе до рязко засилване на протестите. Ключът е в отговора на правителството. Ако то прояви повече агресия, отколкото трябва, рискува да разпали още повече гняв и недоволство сред хората.
Междувременно опозицията трябва да намери правилния начин да подкрепи моралните искания, които подпалват нарастващото недоволство, като едновременно с това отхвърли обвиненията, че иска да дестабилизира страната.
Може да се предполага как ще се развият събитията, след като наскоро избраният президент Мадуро обяви по националната телевизия, че смята да възобнови закона, който му позволява да забранява политически субекти, които застрашават стабилността на държавата.
Това е явен удар срещу опозицията, който може да бъде последван от още по-агресивна политика.
